Издаденият през 1824 г. от Петър Берович “Буквар с различни поучения”, т. нар. “Рибен буквар”, е една малка енциклопедия, която дава знания не само по четене, писане и смятане, но и кратки естественонаучни познания. Букварчето е и първата българска детска книжка. За първи път в нея има художествени четива със светски характер.

За първи път се появяват и здравни съвети “Как да пази человек здравието свое”. Това е и причината да продължим разговора за читателите на “Над 55” с неговия праплеменник и наш съвременник доктор Петър Берон, който е достоен наследник на дедите си. В рода му освен Петър Берон има възрожденци, учени и енциклопедисти.

- На младини ние българите нямахме възможност да получаваме западна литература и единственият начин беше да се пишат писма. И аз съм си давал почти всички приходи за марки, за да си пиша по целия свят и да издирвам литература. На 16 юни 1963 г. бях назначен тук, в този музей, и откакто се пенсионирах през 2010 г., вече 14 години всеки ден съм тук, съвършено безплатно, защото тук разполагам с литература, имам доста неща - недовършени научни трудове и 44 книги написани. 

- Кой е любимият ти поет?

- Смирненски, Ботев, всичко знам наизуст, стихотворения на Пушкин и Лермонтов мога да рецитирам с часове. Сега младите не четат и това е жалко.

- Петре, имаш феноменална памет и енциклопедични знания. Дали е генетично заложено в теб?

- Е, знанията се добиват с четене, нали! Наскоро на пл. “Славейков” на едни младежи им казвам, кажете един стих от Ботев, какъвто и да е, а те веднага вадят телефона и го прочитат. Навремето нямаше такива работи, заради това аз всичките стихове ги зная наизуст. Същевременно обичах много да чета книги, свързани с география и пътешествия, но такива нямаше. Всичко, което излизаше, беше на чешки и полски пътешественици, с превод на руски. При нас излизаха с 2-3 години закъснение. За щастие, руските книжки бяха много евтини и ги купувах всичките. Имам вкъщи стотици руски книги. Чудя се какво ли ще стане с тях, като умра, вероятно ще отидат на бунището...

Научих се много рано да чета и през 1948 г. един мой чичо ми подари “Стас и Нели” и аз съм я препрочел около 1000 пъти. След това ми попадна “Моника на път за Мадагаскар”, за едно немско момиченце, което отишло на остров Мадагаскар с баща си. Та от тях много се запалих за тези страни и пътешествия. Тогава обаче не можеше много да се излиза от България. Аз за първи път излязох на 23 години и посетих Румъния. Имах и пътешествие с разбит москвич в центъра на Африка, където преминах 1500 км.

- Да поговорим за Рибния буквар, както и за твоите роднини Берони, които са възрожденци.

- В моя скромен род има трима академици, членове на Българската академия на науките, от които единият е сред основателите на Академията - Стефан Берон. 

Годината на раждане на д-р Петър Берон, чието име нося, не е известна, но все пак при издаването на “Рибния буквар” той е бил на около 24-25 години. Чудя се, толкова млад, откъде е имал всички тези източници, от които да учи и да насложи в тази малка книжка. Той самият не е бил член на академията, защото още през 1871 г. е бил освободен от книжовното дружество, но според мен той е най-ученият българин на всички времена. Абсолютен феномен, който е знаел 9 езика, написал е хиляди страници на 5 езика с основите на всички науки, които се преподават - история, география, геология, медицина. Той е доктор по “обзетия”, това е акушерство на латински. 

Завършил е в Хайделберг, Мюнхен, и докторската му работа е подписана с “Берон”, оптимизирал си е името - от Хаджи Берович става Берон. Той поставя началото и оттам нататък целият род приема това име. Това е 1830 г. Преди това, през 1824 г., като учител на сина на един богат българин в Крайова, написва “Рибния буквар”. Всъщност букварът е издаден от неговия благодетел, при когото е работил. 

Самият Юрий Венелин казва - в Русия няма подобен буквар 

- Как отива да учи на Запад? Били сме под турско робство! 

- Прапрачичо ми заминава в Брашов, Румъния, като учител на сина на Петър Иванович, богат българин, който живеел там. Иванович видял потенциала на Петър Берон и изпраща сина си и неговия учител да следват в Хайделберг. Там двете момчета завършват, след това Петър, вече като доктор, се връща в Крайова и става окръжен лекар. Междувременно започва да се занимава с търговия, при което доста забогатява и си купува имение. Освен всички академични знания е имал и страхотен нюх за бизнес. Бил е много богат, но е живеел изключително скромно. Не се е женил и не искал по никакъв начин да е увековечаван, т.е. не е искал да го фотографират, рисуват и прочее.

Пътувал е много и освен основните европейски езици е говорел турски и персийски. Обикновено е писал книгите си на немски и на френски, тъй като е живял дълги години в Париж, също на румънски, защото е имал имение в Крайова.

Общувал е с много хора, като по-известните са братята Хумболт - Александър Хумболт е най-големият пътешественик, обикалял Южна Америка и т.н. С него д-р Петър Берон е пътувал в Еквадор и в Русия включително. Той е основател на Кралското географско дружество, а неговият брат е създател на сравнителното езикознание. 

Петър Берон е общувал с Фарадей, а в Кралското лондонско общество е изнесъл лекция “Причините за земния магнетизъм - доказани”. В неговите книги от 1856 г. са изказани някои идеи, от рода на това, че чрез земния магнетизъм и други подобни неща един ден ще се предават не само звуци от разстояние, а и картини.

Което вече е факт, а го е твърдял в средата на 19-и век. Петър Берон издава и книга на гръцки - “Стига толкова пожари в градовете”, която е основа на противопожарното дело, има книги на тема астрономия. Единствените две рисунки, поради които ние знаем как е изглеждал, са на неговия стипендиант Николай Павлович, за когото той е плащал да учи във Виена и когато Павлович му е ходел на гости, тайно го е скицирал, а после с маслени бои е довършил картината - тази, която е на банкнотата от 10 лева, и другата, на която е с каскет и глобус там в кабинета си. Иначе няма никакви други негови изображения.

- Вярно ли е твърдението, че е бил удушен заради дарението, което прави?

- Всички пари, които печели от имотите, фабриките, мелницата и т. н., е наредил да се дават на български училища, основал е стипендии с цел да се образова населението. С негови средства е построена българската гимназия “Д-р Петър Берон” в Одрин през 1913 г. в края на Междусъюзническата война. Той е имал много големи планове за по-нататък, искал е още да пише. Издал е поредица “Светознание”, с няколко тома, от така наречената небесна физика. 

Аз ги имам тези книги, защото моят чичо, който също се казва Петър Берон, е следвал в Белгия, бил е доста млад, и е успял да купи тези книги в Париж. Много от написаното сегашните учени все още не го признават - днешната наука смята, че са фантасмагории, но има няколко гениални догадки.

В някакъв момент Петър Берон научава, че се злоупотребява с парите му, и желае да си промени завещанието и с тази цел идва в Крайова, където подава в съда заявление за промяна в завещанието. В нощта преди делото в съда алчните му управители наемат двама власи и те го удушават. 

Паулина БОЯНОВА

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук