Производителите на вафли използват нови трикове, за да замаскират влагането на различни технологични добавки, известни като Е-та. Вместо Е номер, на който отговаря съответната боя или друго вложено изкуствено вещество, изписват целите им наименования, което нищо не говори на обикновения потребител, пише Марица.

Например, вместо Е322, на опаковките пише лецитин. Няма го и Е476, но вместо него със ситни букви четем полиглицерол и полирицинолеат. Зад надпис карамелизирана захар се крие Е150, която включва оцветител.

Ако в съдържанието е изписано малтилол и изомалт, това са  индустриалните подсладители Е965 и Е953. Във всички вафли се слага и консервантът калиев сорбат, който отговаря на Е202. За новото етикетиране предупреждават от Асоциация „Активни потребители“. Техни експерти наскоро са извършили тест на 31 марки български и вносни вафли, които масово се предлагат в търговската мрежа.

Вместо мляко – млечни компоненти

При изследването е установено - в 29 от 31 се съдържат млечни компоненти. При това не става въпрос за нормално мляко, а за преработени млечни суровини като сухо мляко, млечен протеин или фракции от него, лактоза (млечна захар), суроватка и др. От „Активни потребители“ недоумяват защо е това активно добавяне на индустриално преработени млечни компоненти.

Българката Зоя забогатя в Лондон с прозводството на вафли във вид на пениси СНИМКИ 18+

И предупреждават, че това не е добра производствена практика, защото се създават допълнителни рискове за здравето на потребителите. Всички млечни компоненти, без лактозата, съдържат белтъци.

Във вафлите има и много захар, която при температурна обработка взаимодейства с млечните протеини и води до образуване на токсични химикали. Съчетанието на много захари с протеини и висока температура не е полезно и вафлите са класически пример за това, подчертават от асоциацията.

Пълни с палмова мазнина

Анализът е констатирал още, че палмовата мазнина се съдържа в 28 от общо 31 марки. Това не е нов факт, но за пореден път доказва, че производителите си „пеят старата песен“. В 5 марки палмовата мазнина е основен компонент във вафлите. Използва се, защото е евтина, с приемлив вкус и технологични свойства. Нормалната палмова мазнина има сравнително добра поносимост от организма.

Проблемът е предварителната обработка на палмовата мазнина, водеща до втвърдяване. Процесът се нарича хидрогениране и при него се получават канцерогенни вещества, поради което в много страни по света използването на хидрогенирана мазнина е забранено или ограничено. Помислете за това, когато посягате към този продукт, предупреждават от „Активни потребители“!

Излишните съставки

Много често производителите влагат индустриални съставки, които не допринасят с нищо за хранителните или вкусовите характеристики на вафлите. Обикновено функцията на тези компоненти е технологичен подобрител или просто евтин пълнеж, заместващ естествените, по-скъпи суровини.

Във вафлите предпочитаните заместители са нишестетата - царевично, пшеничено, картофено, млечните съставки, посочени по-горе, както и индустриално получените производни на нишестета като декстроза, малтодекстрин, глутен и др.

Например различни нишестета са вложени в 15 от общо 31 марки, а малтодекстрин/декстроза в 11. Това са паразитни компоненти, от които потребителят не печели нищо, но за сметка на това бива натоварен с допълнителни евтини калории.
 

Сладко и калорично

Вафлите съдържат средно около 15 съставки, от които сладките са между 2 и 4. Усреднено около 50-60% от теглото на вафлите са въглехидрати, а максимумът надхвърля 70%. Някои производители влагат и други естествени и изкуствени подсладители като малтодекстрин, изомалт, стевия, малтитол и др.

Крайният резултат от многото въглехидрати е високата енергийна стойност на продукта. На 100 грама се падат около 500 калории. Това означава, че с 5-7 вафли на ден човек може да си набави всички нужни калории. Енергия има, но е важно да се отбележи, че във вафлите няма необходимите за хората протеини, витамини и минерали.

Етикетите с подвеждаща информация

При обработката на етикетите e установен тревожен факт. Оказва се, че различните продукти на един производител имат идентични данни за хранителни и енергийни стойности. Това са малките таблички, на които е изписано съдържанието на белтъци, мазнини, въглехидрати и сол. При това тези продукти визуално се различават.  Подозрението е, че производителят евентуално е спестил разходите за тестване.

Надзор върху изпълнението на изискванията за етикетиране упражнява Българската агенция по безопасност на храните. От години има сигнали, включително от „Активни потребители“, за нарушения и неточности в информацията върху етикетите, но досега няма ефективни действия от страна на контролния орган.

Липсата на официален надзор и добре известния стремеж на производителите да пестят пари от анализи повдигат въпроса доколко може изобщо да се вярва на етикетите на храните в България? Отделен, но свързан въпрос, е четливостта на етикетите.

При вафлите преобладават минимално разрешените размери за шрифт, често поднесени върху неподходящ цветен фон, разположени върху гънки и ръбове. За да се разчете тази сложна комбинация, потребителят трябва да има много добро зрение, да е въоръжен с лупа, търпение и здрави нерви.