Проблемите с липсата на кадри в здравеопазването у нас ще станат драматични до 10 години, съобщава „Сега”. Половината от действащите лекари дотогава ще излязат в пенсия, а повечето млади планират да се реализират в чужбина. Това показват изследване на Българския лекарски съюз за възрастовите характеристики на медиците и резултатите от допитване сред завършващите как виждат бъдещето си.
Средната възраст на лекарите у нас е 53 г. &quot;Лекарите до 30 г. са само 5%. От 31 до 45 г. са около 25%. Близо 50% са от 46 до 60 г., които са в средата и края на своята кариера. И над 60 г. са 20%. Сумарно това означава, че лекарите, които в период от 10 г. ще напуснат здравната система, са половината. Тогава ще се усети още по-голям вакуум от специалисти, който не знам как ще се запълни, ако отсега не започне да се мисли&quot;, коментира зам.-председателят на БЛС Юлиан Йорданов. Проблемът е, че няма да има и кой да смени пенсионерите, тъй като около от 80% от току-що завършилите лекари смятат да заминат за чужбина. Това показаха резултатите от анкета сред абсолвентите медици.<br /> <br /> Според д-р Йорданов и в прословутата здравна стратегия, която все още се обсъжда, не се отделя достатъчно място за развитие на човешкия ресурс в системата. Трябва да се оценят наличните кадри и да се определят реалните потребности в здравеопазването по региони, категории, специалности и възрастови групи, смятат в съсловната организация.<br /> <br /> Председателят на БЛС Цветан Райчинов предупреди, че няма как с тези заплати и при тази липса на възможности за реализация да се задържат младите лекари в България. Няма и как да си внасяме от чужбина. Подуправителят на НЗОК Динчо Генев пък определи здравната стратегия като &quot;празни приказки&quot;. &quot;Нито едно правителство не е направило досега оценка от какви лекари има нужда страната ни по специалности, на базата на което да се правят политиките. Човек учи 6 години и след това държавата го изхвърля на улицата, защото няма система за специализация&quot;, коментира той.<br /> <br /> Лекарите смятат, че трябва да се върне старата система на специализация, която позволяваше това да става директно на работното място. &quot;Сега трябва за 5 г. да дойдеш в София например. За това време ще си намериш работа, ще се ожениш, ще си купиш апартаментче, вместо да даваш пари за наем, и естествено, ще останеш. А аз работех в Харманли, идвах от време на време в университета и пак се връщах на работното си място&quot;, разказа Юлиан Йорданов. Тази система бе унищожена в края на 90-те години и в момента, за да специализира лекарят, трябва да живее в университетски или по-голям град.<br /> <br /> В последните години най-вече заради добрите условия за специализация български лекари емигрират основно към Германия. Над 40% отиват там, докато преди това Великобритания е била най-предпочитана. По-добрите възможности за специализация навън, където се плащат добри заплати, а и има мерки за подкрепа на другите членове на семейството, както и за покриване на битови нужди, са обърнали и възрастовата структура на лекарите емигранти. В последните две години повечето, които заминават, са без специалност и до 35 г. Освен традиционните специалисти по хирургия, анестезиология и гинекология, вече навън заминават и по образна диагностика, онкология, психиатрия и офтамология./БЛИЦ <br /> <br />