Турските власти са знаели кой е Васил Левски много преди обира в Арабаконак. Това посочи пред БГНЕС историкът проф. Пламен Митев. 

Анализът му е във връзка с анализираните нови документи от Османския архив, които разкриват непознати факти за Апостола. Те бяха представени по-рано този месец на научната конференция “150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят” 

Ето какво разкрива историкът: 

През последните 5 години бяха открити нови 100 документални свидетелства от Османския архив в Истанбул, които ни дават възможност да позапълним онези бели полета в биографията на Апостола, които са естествени с оглед на начина, по който той е живял в условията на пълна конспирация. Много неща от делата на Левски остават обвити в тайнства и от там тръгват многото спорове между историците по различни въпроси, засягащи неговото революционно дело.

Новите документи няма да ни накарат да пренапишем биографията на Апостола. По-скоро те хвърлят допълнително светлина, запълват някои елементи от общата мозайка и поставят нови предизвикателства пред изследователите. В тях се съдържат информации, които понякога ни шокират, понякога ни изненадват, понякога ни карат да преосмислим някои оценки и коментари, които са правени досега, особено, когато става дума за драматичните събития от есента на 1872 г.

Новите документи ни дават основание да се замислим доколко основателна е годината на неговото раждане – дали е 1837 или 1840 г. Това е въпрос, който тепърва ще се доуточнява. Колегите специалисти първо трябва да изразят официално мнение за тези нови документални податки и едва тогава да тръгнем да променяме това, което пише в учебниците.

Що се отнася до събитията от есента на 1872 г. там очевидно има нови неща, които трябва тепърва да бъдат включени в разказа за това какво се е случило тогава. Например, в учебниците се налага представата, че разкритията, които прави турската власт по отношение на Апостола са свързани с информацията, подадена в хода на следствието срещу арестуваните комитетски дейци от Тетевенско, Орханийско, Софийско и най-вече сведенията, които дава Димитър Общи за ролята на Васил Левски и мащабите на неговото комитетско дело.

Новите документи показват, че много преди обира в Арабаконак, турските власти са били наясно кой е Левски, каква е неговата роля, какви задачи изпълнява, за това, че Левски се захваща с непосредствената подготовка на въстанието, че си поставя задача да организира прехвърлянето на големи партиди оръжия от Влашко в българско. Всичко това се оказва, че турските власти знаят преди обира и то благодарение на ефективно действащата мрежа от турски агенти, част от които, за съжаление, са били българи.

Историческите анали показват как централната власт предоставя солидни средства за издръжката на тази агентура като възнаграждение и възможности за кариерно израстване. Това очевидно е давало възможност на полицията да следи отблизо и системно какво прави Левски. Още от пролетта на 1872 г. властите са наясно, че той е централната фигура и ръководител на бъдещото българско въстание. Поради това те се опитват да организират нужните средства и сили, за да проследят неговата дейност, неговите маршрути, по които се движи и продължава да организира комитетското дело.

Това са важни неща, които ще ни накарат да преосмислим някои оценки, давани досега за действията на турските власти. Прави също така впечатление, че мащабите на комитетското дело наистина са били значителни. Имаме представа за съществуването на стотина комитета от времето на Апостола, но се оказва, че само в района на Тетевенско, Етрополско, Орханийско и Софийско са били ангажирани между 400-500 души. Това означава много солидна комитетска мрежа. Повечето от тези дейци са млади, образовани и заможни българи. След като той е преследван ежедневно от месеци наред и въпреки това успява да създаде тази мощна революционна организация, това означава, че той е постигнал за кратко време сериозни успехи. Това издига в очите ни неговото дело.

Идеите и заветите на Васил Левски звучат много актуално днес заради състоянието, в което се намира днешна България. Оказва се, че 150 години след гибелта на Дякона ние продължаваме да се лутаме в търсенето на правилния път за свободното развитие на България. Мечтата на Левски беше за една България, която да бъде равна на другите европейски народи, за една България, която ще бъде пример със своята демократска републиканска форма на управление, в която всички права и свободи ще бъдат гарантирани, независимо от вероизповеданието и етническата принадлежност, равенството пред закона.

Нима това не звучи днес толкова актуално? Къде е равенството, за което мечтаеше Левски и къде са тези свободи, за които говореше Левски? Къде е тази демократска Република? Доколко сме равни с другите европейски народи? Това е важният разговор, когато става дума за Левски, а не дали е бил тук, или там, дали е свършил нещо, или не, кой го е предал, или не го е предал. По-важно е да говорим за това и с аршина на Левски да мерим своите дела, за да видим какво правим с днешна България и каква България ще оставим на нашите деца.

Това всъщност беше мечтата на Апостола. Това е по-важно, отколкото два пъти в годината да поставяме венци пред паметника му, кълнейки се в неговите завети, а всъщност всеки божи ден да предаваме тези завети, защото нищо не правим от това, което той е искал да се направи за бъдещето на свободна България.

Актуалността на неговите завети можем да търсим и в международен план, защото години наред Левски отстояваше идеята за независимост на нашето национално-освободително движение от всякакви външни сили. Той винаги е поставял въпроса българите да бъдем равнопоставени като партньори в бъдещи съюзи. Къде е това като идея за равнопоставеност днес? Отново се лутаме кой е правилният път вместо да защитаваме собствените си национални интереси по възможно най-достойния начин като мислим за бъдещето на България. Това са актуалните акценти, които забравяме в злободневието и в това политическо тресавище, което вече 30 години ни измъчва.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук