Сигналът за самоубийството на 16-годишния Николай от Хасково е подаден от близки на семейството. Момчето не е било известно с проблемно поведение, нито е създавало трудности в училище, пише GlasNews.
Както БЛИЦ съобщи, десетокласникът от ФСГ „Атанас Буров“ е сложил край на живота си на 14 февруари 2026 г., като се е прострелял в дома си с пистолет.
Съученици на Николай разказват, че новината ги е шокирала.
„Не мога да повярвам. Николай не беше конфликтен, не се караше с никого. Стоеше си в неговия кръг, но винаги поздравяваше“, споделя негов съученик.
Друга ученичка от класа му твърди, че през последните седмици той изглеждал по-затворен: „Имаше дни, в които беше замислен. Питахме го дали нещо се е случило, но той само казваше, че всичко е наред. Никога не е говорил за сериозни проблеми.“
Трети негов приятел предполага, че напрежението може да е идвало от дома: „Чували сме, че вкъщи нещата не са били спокойни. Той не обичаше да говори за семейството си. Може би е имало нещо, което не сме знаели.“
По думите на ученици, в училище не е имало конфликти или инциденти, свързани с него.
От ОДМВР Хасково потвърдиха за случая, но отказаха подробности на този етап. Оттам уточниха, че се извършват процесуално-следствени действия.
Образувано е съдебно производство под наблюдението на Окръжна прокуратура – Хасково. Разследването трябва да изясни всички факти и обстоятелства около трагедията.
Това е втори фатален инцидент с ученик от същото учебно заведение за по-малко от година – факт, който засилва общественото напрежение и поставя редица въпроси пред институциите.
При предишния трагичен случай също бе посочено, че вероятните причини са извън училищната среда. Тогава бяха извършени проверки и бяха активирани училищните психолози, но очевидно темата за психичното здраве при подрастващите остава болезнено актуална.
През последните години в Хасковска област има и други случаи на посегателство върху живота на непълнолетни, което поставя проблема в по-широк обществен контекст.
Експерти напомнят, че самоубийството при подрастващи почти никога няма една-единствена причина – обикновено става дума за натрупване на семейни, емоционални и социални фактори.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ
