Софийският градски съд (СГС) отхвърли предявения от Софийска градска прокуратура (СГП) иск за разпускане на политическа партия „Възраждане“, чийто лидер Костадин Костадинов е обвиняем за внасяне на смут в условията на извънредно положение. 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от връчването му, пише "Правен свят". 

В иска на прокуратурата се посочва, че предварителната проверка е установила множество нарушения, свързани с регистрацията на ПП „Възраждане“, а именно: Деклариране на неверни данни за присъствието на най-малко 500 граждани с избирателни права на Учредителното събрание на партията.

Установено е, че към датата на провеждането на Учредителното събрание има данни за 86 лица, които са били извън територията на страната, а са вписани като учредители. 108 от лицата, чиито имена фигурират върху декларации като учредители (общо 580 броя), са заявили, че подписите в списъците не са техни.

87 лица са заявили, че не са подписвали Декларация за индивидуално членство по Закона за политическите партии. Други 120 лица са заявили, че изобщо не са присъствали на Учредително събрание на ПП „Възраждане“.

За две лица има попълнени декларации за индивидуално членство, на които са положени и подписи като участници в Учредително събрание, проведено на 02.08.2014 г. От заверени препис-извлечения от актове за смърт е констатирано, че същите са починали през м. юни 2014 г.

Парадоксално или не, но съдията, решила сега делото за партия „Възраждане“, е същата, която преди броени дни буквално „оправда“ т.нар. Луковмарш в антисемитизъм в решението си, с което отказа заличаването на организатора му БНС “Еделвайс”.

За разлика от решението си по делото за БНС “Еделвайс”, този път съдия Венета Цветкова е доста по-пестелива в определенията и квалификациите, като основният аргумент, който тя ползва, за да откаже заличаването на партия „Възраждане“ е този, че преди шест години, когато тя е била вписана, прокуратурата не била възразила на това.

„Участието на прокурора в охранителното производство при първоначална регистрация на партията е предвидено в ЗПП с оглед защита на обществения интерес. В условията на представителна демокрация ролята на политическите партии като посредници между гражданите и политическата система е съществена.

Тя е израз на признатото демократично право на гражданите с избирателни права и със сходни цели и интереси за управлението на държавата да се сдружават, като формират политически партии, чрез които да получат реална възможност да влияят в управленските решения. В условията на политически плурализъм  /залегнал в чл. 11 от Конституцията/ процесът по учредяване, регистрация и участие на дадена партия в политическия живот е предмет на изрична и императивна нормативна  регламентация /такава се съдържа, както в Конституцията, така и в ЗПП/.

Именно поради тази обществена значимост на политическите партии, производството по регистрация е предвидено в закон, като съдът е този, който извършва преценка дали са спазени изискванията на закона, подпомогнат от заключението на участващия прокурор, съблюдаващ обществения интерес и поддържане на законността“, пише съдия Цветкова.

И продължава: „В този смисъл може да се добави и че както за учредителите на една партия, така и за нейните членове и симпатизанти и за обществото като цяло, в даден период от време, след постановеното от съда съдебно решение /гарант за законността и правния ред/, въз основа на мотивирана преценка, че при учредяването на партията са спазени изискванията на закона, последната е участвала легитимно в политическия живот на страната и е изразявала волята на определена част от гражданите в държавата.

Поради това, законодателят ясно е определил, че обществената нужда не налага разпускане на политическата партия, в чиято дейност не се откриват нарушения на закона или Конституцията, при евентуално последващо установяване на нарушения при учредяването й. Напротив, общественият интерес и обществото в условията на демократичен плурализъм, налагат установяване на определена сигурност в политическия живот и допуснатите от закона и по предвидения ред /чрез вписване в съответния регистър/ на участниците в него.

Поради това и с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗПП законодателят цели да разпусне и прекрати само онези политически партии, които при активното си участие в политическия живот, нарушават императивните правила на ЗПП.

В противен случай, при разширително тълкуване на нормата, може да се засегнат интереси на отделни социални групи, представени от конкретната политическа партия, която от своя страна е ангажирана с отговорността към споделящите идеите и вижданията й граждани и която в неопределен период от време е извършвала дейност именно представлявайки ги в политическия живот в страната.

Точно с оглед охраняване неотменимите граждански права на свободно сдружаване и съответно участие в политическите процеси, законът не е допуснал възможността за разпускане на една партия в неограничен период от време след регистрацията й и след заявената от нея политическа дейност“.

Ето с какви мотива съдът е отхвърлил искането за закриването на Възраждане.

Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 24.02.2021г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 с-в в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
 
                                                                СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
 
при секретаря Румяна Аврамова, разгледа търговско дело № 1310 по описа за 2020г. и взе предвид следното:

Производството е по предявен от прокурор от Софийска градска прокуратура иск с правно основание чл. 40, ал. 2, вр. чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗПП /Закон за политическите партии/ за разпускане на Политическа партия „В.”.

Предметът на предявения от прокурор при Софийска градска прокуратура /СГП/ иск е очертан от конкретните твърдения в исковата молба и се ограничава до проверка наличието на основанието по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за политическите партии /ЗПП/ за разпускане на политическа партия „В.“ поради извършване на дейност, нарушаваща системно изискванията на ЗПП, която съгласно твърденията на ищеца конкретно се изразява в незаконосъобразност при учредяване и образуване на политическата партия.

Ищецът твърди, че е налице установено системно нарушение на закона, поради обстоятелството, че партията е регистрирана след проведено учредително събрание в противоречие с чл. 12, ал. 2 ЗПП, тъй като на същото са присъствали по-малко от 500 граждани с избирателни права /част от посочените като присъствали лица всъщност са пребивавали извън страната в този период, други са били починали, трети, отразени в списъците, всъщност не са присъствали и т.н./, както и сред представените с искането за вписване на партията в регистъра декларации за индивидуално членство по чл. 11 от ЗПП е имало неистински  такива /напр. подадени от починали лица/ и с некоректно попълнени данни за подписалите ги лица.

Ответникът оспорва иска. Счита, че партията участва активно и законосъобразно в политическия живот на страната, като е регистрирана по надлежния ред и е участвала в редица проведени вече избори, както и е подавала редовно годишни финансови отчети, а при извършвани одити не са констатирани нарушения. Настоява, че партията е учредена при спазване изискванията на закона и в този смисъл оспорва твърденията на ищеца относно броя и присъствалите на учредителния конгрес и твърденията относно представените декларации.

При заявените твърдения в исковата молба и очертания предмет на делото, ищецът – Софийска градска прокуратура– носи тежест да докаже следните факти: че ответникът е регистрирана политическа партия; че политическата партия извършва дейност; че конкретно посочените в исковата и допълнителната молба действия – провеждане на учредително събрания с по-малко от 500 участници и липса на представени и изискуеми декларации от лицата, посочени като учредители попадат в обхвата на предвидените от нормата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗПП основания за разпускане на политическа партия и в случай, че посочените факти са обхванати от фактическия състав на посочената норма – че същите са се осъществили.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже направените от него възражения.

От служебно изготвената справка по фирменото дело на партията се установява, че първоначалната съдебна регистрация е извършена на 02.02.2015 година с решение на Софийски градски съд по ф.д. 720/2014 година. Видно от постъпилите в изпълнение разпореждането на съда писмени доказателства, съдържащи се в преписката по фирменото дело, е проведено в условията на чл. 595, вр. чл. 596, ал. 2 ГПК, вр. чл. 15 и сл. от ЗПП производство, вкл. в открито съдебно заседание на 23.01.2015 година. От протокола от това съдебно заседание е видно, че участвалият на основание чл. 16 от ЗПП прокурор е изразил положително становище за регистриране на ПП „В.“.

