Костадин Игнатов от пловдивския квартал „Кючук Париж” се е застрелял неволно в присъствието на двама свои приятели - млади мъж и жена. Те също са били пияни, също както и 29-годишният самоубиец и не са успели да реагират и да го спрат да натисне спусъка. Двамата свидетели са потвърдили на разпитите, че веднага след показния саморазстрел в главата, Костадин е издъхнал. Те се уплашили и избягали. Оставили вратата отключена, надявайки се никое от ченгетата да не се добере до факта, че вечерта на 11 юни тази година са били на гости на втория етаж на улица „Константин Нунков”. Това научи единствено „ШОУ” от свои източници на разследването.
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Какво всъщност се е случило във фаталната нощ?</strong></span> <div><br /> В деня на трагедията от квартирата на Костадин се чували викове, песни, гърлен смях. По някое време вечерта се чули и изстрели. Установено е, че по време на запоя той е излизал три пъти на терасата и е стрелял &bdquo;сватбарски&rdquo; във въздуха. <br /> <br /> &bdquo;Законът свършва там, където започва квартал &bdquo;Кючук Париж&rdquo;, казват старите пловдивчани. В квартала са ситуирани знакови фигури от ъндърграунда, крадци, редицивисти, все хора от подземния свят. За това на гърмежите - реакция никаква. Не че някой си е мислел, че обикновеният работник в склад, в случая - Костадин, има общо с подземния свят. В района го познавали слабо, от половин година бил там на квартира със съпругата си Мира и едногодишната им дъщеричка. Били обикновено семейство. Той работел, имал кредит в банка, който обслужвал редовно. Мира била от Кърджали, последна година студентка в ПУ &bdquo;Паисий Хилендарски&rdquo;. С нищо младите не създавали проблеми на комшиите си, които и нямало с какво да ги запомнят. Никой не подозирал, че на 12 юни по обед &bdquo;Кючук Париж&rdquo; ще осъмне със страшната вест, че горе на втория етаж в блока ще е открита зловеща гледка - окървавен труп. Започнаха да се спрягат версии за <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>дългове, любовници, мафиоти, убийства... </strong></span><br /> <br /> Истината се оказа банално проста и, за жалост, печално трагична. Костадин се е прострелял с един куршум в главата с чужд незаконен пистолет. Същата вечер Мира и бебето били отишли в Кърджали на гости на родителите на студентката. Там на спокойствие младата жена искала да се подготви за предстоящите тежки изпити. Костадин викнал на гости двама свои приятели - мъж и жена. Заредил се със солидно количество водка, накупил мезета и салати. И купонът започнал. Младият мъж се веселил от сърце. Изобщо не подозирал, че това ще е последната вечер в живота му. Компанията солидно се &bdquo;нацепила&rdquo;. В този момент гостът извадил пистолет и се похвалил с него. &bdquo;Костадин взел оръжието, собственикът му позволил няколко пъти да гръмне през терасата, разказват нашите източници. Това беше и причината на другия ден ченгетата да събират гилзи по улицата пред фаталния апартамент.&nbsp;<br /> <br /> След полунощ, достатъчно пияни, мъжете подхванали разговор за оръжия и казарми. Гостът на няколко пъти се опитал да прибере пистолета си, но Костадин молил още малко да постои с него. Молбите и предупрежденията на гостенката да се внимава с оръжието, не помогнали. Смеейки се, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Костадин насочил оръжието към главата си</strong></span><br /> <br /> Позирал пред приятелите си, когато неволно натиснал спусъка и... паднал бездиханен на пода в хола. Това втрещило двамата свидетели. Тъй като смъртта е настъпила чрез пистолета на единия гост, след кратко умуване двамата се изнизали и се прибрали у дома си. Били уплашени, че ще ги обвинят за драмата. &bdquo;Не е имало подтик към самоубийство. Станало е неволно, няма причина двамата свидетели да бъдат обвинени за станалото&rdquo;, коментираха разследващи.<br /> <br /> Сутринта съпругата Мира, която знаела, че в дома им имало купон, започнала да звъни на мъжа си, за да го пита дали е станал за работа. Часове наред никой не вдигнал и младата жена се обадила на свекърва си Мария, която живее в Пловдив. Майката на Костадин също настойчиво търсила сина си по телефона. Станало 14 часа, но никой не вдигал отсреща, а не било нормално Костадин толкова време да не се обади нито на родителите си, нито на жена си. Притеснена, Мария Игнатова отишла до квартирата към 14.30 часа. Натискала звънеца, но никой не отворил. Тогава възрастната жена натиснала дръжката на апартамента, който се оказал отключен. Влязла вътре и онемяла - кървав, бездиханен, вътре лежал проснат на пода в хола синът й. Почернената жена избягала с писъци навън, а комшии извикали ченгетата. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Младата вдовица е неутешима</strong></span><br /> <br /> &bdquo;На кого ги оставяш, Господиии!?....&rdquo;, виеше пред блока стара жена. &bdquo;На кого оставяш тая млада и красива жена и това дете кукла!?...&rdquo;, не спираше да нарежда бабата, роднина на вдовицата. <br /> <br /> &bdquo;Трагедията е голяма. Жалко за младите. Той беше прекрасен баща, разхождаше детето след работа с количката, все я питаше какво да купи от магазина. Чакаха с нетърпение Мира да завърши и да започне работа, за да имат малко повечко пари&rdquo;, разказва бай Митко. Той познава бегло младите, говорил си с тях, докато разхождали детето пред блока. &bdquo;То за това се мисли, като се прави нещо. Като пиеш, пий, като стреляш, стреляй, ама и двете наведнъж - не може&rdquo;, дълбокомислено заключва пенсионерът и отпива бавно глътка от биричката, докато цъка с език и се чуди как се е случило нещастието. <br /> <br /> <strong>Красимира ГЕШЕВА</strong></div>