Върховният касационен съд (ВКС) отмени запрещението на Г.Ц. (31 г.) и възстанови гражданските му права в пълен обем. Съдът се произнесе, че психичното/ интелектуално затруднение само по себе си не е достатъчно основание да се постави човек под запрещение. Решението е едно от малкото в България, които признават способността на хората с интелектуални затруднения да взимат самостоятелни решения за живота си, сочат в съобщението си за случая от Българския хелзинкски комитет (БХК).
Съдът изрично постанови, че нормите за запрещението не могат да се тълкуват разширително, защото ограничават дееспособността на човека.
Г.Ц. е изоставен от родителите си на тридневна възраст. Прекарва живота си в институции за хора с ментални увреждания, извън обществото. През 2001 г. е поставен под пълно запрещение с диагноза „епилепсия и лека умствена изостаналост“.
В опит да спечели за себе си шанс за живот в обществото Г.Ц. завежда дело за отмяна на запрещението си с подкрепата на Български хелзинкски комитет (БХК). Той губи на първа и втора инстанция заради експертиза, която приема, че той страда от „душевна болест в широк смисъл“.
ВКС обяви тази незаконна квалификация за недопустима. Съдът изрично се произнесе, че, макар Г.Ц. да страда от заболяване, това не е основание да му се отнеме възможността да взима сам решения за себе си и да се грижи за своите работи. Съдът постанови, че отричането на тази негова способност води до необосновано ограничаване на правата му. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
От БХК сочат, че този съдебен успех, макар и чудесен, не премахва нуждата от изменение на закона, така че да гарантира на хората с психични заболявания, лишени от дееспособност, реално право на достъп до съд, както и другите им основни човешки права. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