Участието на прокурора в охранителното производство при първоначална регистрация на партията е предвидено в ЗПП с оглед защита на обществения интерес. В условията на представителна демокрация ролята на политическите партии като посредници между гражданите и политическата система е съществена. Тя е израз на признатото демократично право на гражданите с избирателни права и със сходни цели и интереси за управлението на държавата да се сдружават, като формират политически партии, чрез които да получат реална възможност да влияят в управленските решения. В условията на политически плурализъм  /залегнал в чл. 11 от Конституцията/ процесът по учредяване, регистрация и участие на дадена партия в политическия живот е предмет на изрична и императивна нормативна  регламентация /такава се съдържа, както в Конституцията, така и в ЗПП/. Именно поради тази обществена значимост на политическите партии, производството по регистрация е предвидено в закон, като съдът е този, който извършва преценка дали са спазени изискванията на закона, подпомогнат от заключението на участващия прокурор, съблюдаващ обществения интерес и поддържане на законността.

В конкретния случай, тази преценка е извършена още през 2015 година, когато съдът е намерил че представените в охранителното производство доказателства установяват предпоставките за вписване на политическата партия в регистъра, в какъвто смисъл е и изрично заявеното становище на прокурора. Тази преценка включва и осъществяването на установения в закона и следващ императивна последователност динамичен фактически състав – от образуване на инициативен комитет до провеждане на учредително събрание в определен срок и с определен минимален състав и набиране на минимален брой членове /чл. 7 до чл. 19 от ЗПП/. Следователно, твърдените в исковата молба обстоятелства във връзка с учредяването и регистрацията на партията са били в предметния обхват на проведеното преди около 6 години производство. Видно от доказателствата по делото, прокурорът не е упражнил и правото на протест срещу постановеното съдебно решение, съобразно правата си по чл. 18, ал. 1 ЗПП.

В чл. 38, т. 5 от ЗПП е предвидена една от изчерпателно предвидените възможности за прекратяване на политическа партия – разпускане с решение на Софийски градски съд. В нормата на чл. 40, ал. 1 ЗПП са посочени и единствените хипотези, при които може да се постанови разпускане, като в конкретния случай – тази по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗПП e когато партията с дейността си нарушава системно изискванията на Закона за политическите партии.

Само от формулировката и семантичното тълкуване на посочената разпоредба е видно, че разпускане при условията на чл. 40, ал. 1, т. 1 касае учредена и вече регистрирана по установения ред политическа партия /както е в случая/, която извършва дейност, именно с каквато цел е създадена. Или, дейността /по смисъла на цитираната норма/ обективно е последваща регистрацията /от който момент сдружението на гражданите придобива качеството на партия като правен субект/ и ако тя е осъществявана в нарушение на ЗПП, може да обоснове приложението на най-строгата санкция – разпускане на вече регистрираната партия.

