Развитието на зелената система е изключително важна политика за всеки модерен и развиващ се град. Освен че имат важни социални функции като място за почивка, спорт и релакс, парковете и градините влияят и върху здравето на хората, подобрявайки качеството на въздуха и околната среда. Именно парковото строителство е една от гордостите на местната власт, отбелязва "Марица" в актуален коментар.

Какво обаче показва ситуацията в Пловдив през последните години. В двата мандата на кмета Иван Тотев бе реновирана Цар-Симеоновата градина и бяха създадени около 200 дка нови паркове - в Лаута, Прослав, на ул. "Богомил", на Пещерско шосе и в ЖР "Тракия".

Почти всички пари в Цар-Симеоновата градина обаче отидоха за обновяване на алеите, цветни лехи, артосветление и поливна система, а не в засаждане на нови видове. В същото време на произвола на съдбата е оставен парк "Отдих и култура", където не е извършена нито санитарна сеч, нито ново залесяване с обяснението, че ситуацията ще се промени със строителството на втория гребен канал.

Тепетата продължават да се обезлесяват, не е направено нищо и в междублоковите пространства. Много от тях се водят зелени площи, но са превърнати в незаконни паркинги. Администрацията не спазва и изискването за задължителни зелени площи при ново строителство на търговски и жилищни комплекси, както и на производствени бази. Само на книга все още са проектите за нов парк западно от Гребния канал и реновирането на най-старата градска градина - Дондуковата.

В резултат почти нищо от заложеното в създадения през 2007 година Общ устройствен план на Пловдив не е реализирано. В него е разписано, че градът трябва да разполага с 632 ха зелени площи. Ситуацията обаче е съвсем различна. Според ландшафтните архитекти по отношение на устройствените предвиждания на ОУП за Зелената система към момента може да се отчете следното:

* 79,6 хектара от предвидените терени за обществени зелени площи са преотредени за други цели.

* 335,9 хектара, или 53%, от предвидените терени за обществени зелени площи нямат реализация и не могат да се отнесат физически към Зелената система на града.

* 100,5 хектара от всички зелени площи имат благоустрояване и за тях може да се каже, че може да се използват пълноценно от жителите на града. Това прави само 16% от териториите, предвидени в ОУП 2007, или казано по друг начин - пловдивчани разполагат с приблизително 3 кв. м/жител пълноценни паркови площи, което е далеч от европейския стандарт.

* 115,9 хектара от обществените зелени площи имат частично паркоустрояване.
Притеснителното е, че в управленската програма на местната власт не са заложени реални мерки за постигането на европейския стандарт от 20 кв. м/жител зелени площи и няма реална дискусия по проблема. В същото време Пловдив продължава да е сред градовете с най-мръсен въздух в ЕС, а броят на страдащите от респираторни заболявания расте.