"Хората никога не са доволни от настоящето и, имайки малко надежди за бъдещето, украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си". Безсмъртният цитат на Пушкин изплува в съзнанието ми покрай себичната постъпка на Слави Трифонов с изключването на Росица Кирова от партията си за това, че придружила Борисов в инспекцията му в Северозападна България.
И забележете - лидерката на движението "Единни за промяна" бе анатемосана с абсурдното обяснение от Слави: "Доколкото познавам правилата, това ще последва за всеки, който нарушава морала и устава".

Самият шоумен има една готина песен "Забрави за правилата". Но как да вникмем в разбирането му за правилата, когато още първите му ходове изглеждат болшевишки?

Какво морално правило е нарушила Кирова, която е разговаряла с министър-председателя за изграждането на скоростния път София - Видин, нещо за което тя се бори от години в полза на съгражданите си.

Нима да говориш открито с премиера за създаване на възлово трасе е престъпление? Или може би е опит за отмъщение от страна на Слави, който влезе в конфликт с приятеля си Бойко, защото му отказа да си построи кооперация в сърцето на квартал "Лозенец"? 

Достатъчно сте умни, за да си отговорите и на двата въпроса. Но да продължим напред като преди това се върнем няколко години назад и надникнем в недалечното минало на Слави.

Нима шоуменът, който сега ни учи на морал и крещи срещу мутрите, не си спомня вечерите с мафиотски босове? Ако не помни, ще му ги припомним. Късните напоителни вечери в ресторант "Панорама" на Японския хотел с Димата Руснака. Срещите с главатаря на ВИС-2 Георги Илиев и предводителя на "Мултигруп" Илия Павлов. Усукването около знакови фигури от ъндърграунда и гуляите на масите им. 
 

Някои от босовете отнесоха спомените в небесното царство, но други все още са живи. Живи са и няколко мастити бизнесмени, които са трасирали пътя на Дългия със знаците на финикийците.

Или Слави си мисли, че всичко започва и свършва с него, както се пее в песента му "Аз съм и ад и рай". А може би смята, че простосмъртните български граждани, които не могат да си позволят вечери от по няколко хиляди лева са забравили за миналото му и с един замах ще им създаде чисто нови кристални правила.

"Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото", гласят мислите на нидерландския философ Барух Спиноза. Но за Слави ще е по-добре да се вгледа в думите на Жан Жорес "Ние трябва да вземем от миналото огъня, а не пепелта".

Освен ако не иска да се превърна в главен герой на песента си "Бягай".

Призраците на разстреляните Илия Павлов, Димата Руснака и Георги Илиев продължават да бродят около Слави и още дълго няма да напуснат съзнанието му. Защото без минало няма бъдеще!

Ивайло КРАЧУНОВ