Партиите се регистрират, за да извършват политическа дейност и именно тази дейност не може да противоречи на изискванията на ЗПП, единствено системни /постоянни, повтарящи се/ нарушения на този закон обосновава приложението на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗПП /тоест, акцентът на закона е върху дейността на партията като политически субект и външно обективираните в тази връзка нейни действия/. Такава дейност предполага активност на партията, извършване на конкретни действия. Състоянието, в което се твърди да съществува партията в продължение на около шест години – регистрирана при нарушения на закона - не може да се определи и поради това като дейност по смисъла на цитираната норма.
Щом се касае до налагане на най-тежката санкция, при това на правен субект, който както беше посочено по-горе е свързан със значим обществен интерес и засягане конституционно установения принцип на политически плурализъм, законът не може да бъде тълкуван и разширително. Тоест, хипотезите, при които със съдебно решение може да се разпусне партията, са лимитативно и изчерпателно изброени. Аргумент за извода, че законът не е предвидил хипотезата на разпускане на вписана в регистъра политическа партия по причини, свързани със закононарушения при учредяването, може да се намери и в аналогичната уредба на ЗЮЛНЦ. В чл. 13, ал. 1, т. 3, б. а от същия е предвидено, че юридическото лице с нестопанска цел се прекратява с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато не е учредено по законния ред. Следователно, ЗЮЛНЦ изрично предвижда възможността за прекратяване при допуснати нарушения при учредяване. Или, тук законът ясно и изрично е предвидил като основание за прекратяване именно последващо установени закононарушения при неговото учредяване, която хипотеза по аргумент от противното изрично е изключена от приложното поле на чл. 40, ал. 1 от ЗПП. Това е оправдано и с оглед отредената в Конституцията засилена роля на политическите партии, свързана с участието на гражданите в управлението на държавата, които макар и подобно на сдруженията по ЗЮЛНЦ са обединения на граждани с определени цели и интереси, имат по-специфични, обществено значими функции. Именно това е дало отражение в изричната, императивна законова регламентация, вкл. чрез предвиждане участието на прокурор в производството по регистрация, вкл. и в невъзможността за последващо разпускане на партията поради начална липса на предпоставките на закона за регистрирането й.
В този смисъл може да се добави и че както за учредителите на една партия, така и за нейните членове и симпатизанти и за обществото като цяло, в даден период от време, след постановеното от съда съдебно решение /гарант за законността и правния ред/, въз основа на мотивирана преценка, че при учредяването на партията са спазени изискванията на закона, последната е участвала легитимно в политическия живот на страната и е изразявала волята на определена част от гражданите в държавата. Поради това, законодателят ясно е определил, че обществената нужда не налага разпускане на политическата партия, в чиято дейност не се откриват нарушения на закона или Конституцията, при евентуално последващо установяване на нарушения при учредяването й. Напротив, общественият интерес и обществото в условията на демократичен плурализъм, налагат установяване на определена сигурност в политическия живот и допуснатите от закона и по предвидения ред /чрез вписване в съответния регистър/ на участниците в него. Поради това и с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗПП законодателят цели да разпусне и прекрати само онези политически партии, които при активното си участие в политическия живот, нарушават императивните правила на ЗПП. В противен случай, при разширително тълкуване на нормата, може да се засегнат интереси на отделни социални групи, представени от конкретната политическа партия, която от своя страна е ангажирана с отговорността към споделящите идеите и вижданията й граждани и която в неопределен период от време е извършвала дейност именно представлявайки ги в политическия живот в страната. Точно с оглед охраняване неотменимите граждански права на свободно сдружаване и съответно участие в политическите процеси, законът не е допуснал възможността за разпускане на една партия в неограничен период от време след регистрацията й и след заявената от нея политическа дейност.

Предвид всичко изложено се налага извод, че заявените от ищеца твърдения не попадат в обхвата на нормата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗПП, като законът не допуска налагане на най-строгата санкция на разпускане на политическата партия в условията на повторна преценка на предпоставките за регистрирането й и законосъобразността на нейното учредяване. В този смисъл искът е недоказан и подлежи на отхвърляне, като не следва да се обсъждат и останалите, събрани по делото доказателства.

Само за пълнота следва да се отбележи и че твърденията на Прокуратурата относно присъствалите на учредителното събрание лица и представени декларации, не се потвърдиха, а напротив – се опровергават от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства, като всички разпитани свидетели заявяват, че са присъствали на проведеното учредително събрание и са подписали декларация за индивидуално членство.  
Възраженията на ответника, от друга страна, относно финансовата отчетност и дейност на партията и участието й в изборите също са неотносими, тъй като не са сред очертаните с исковата молба като действия, с които системно е нарушаван ЗПП.

По разноските.

Ответникът претендира разноски и с оглед изхода на производството такива са дължими. Същевременно, обаче, направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, като съдът намира за съответно на правната и фактическа сложност на делото, проведените съдебни заседания и процесуални действия възнаграждение от 1200 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
 
Р Е Ш И :
 
ОТХВЪРЛЯ предявения от прокурор от Софийска градска прокуратура срещу Политическа партия „В.“, регистрирана по ф.д. № 720/2014 година на СГС, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. ******, иск с правно основание чл. 40, ал. 2, вр. чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за политическите партии - за разпускане на Политическа партия „В.” поради това, че същата с дейността си нарушава системно изискванията на Закона за политическите партии.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 11 ГПК, Държавата, представлявана от министъра на финансите да заплати на Политическа партия „В.“, регистрирана по ф.д. № 720/2014 година на СГС, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. ****** сумата от 1350 лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от връчването му.