Рушветът за медиите е държавен приоритет

Продължаващият протест на полицаи пред МВР в София, които правителството не успя да усмири с подаяние от 350 лева коледни надбавки, поставя въпроса за манталитета на корумпиращата държава, която се опитва да си напазарува евтино лоялност с нашите, на данъкоплатците пари, коментира в блога си Иво Инджев.

С подозрителна лекота ( понеже не бърка в лично своя джоб ) държавното ръководство „потуши” протеста на земеделците в София, като в рамките на часове поля пожара на бунта с милиони левове. Опита се да направи същото и с протестиращите полицаи, като им предложи коледни премии в размер на около половин ( основна за ведомството) заплата. И получи в отговор още един половинчат, но все пак- протест. Този път полицаи пиха символично вода срещу опита да им кажат „пийте по една студена вода, от нас да мине”.
Какво излиза: държавата се опитва да подкупи полицаите. Това е очевидно. Да се чудим ли после, че борбата с корупцията е толкова ялова, след като самата държава дава пример за рушветчийството в особено големи мащаби ( а не размери, защото размерът на предлагания подкуп прилича на унизително подхвърлен бакшиш).
А сега, когато казвам, че медиите и тяхното послушание са абсолютен приоритет за тази власт, нека илюстрирам това твърдение с факти. Защото от тях ще стане ясно, че медийният комфорт е от първостепенно значение за управниците, ако за отправна точка вземем за сравнение какво се отпуска като подкупи от държавния бюджет за служителите в униформи и за послушниците, които бдят за униформеното мислене в угода на коалиционния уют.
Докато на полицаите пробутват около половин заплата, за да мълчат, за същото в държавните медии плащат три пъти повече. В БНР тихомълком ( защото никой не се хвали с постижението) раздават ДМС-Допълнително материално стимулиране в размер на заплата и половина.
Както веднъж ми напомни една госпожа: в царско време се бояха най-много от офицерите и ги държаха под око, а днес това се отнася до журналистите.
По финансови параметри запушването на журналистическата уста, както се вижда, е изчислено от щедрите раздавачи на бюджетни пари като в пъти по-важно от укротяването на опърничавите полицаи. Това не е импровизация: зад тази корумпираща практика застана лично премиерът Станишев, който защити пред камерите и микрофоните правото на армията от чиновници да получават допълнителни възнаграждения. Никой не го попита конкретно как стои въпросът с журналистите на държавна заплата- и те ли влизат в категорията на служителите, които са пестили през годината?
А че са пестили, пестили са. Но от истината. Което струва скъпо на бюджета и в широкия смисъл на думата- на България.
Не с чукове да бият журналист, а с трактори на победоносни земеделци да ги газят, пак няма да видим журналистическа солидарност. У нас с подкупи се постига дори и това.
Май в защитаването на демократичните ценности ще трябва да разчитаме повече на езика на полицейските протестни скечове, отколкото на свободата на словото в медиите. /БЛИЦ