Тези дни БАН започна офанзива за увеличаване на издръжката на тази архаична организация – последен бастион на комунизма в Европа, в никоя европейска страна няма държавна научна академия, има в Северна Корея, науката по целия свят се прави в университетите.
 
Въпросът за заплатите се поставя много коварно и йезуитски – нямало пари за младите учени, но никой не казва колко получават старите учени, пределно застарелият академичен състав. 
Почти всички хабилитирани „учени” от БАН работят на още поне 4-5 места – университети, колежи, частни фирми и т.н., те нямат работно време в БАН. Например, един научен секретар на БАН се хвали, че работи на 4 места – за доста пари на месец, директорката на един институт според представянето й по медиите „работи в БАН и преподава в няколко български университета, ръководи агенция и др.”

  Според градски легенди брутното месечно възнаграждение на висшето ръководство на БАН, включително парите от многобройните уредени чрез властта всякакви европейски и нашенски проекти и от различни фондове представлява даже петцифрено число, не знам, но се говори и за шестцифрени възнаграждения. 
Всички действителни членове на академията по Постановление № 203/2008 г. получават като подарък от БКП/БСП и Станишев пожизнено всеки месец по една брутна депутатска заплата от бюджета, член-кореспондентите също получават пожизнено ежемесечен паричен бонус. Ето къде отиват парите за заплати на младите учени в БАН.
Колко души работят в БАН? Този въпрос е много деликатен и табуиран. Според министър на образованието и науката, цитиран по всички медии, в БАН с неговите 49 института и безброй други звена намират препитанието си 10 000 софиянци – 2 900 учени и 7 000 души обслужващ персонал, значи на всеки учен в БАН се пада по близо двама души обслужващ персонал, точното съотношение е 1:1,8. Според шефовете на БАН само преди една година работещите в БАН били по-малко: точно 7 641 души с чистачките. Учените били 3 628 души, а съотношението „учен – чистачка” било 1:1,2.

 Сега в БАН хората на заплата били общо 6 800, от които учените били 2 800 души, намалели са значи за една година с 828. 
Как става тази работа, инж Воденичаров? Всеки месец значи ви напускат средно по 65-70 учени. Дали е вярно това? Ако толкова хора – и учени и помощен персонал – ги няма, би трябвало да има освободени финансови средства от техните заплати. Къде са тези пари?
 Членове на БАН в момента, според сайта на Академията, са общо 239 души: 62 академици; 93 член-кореспонденти; 1 почетен член; 83 чуждестранни членове. От академиците само един не е на пенсионна възраст, но скоро и той ще се пенсионира. Другите са пенсионери със средна възраст около 83 години. При член-кореспондентите, те са 93-ма души, нещата са същите - само 10 души (11%) не са на пенсионна възраст. 
Ако направим проста сметка, излиза, че в трудоспособна възраст сред членовете на БАН са само 11 души. Това представлява 7% от членовете на БАН. Излиза още, че цели 93% от маститите учени в БАН според българското законодателство са извън трудоспособна възраст.
Бюджетът на БАН, който си е пазена тайна, официално е 84 млн. лв., неофициално е около 100 млн. лв., ръководството на БАН миналата година си поиска 130 млн. 
Сега на нарочна пресконференция престарелият шеф на БАН поиска от МС 170 млн. лв. за вдигане на заплатите. Обикновено, когато от БАН искат пари за заплати и държавата не им ги даде, те организират протести и търкалят тикви по площадите, визирайки премиера Борисов.
Тези храненици на бюджета сега са 1,56% от наетите 627 625 (според НСИ) лица по трудово и служебно правоотношение в столицата, това означава, че всеки 65-ти трудоспособен софиянец се труди в БАН. Преди време, когато населението на София беше два пъти по-малко, а в БАН работеха около 17-18 000 души, както каза Воденичаров на пресконференцията, този процент е бил значително по-висок – около 5-6%, което означава, че при наети тогава на трудов договор около 300 000 (според статистиката) софиянци, всеки 16-ти столичанин е работел в комунистическата академия. 
Цели квартали, например, луксозният „Лозенец”, бяха заселени с „учени” и служители от БАН в държавни апартаменти. Сладка работа, големи заплати, апартаменти без пари и т.н. 
В БАН не могат да се примирят, че това време безвъзвратно си замина и няма да се върне, каквото и да търкалят по площад „Александър Батемберг”.

 Друг аспект на нещата: според Решение № 2-351/27.05.2014 год. на Комисията по досиетата, което всеки може да види в сайта на Комисията, при изпълнение на задача да се установи агентурната принадлежност на ръководството на БАН, са установени 53 ръководители на Акадамията, които са агенти на ДС, със съответните псевдоними, саморъчно написани доклади и сведения (доноси), картони, декларации и др. Агентите сред тези хора представляват 15% от целия брой на ръководството на БАН. 
Значи, всеки седми ръководител в БАН е бивш агент на ДС. 
По наши екстраполации най-малко 30-40% от членовете на БАН преди 1989 год. са били агенти на ДС. 
Годишни финансови отчети, които по закон са задължителни за всички държавни предприятия, каквото в случая е и БАН, за последните няколко години няма публикувани. Академията, естествено, е над закона. Но в сайта на Академията може да се открие (ако междувременно не е изтрит) един петмесечен отчет за периода 01.01.2014 – 31.05.2014 год. Той дава известна картина на паричните потоци в БАН. 


 Приходите на тази „велика” институция, която била първа в света по ефективност на своята научна продукция, както пише в една книга за БАН, има собствени приходи в размер на 11 780 708 лв., като от тези пари близо 1,5 млн. лв. са от наеми на недвижими имоти, включително и дарения на членове на БАНИ преди 1944 год., които са били разстреляни от комунистите. Други 10 322 381 лв. са от продажба на стоки и услуги. 
Значи, за 5 месеца 10 000 работещи в БАН (броят според МОН) произвеждат продукция за 10 милиона лева, средно за 2 млн. лева на месец, или по 200 лв. средно на човек за един месец. Ако средната заплата на работещите в БАН е колкото е средната за София, това означава, че тези хора си изкарват само една пета от парите, които всеки месец вземат от държавната хазна.
А ето как изглежда съотношението между годишните приходи от работа и годишните разходи на БАН: 40 млн. лв. към 84 млн. лв.
Разходите на БАН за тези пет месеца според отчета са в размер 41 423 143 лв., в т.ч. 19 682 012 лв. за заплати, 4 809 821 лв. за допълнителни възнаграждения, 3 935 108 лв. за осигурителни вноски (Данъкоплатците плащат и осигуровките на хората в БАН!) и т.н.
 
Ясно е едно: че БАН като държавна институция е ненужна, губеща и архаична. Тя трябва да отиде там, където отида комунизмът – в Небитието. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Наука не се прави от държавата, а от автономните университети.