Още в първите години след аварията в Чернобил става ясно, че България е на осмо място по радиационно замърсяване в Европа, но заема първото място по облъчване на хората.
Мълчанието на властта и липсата на адекватни мерки са основната причина за облъчването на населението. Нещо повече - през пролетта на 1987 г. в България има втори радиационен пик - заради отказа на управляващите да купят чисти фуражи за животните, въпреки предупрежденията на учените.
Петър Узунов, специалист по дозиметрия и лъчезащита в катедра "Атомна физика" във Физически факултет на СУ, обясни пред БНТ: "Всичко беше, по народному казано, поръсено с радиоактивност, имаше йод 131, който влезе в млякото, цезий 137, който отиваше в меките тъкани и мускулите, стронций 90, който пък отива в костите. Висшата номенклатура даваше в нашата лаборатория да се мерят храни, които те са си внесли от незамърсени територии на Европа. Дори тях мереха, извинявайте, че повиших тон, защото е срамота".
"Можем да видим как резолюциите "не е годно за употреба" при нива на за радиация, които са много пъти под онова, което официално яде населението. Казвам официално, защото много често то яде и над нормата, която е за него", каза проф. Димитър Вацов, автор на "Българският Чернобил. Археология на моралната нищета".
"А това негодно за употреба къде отива?
- Отива обратно в магазинната мрежа. Разбира се, ние го изяждаме. То не се хвърля".
