По случай 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи Кралската колекция на Великобритания организира редица изложби през 2019 и 2020 г. под общото заглавие “Леонардо да Винчи: живот в рисунки”, като дава шанс да посетителите да изследват отблизо личността на великия творец, изразена в неговите скици и бележки, пише Труд бг.

След като 80 от тях бяха разпръснати в 12 града на Острова, през май миналата година те бяха събрани отново за изложба в Бъкингамския дворец, а от ноември насам са в Галерията на Кралицата към Двореца “Холирууд” в Единбург (който е и официалната резиденция на британския монарх, когато посещава Шотландия).

Рисунките на Леонардо да Винчи представляват основния ни източник за вникване в загадъчния вътрешен свят на твореца, защото той ги е използвал като своеобразна лаборатория: в бележките си е закодирал различни свои теории за природния свят и човешката анатомия, правел е скици на оръжия, изобретения и военни съоръжения, както и е изпробвал разнообразни пози и разположения на обекти, които по-късно ще станат част от завършените му творби.
 

Хиляди страници, покрити с бележки и рисунки, оставя Леонардо след смъртта си на своя ученик Франческо Мелци, който ги подвързва и запазва в албуми. Eдиният от тях, който съдържа около 550 рисунки, става част от Кралската колекция на Великобритания през 17-ти век.
 

Дело на любимия ученик на Леонардо е и единствения портрет, за който сме сигурни, че изобразява великия майстор. Рисунката, направена с червена креда, също може да бъде видяна на изложбата.

Експозицията в Единбург е аранжирана хронологично, следвайки различните му периоди. Започвайки с годините, които творецът прекарва в Флоренция и Милано, посетителите могат да надзърнат в ума на гения и в разнопосочните му интереси – докато е подчинен на Лудовико Скорца в Милано, Леонардо започва живо да се интересува от архитектура, инженерство, физика и анатомия, които пряко се отразяват на творчеството му. Изучавайки човешкото тяло чрез дисекции, геният се стреми към възможно най-точното изобразяване на фигурите в картините си.



Леонардо се вдъхновява както от природната красота, така и от “идеалната грозота” с цел хумор и сатира и създава множество изображения на гротескови лица. Изобретява и разнообразни оръжия и военни съоръжения, както и методи за отклоняване и пренасочване на реки. Всичко това може да бъде видяно по време на изложбата в Единбург.

По време на изложбата посетителите могат да научат и причината, поради която Леонардо използвал огледален почерк. Смята се, че тъй като е пишел с лявата ръка, му е било много по-лесно да “дърпа” писеца от дясно на ляво, а не да го “бута” от ляво на дясно.



По този начин освен това не е размазвал с ръката си все още мокрото мастило. В изложбата е обърнато внимание и на въпроси, които биха заинтригували посетителите, например: какви инструменти, бои и хартия е използвал Леонардо за своите рисунки? Могат да се видят материалите, от които е извличал пигменти, както и съвременни модели на инструментите му.

Изложбата показва рисунки от двата случая, когато Леонардо получава поръчка да изработи монумент на кон и ездач. В първия случай това е за бащата на Лудовико Сфорца – Франческо – и геният прекарва голяма част от работата си върху проекта, изпипвайки фигурата на коня, но не и тази на самия Франческо.

Леонардо създава и глинен модел, но работата върху проекта е спряна заради война с Франция, а пет години по-късно френската армия използва модела на монумента при военни упражнения и той е унищожен.

По ирония на съдбата вторият случай, когато Леонардо получава поръчка за изработка на статуя на ездач, е за човека, съсипал глинения модел на статуята на Сфорца, а именно френския командир Джан Джакомо Тривулцио. Идеята е била бронзовата статуя да се разположи на мраморен постамент, където да се намира саркофагът на командира след смъртта му.

Макар и да има запазени скици и рисунки на различни версии на монумента, няма доказателства Леонардо да е започнал физическа работа върху проекта.

Чувството на Леонардо за връзка с природата е основен мотиватор за научните му открития, но може да бъде видяно и в пейзажите, които са част от рисунките му.

Бил е напълно възхитен от атмосферните феномени, от падането на светлината, движението на земните пластове и водата. В рисунките му се откриват много пейзажи, които разкриват дълбокото му познание за взаимоотношенията между водата и земята по време на бури, свлачища и сътресения.

Знания, добити през дълги години на съзерцание сред природата в планините на Милано. Дори с напредването на възрастта, зрението и прецизността на Леонардо не отслабват и това може да се види в скици на реки и бури, правени, когато вече е на 60-годишна възраст.

Към края на 1516 г., когато вече е на 64 години, геният приема пост към двора на младия френски крал Франсис I, който вместо да му заплаща за завършен проект, му осигурява постоянна заплата. Леонардо се премества от Рим в Амбоаз, където служи на краля като архитект и дизайнер. Сред възложените му задачи са костюми за карнавали и балове, организирането на фестивали и още една статуя на конник.

Леонардо създава дори модел за костюм за двама човека във формата на дракон по подобие на китайските. За жалост здравето на художника се влошава и от 1517 г. се знае, че дясната му ръка е парализирана, най-вероятно вследствие на инсулт.

Черните мисли, завладели ума на гения, си личат ясно и в рисунките от края на живота му – често Леонардо скицира унищожителни потопи, които помитат всичко след себе си с апокалиптична сила. Част от изложбата в Единбург са и четири рисунки, илюстриращи края на света.

В тях планини и крепости се срутват, скелети изпълзяват от гробовете си, вълма дим и огън горят над врящо море и пламъци валят от небето върху безпомощни човешки фигури. За контраст, бележките, които заобикалят скиците, са учудващо фактуално отчуждени и коментират външния вид на огрени от слънцето облаци.

Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 г. в Амбоаз и макар през живота си да е направил проекти и скици на толкова много картини, скулптури и научни открития, успява да завърши едва около 20 произведения.

Затова и неговите лични бележки са толкова ценни за изследователите – те са единственият начин на учените да разберат повече за вътрешния свят на гения, а събития като поредицата от изложби, организирани от Кралската колекция на Великобритания дават шанс и на широката публика да се докосне до разнообразния и запленяващ ум на Леонардо.

Изложбата в Галерията на Кралицата към Двореца “Холирууд” в Единбург е отворена до неделя, 15 март, 2020 г.

Варианти на “Тайната вечеря”

Юда иска хляб от Христос

Скица на “Тайната вечеря”, с изчисленията на Леонардо.

Показани са етюди на главата на Юда и ръката на свети Петър за “Тайната вечеря”



В колекцията може да се проследят и моменти от работата на големия майстор върху “Тайната вечеря”, като например главата на Юда и ръката на свети Петър. Въпреки че най-вероятно Леонардо е направил множество рисунки по време на работата си над “Тайната вечеря” само няколко са оцелели до днес.

В една от тях се вижда как геният на няколко пъти сменя позицията на Юда спрямо Исус, като в един от вариантите предателят е прав и се опитва да вземе хляб от Божия син.

Поръчан от Лудовико Скорца, стенописът в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано е завършен през 1498 г., като Леонардо рисува върху суха стена, използвайки темпера, но тази нетрадиционна техника се оказва неуспешна и състоянието на стенописа започва да се влошава скоро след това.

Въпреки множеството реставрации “Тайната вечеря”, която виждаме днес, е само бледо подобие на тази, която Леонардо да Винчи си е представял.

 

Единствената му гола женска фигура

„Леда и лебедът” е изгубена


Част от изложбата е и рисунка от този период, която е използвана при осъществяването на единствената картина на майстора с гола женска фигура – “Леда и лебедът”.

Голотата на царицата на Спарта, Леда, е подчертана от сложната и изпипана прическа, върху която Леонардо е работил в своите рисунки.

За жалост, завършената картина е унищожена в началото на 18-и век, но в момента знаем финалния є вид благодарение на репродукции.