Случаят с камерите в тоалетните на столичното 138. средно училище е тежко нарушение на личното пространство, на достойнството и тежък проблем за психиката на децата. Дори действията да са мотивирани от някакъв имагинерен дисциплинарен контрол, самият начин е абсолютно недопустим и противоречи на основни етични и законови принципи. Това каза социалният психолог доц. Николай Димитров пред радио "Фокус".
От психологическа гледна точка това е акт на властово посегателство, заяви той.
"Една авторитетна фигура – в случая директорът, нарушава най-интимните граници на учениците. Това неизбежно ще доведе до загуба на доверие у институциите. Децата възприемат училището не като защитена, а вече като застрашаваща ги среда. Това безспорно е травматично преживяване. То може да породи срам, може да породи страх, може да породи чувството, че си уязвим и може да бъдеш изложен, подигран“, обясни психологът.
В дългосрочен план той не изключва и възможността за развитие на тревожност или дори някакъв вид параноидно поведение у децата.
"Най-малките още не си дават сметка за границите на интимността, но със сигурност у тях ще се появи объркване, страх, тревожност. Те не разбират напълно какво точно се е случило, но неизбежно усещат нарушените граници. В дългосрочен план това може да доведе дори до повишена тревожност от ходене на училище, избягване на тоалетни дори в обществени места.
Във възрастта 5.-7. клас могат да се появят някакви смесени реакции – на срам, на гняв, на чувство на унижение, защото на тази възраст децата започват да осъзнават моралното измерение на подобни инциденти. Това нарушава тяхното усещане за неприкосновеност на тялото и това ще породи дългосрочни проблеми с доверието.
Най-голям проблем с доверието ще има в гимназиалния клас, когато традиционният цинизъм и недоверие към училището по принцип вече ще получи и доказателства, и то преки“, обясни доц. Димитров.
Училището е място, където децата очакват структурирани, строго регламентирани отношения, справедливост и безопасност.
"То е първата формална и много важна среда за социализация и усвояване на социалните норми и правила, какво се случва в живота и как. Ако директорът е превърнал ролята си от такава на защитник, какъвто трябва да бъде, в такава на агресор, това може да доведе до масово ерозиране авторитета на възрастните изобщо в очите на учениците.
Колкото и директорът да представя това като вариант за повишаване на сигурността в училище, това няма как да бъде нещо различно от нарушение на най-интимното пространство на всеки един човек. Безумство е просто да си представиш, че може да сложиш камери в тоалетната. Тук виждам не само морален срив у директора на училището, но и един кризисен провал на институционалния контрол“, заяви доц. Димитров.
