Вафлите са наложени на пазара като обичайното бързо, евтино и сладко хапване. Всички сме чували, че те не са здравословна храна, но пък са достъпни.  Знаем ли какво съдържат вафлите?

"В миналото голяма част от тези индустриално произвеждани днес храни са се правили с много по-прости рецепти. Тогата цялата тази индустрия на хранителните добавки и е-номера не е съществувала. Сега средно 15 съставки има една вафла, повечето от тях са технологични добавки", посочи изпълнителният директор на Асоциацията "Активни потребители" Богомил Николов в студиото на "България сутрин".

Той уточни, че масово технологичните добавки не се изписват с е-номерата им, а с тяхното пълно наименование.

"По закон те могат да се изписват както по е-номер, така и с наименованието или и двете заедно. Това е избор на производителя. За някои компоненти е лесно да се определи дали съдържанието е правилно", подчерта гостът в студиото.

Николов коментира и палмовата мазнина, която се съдържа в почти всички вафли.

"Не е изненада, в 3 или 4 от тях е основна компонента. Съставът на всяка една храна се изписва по реда на неговото количество. Палмовата мазнина сама по себе си не е проблем, проблем е хидрогинирана - тази, която е минала през процедура, за да бъде втвърдена", обясни събеседникът на Bulgaria ON AIR.

Според него вредността идва от културата ни на хранене, а не от това дали ще изядем една вафла или 10.  

"Все повече търсим лесното и простото, игнорираме храните, които са здравословни. В много държави хидрогинираните масла са забранени вече. ЕС прие норма, която ограничава тяхното влагане до около 0,5% от тяхното съдържание. Тя още не е влязла в сила обаче. До 3-4 вафли на седмица не са проблем", уточни Николов.

А относно годността на една вафла, тя може да бъде дори месеци, стига да е опакована добре.

"Вафлата е един от продуктите, за които няма никакви специфични изисквания. Влагането на консерванти е излишно, тъй като трайността е гарантирана от ниската влажност", завърши изпълнителният директор на "Активни потребители".