Остра критика и категорично несъгласие с премахването на вековна правна традиция, което ще засегне законността и сигурността в оборота и се прави така, че да се спести истинско прозрачно обществено обсъждане, отправят съдиите по вписванията в отворено писмо. Повод за него са измененията в десетки закони, предложени в проекта на Закона за бюджет за 2022 г., с които се премахва институтът на съдиите по вписванията, пише news.lex.bg.

Отвореното писмо е изпратено на президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Никола Минчев, премиера Кирил Петков и всички министри и депутати. То е подкрепено от всички съдии по вписванията в цялата страна.

Както „Лекс“ писа, с преходните и заключителни разпоредби на бюджета за тази година се правят изменения, свързани със структурни реформи в изпълнителната власт. Една от тях е създаването на Държавна агенция по вписванията, в която да се слеят Агенцията по вписванията, Агенцията по кадастъра, дирекция ГРАО в МРРБ и регистърът на особените залози. Заедно с тази промяна обаче се предлага премахването на съдиите по вписванията и прехвърлянето им от районните съдилища в новата агенция под формата на длъжностни лица по вписванията на подчинение на директора ѝ.

Предлаганите изменения разбуниха духовете в цялата правна общност и заради тях в понеделник Гражданският съвет към Висшия съдебен съвет, който обединява организации на юристи от всички професии, ще се събере на извънредно заседание.

Днес предстои и среща на Асоциацията на съдиите по вписванията с министъра на правосъдието Надежда Йорданова, за резултатите от която „Лекс“ ще информира своевременно.

В отвореното си писмо съдиите по вписванията настояват за спешна среща с всички отговорни институции.

„Настоящото правителство със заявената в коалиционното споразумение политика пое ангажимент към гражданите на Република България да осъществи необходимите реформи, които да гарантират не само върховенство на закона, но и решаване на назрелите проблеми в обществото. Същевременно държавността изисква тези реформи да не внасят сътресения в действащи институти, които охраняват значим обществен интерес. Акцентът следва да е „защита на правата и законните интереси на гражданите и стопанските обекти“, напомнят в писмото си съдиите по вписванията.

И заявяват, че с предложеното в ПЗР на бюджета за 2022г. се прави „безпрецедентна подмяна на едно съдебно-охранително производство и превръщането му в административно такова, като инструмент на изпълнителната власт“.

„Държим да подчертаем, че въпросните текстове, съставени незнайно от кого и къде, не фигурираха в проекта на ЗДБ, качен за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерство на финансите. В качения проектозакон на страницата на МФ на 21.01.2022г., ПЗР се състоят от 17 параграфа. За сметка на това в Народното събрание е представен законопроект, чиито ПЗР се състоят от  106 параграфа. Кога и по какъв начин тези 89 допълнителни параграфа са се появили в ЗДБ, за нас е загадка. Отворен е въпросът: С решение №42/31.01.2022 г. на Министерски съвет кой от двата текста е приет?“, пишат те.

В отвореното писмо се заявява, че Министерският съвет е злоупотребил с правомощията си, изменяйки с преходни и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет редица други закони, които не само не са с бюджетен характер, но и в голямата си част нямат пряко отношение към формирането на приходите и разходите. И се изразява позиция, че „това е направено с цел да се спести провеждането на законовите процедури, предназначени да обезпечат прозрачността и ефективността на законодателния процес“.

„Бюджетният закон е формално закон, тъй като не съдържа правни норми,  уреждащи обществени отношения по смисъла на Закона за нормативните актове. Този закон представлява управленски (административен) акт, който обаче е издаден в присъщата на актовете на Народното събрание форма на закон. Формата на издаването му не променя основната му юридическа характеристика на план-сметка или списък от заложени приходи и предвиждани разходи на държавата. С ежегоден бюджетен закон не може да се „моделират държавните органи и съотношението помежду им съобразно с годишното структуриране на парламентарното мнозинство и малцинство” (Решение № 17 от 01.10.1995 г. по к.д.№ 13/1995 г., Конституционния съд)“, изтъкват съдиите по вписванията.

В отворено им писмо се припомня, че въпросът за статута и мястото на съдиите по вписванията не се поставя за първи път. И обясняват защо досега той не е променен: „Осъзнаването от управляващите правителства до този момент на значимостта на регулирания кръг отношения и риска, който следва от неглижиране на охранителното производство по вписване, предотврати един огромен и безпрецедентен хаос по отношение на собствеността.

Винаги се е съблюдавало съответствието на системата за вписване с цялостната правна уредба по прехвърляне на собствеността, както и дълбоките културни и исторически процеси, правни традиции и икономически възможности. Необходима е оптимална правна сигурност за гражданите и бизнеса по отношение на недвижимата собственост, а не абсолютна централизация на изпълнителната власт и липса на контрол върху нотариалното производство“.

В писмото се посочва, че вписването е естествено продължение на нотариалната дейност и се извършва от съдия по вписванията, „като съдебен орган в режим на независима преценка и контрол, каквото е било в своята стогодишна история“.

И се напомня, че собствеността върху недвижими имоти представлява 90% от националното богатство на България. „Охраната на тези отношения следва да бъде развита към още по-висока степен на гаранции, вместо да бъде администриран този процес и чрез това българската държава да се превърне в наблюдател, провеждайки по административен ред регистрирането на статистическа информация, без възможност за гарантиране и превенция освен по исковия съдебен ред.

Това от своя страна ще доведе до драстично повишаване и натоварване на работата на съдилищата, защото исковата защита остава като единствения начин на защита срещу незаконните действия, поради липсата на сега съществуващата държавна превенция в лицето на съдиите по вписванията“, заявяват съдиите по вписванията.

Според тях предвидената реформа ще доведе до задълбочаване на проблеми, произтичащи именно от липсата на достатъчен независим държавен контрол. „Преминаването на съдиите по вписванията към централизиран орган на изпълнителната власт, който към момента е известен със срива на търговския регистър, неуредиците с регистър БУЛСТАТ,  забавеното стартиране на регистър за особените залози и кражбата на множество фирми, няма да доведе до очаквания от гражданите резултат за законност и сигурност на гражданския оборот“, се казва в писмото.

В него съдиите по вписванията излагат и как те виждат решението на проблема: „Производството по създаване на имотен регистър да се осъществява в рамките на съответния районен съд към всеки съдебен район и служителите на службите по вписванията към АВ да бъдат върнати като такива към районните съдилища.

Така редица проблеми от процедурен и институционален характер ще бъдат преодолени. Няма други правни механизми, които да доведат до ефективност, както на подготвителния етап, така и на същинския процес по създаване на Имотен регистър, защото последният трябва да съдържа цялата правно-релевантна информация от нотариалните книги, водени и към настоящия момент по персоналната система, а без нормативно определен по обем юридически контрол от независим орган, това е невъзможно“.