Русенец газира ракия и уиски

Самоук български изобретател от Русе газира и най-българското питие – ракията и дори патентова ексцентричната си идея, пише в. "Монитор". Висарион Димитров решил, че след като бирата и виното могат да се газират, нищо не пречи и в скоросмъртницата да бълбукат мехурчета.

Преди да даде публичност на идеята си той я споделил с приятел, който подскочил от изумление. Двамата намерили инсталация за газиране на безалкохолни напитки, но за да направят опита, трябвало да похабят най-малко 30 литра от огнената течност. Затова се затворили вкъщи и газирали няколко литра съвсем примитивно с помощта на бутилка въглероден диоксид. Резултатът се оказал впечатляващ. Освен че пощипвала леко в устата, ракията имала приятен и тонизиращ ефект. Удоволствието се повишило още повече, когато поставили на масата голяма чиния с шопска салата.

После решили, че по същата технология може да се газира и уиски. И това питие било истински еликсир за душата. След опита Висарион се допитал до патентния специалист в Русенския университет инж. Койчо Митев дали може да получи документ за изобретението си. Справка показала, че то е единственото в света и авторът има пълни права над производството на газирана ракия.

„Въпреки че се надявах много някой от българските производители на ракия да прояви интерес и да закупи патента, това не се случи“, твърди русенският изобретател пред "Монитор". Висарион не е забогатял след революционното си откритие. Мъжът притежава също патенти за цветен хляб от зеленчуци и водорасли и за ментова бира.

Днес Висарион продължава да живее в Русе и казва, че е сложил точка на нестандартните си идеи. Майстори от Търновско пък варят домашна ракия в стари руски перални „Рига”. За превръщането им в надежден казан са необходими две излезли вече от употреба перални, предварително изтърбушени от всички части и жици. В едната се насипват джибрите, а с другата се захлупват отгоре. Върху обърнатото нагоре дъно на втората пералня се пробива дупка, в която се поставя серпентината на хладилника, по която изпаряващият се от джибрите спирт се охлажда и се превръща в ракия. Другият край на серпентината се потапя в бидон с постоянно течаща студена вода. За да се държат по-здраво, сглобените една в друга перални се запечатват с препечено тесто.