Чушки, зеле, домати, краставици. Тези продукти влизат в чантата на Емине аблата.

Пълни торбичката от сергия на пазара в Джебел и си тръгва, но без да плати. Сметката й е от 20 лева, но ще „остане на пирон“. Купува на вересия, а ще плати като вземе пенсията. Така, както правят много хора.

„Около 100 лева ни дължат различни клиенти. Какво да правим, бедни хора, не можем да им откажем. Ще чакаме, докато имат пари. След това пак ще дадем на вересия“, казва продавачката Найме пред 24rodopi.com.

От 1993 години жената и съпругът й са по тържищата в региона. За 63-годишната жена пенсионирането е все още далеч и продължава - в студ и пек, да е на сергиите си. Казва, че фирмата й има да получава над 7000 лева от различни хора, купували на едро. От години.

„Все по-бедни са хората“, споделя Найме.

Държи няколко маси на пазара в Джебел. Още няколко нейни колеги са на тържището.

Млада жена отсреща продава продукция от оранжериите си. Марулите са по лев. Торбичка със спанак е 4 лева. Разтеглени от по килограм.

„Трудно е много, особено след нова година стана още по-зле. Хората не купуват, тежко е за всички“, казва младата жена.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук