Лекарка от Спешното отделение на столична болница описа какво е да преглеждаш пациент със съмнение за коронавирус. Тя разказва как при нея е постъпила възрастна жена със симптоматиката на COVID-19.

Ето какво описва тя:

"Разкази от спешното.

2ч. през нощта .

Пред Спешното спира кола и от там свалят бабичка, която едва диша, кашля,та се къса.На резонния ми въпрос "От кога така ?"

Следва история как преди две седмица тя е изписана от вътрешното отделение на болница Х.Веднага правя връзката, че в това вътрешно отделение по това време  пролежаваха първите пациенти с COVID-19.

Съгласно заповедта на министъра, директора  и прекия началник, слагам маска на бабичката, меря температура.

Разпитвам по анкетата баба дали е ходила по света и в Банско и дали е контактувала с друг като нея кашлящ или с пътешественици по света или в Банско.

Заради кашлицата , температурата, дихателната недостатъчност, анамнезата за вероятен контакт с пациенти с COVID-19, продължаваме прегледа и лечението в изолатора. 

Аз и единият медицински брат се маскираме с бутафорните облекла наречени защитни и се започна 

Прегледах бабичката. Много трудно се слагат слушалките с маска и шапка. Очилата и щита се запотяват и на моменти виждам бабичката в мъгла.

Колегата направи ЕКГ и  взе кръв. Назначих  изследвания, мониторирах пациентката, медикирах я за да облекча дишането. Дойде маскирана рентгеновата лаборантка  и направи Кугел на бял дроб на място.Тримата приличаме на някакви извънземни, омотани в дълга до земята престилка и изпотени шлемове.

Рентгенът показа лобарна пневмония вдясно с паракардиални интерстициални промени.От кръвните изследвания нищо освен дихателна недостатъчност.

Отново се върнаха към инструкциите и реших самоволно да пропусна да се обадя на началниците, беше неприлично рано за да ги безпокоя. Направо звъннах на РЗИ, последва разговор със сънена инспекторка от РЗИ, която ме насочи към ЦСМП за извозване на  пациентката в болница за пациенти с  COVID-19.

В това време в коридора се наредиха още двама пациенти- мъжът имал сърцебиене, а жената имала  бавен пулс и била ветеринар. Излязох от изолатора, но като ме видяха маскирана, внезапно оздравяха и изчезнаха.

Отдъхнах си, че може би не са били наистина болни  и пак при бабичката. 

След около час дойдоха колегите от ЦСМП и те маскирани с бояджийски гащеризони и  изтощени.

Със същите се виждахме за пореден път тази нощ и взаимно си отваряхме работа един на друг. Не виждах под маските и очилата,какво изпитват към мен, но някак осъзнах,че сега почва тяхната Голгота.  

Колегите, говориха с техния началник, който се свърза с инспекторката от РЗИ за да потвърди извозването. 

Последва остър спор с роднините,че нямало как бабичката  да е с пневмония, защото те знаели,че е със сърдечна недостатъчност  и никъде нямало да я карат.

След като им казах,че РЗИ ни нареждат да я пратя в болница със съмнение за COVID-19, значи наистина може и да е заразна и за тяхно добро е да се изследва, духовете се успокоиха . Бабичката бе качена в линейката и пое своя поход по  болниците.

Санитарят влезе да дезинфекцира изолатора за следващия, а аз започнах да се готвя да си легна. Наближаваше да зазори...

Лягането се отложи, защото се върна мъжът със сърцебиенето и посрещнахме заедно изгрева в ритъма на тахиаритмията, на кордарон за него, за мен на много черно кафе. 

На сутринта преди да си тръгна реших да проверя в ЦСМП какво се случи с бабичката.Оказа се, че след отказ от 4 болници,  защото нямала направен тест за COVID-19 се озовала у дома. Ако имах този бърз тест с фалшиви резултати, Бога ми щях да го направя Душицата, дали ще оцелее с тази пневмония...

Какво значение има каква беше пневмонията на бабичката, на 90 години без лечение тя е еднакво фатална, независимо дали е бактериална, вирусна  или каква ще... Тръгнах за в къщи с усещането за безсилие и умора..."