След почти тежки години на гурбетчийство във Франция и Англия, 29-годишната Соня Атанасова от Горна Оряховица се завърна в родината си със смесени впечатления, но с мечтата един ден сама да работи за себе си, без да се съобразява с капризни и нелоялни шефове, пише "Борба". Соня владее перфектно френски и английски език, завършила е политология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а преди това с отличие Хуманитарната гимназия в старата столица.
Признава, че никога не е работила по специалността си, а и най-вероятно няма да й се наложи в бъдеще. Сега й предстои да завърши шестмесечен курс за екскурзоводи, след което да поеме собствен бизнес в сферата на туризма. През 2014 г. обаче младата жена решава да работи във Франция, след като преди това в продължение на четири години е живяла в Париж. Там горнооряховката имала сърдечна връзка, която обаче завършила с раздяла… Младата жена не се отчаяла, а решила да продължи живота си в чужбина. Чрез свой приятел си намерила работа в частна ферма в областта Прованс близо до Авиньон, където в продължение на шест месеца брала пъпеши и ябълки, но и превеждала. Соня прекарвала по 8 – 9 часа в тежък физически труд, наред с още около 50 наши сънародници и поляци.

„В горещите месеци юли и август работниците ползват следобедна сиеста от 12.00 до 15.00 ч., през септември и октомври обедната почивка съответно е по един час, защото захладнява“, разказа Соня. По думите й шефовете имали доверие и оставяли работниците сами да правят списък колко часове са се трудили. Не им се карали и не ги глобявали. Нещо повече, Соня работила напълно легално, а месеците, прекарани във френската ферма, вече й се броят за трудов стаж в България. За целта младата жена подала т. нар. формуляр „У 1“ в тамошната социална служба, като попълнила часовете и месеците на труд, както и нетната си заплата. От своя страна пък френските власти се свързват с българските НОИ и НАП и така нещата били напълно легитимни.

Ако за работата си във Франция пази добри спомени и чувства, то за Англия нещата са на другия полюс. Тя заминала за Южна Англия, където в Западен Съсекс си намерила работа, също за шест месеца, на малиново поле с помощта на посредническа фирма от Велико Търново срещу 400 лева такса. Супервайзорът обаче, който всъщност е отговорник на групата и следи за качеството на малините, за чистота на полето, за конфликти между работници и шефове и въобще за целия работен процес, бил много лош човек с „отвратително отношение“ към гастарбайтерите, сподели още Соня. Самият работодател пък, макар и британец, от 12 години работел с българи и румънци и като че ли се побългарил и порумънчил в най-лошия смисъл, обяснява младата жена. Лошото отношение, обидите, унижението, глобите и орязаните надници били ежедневие за нея и колегите й. Колкото и да се трудела, горнооряховката не изкарвала повече от 60 паунда дневно (или 150 лв. на ден), което обаче за Англия е нищожна сума, тъй като само за седмичните разходи и режийни по жилището се плащат около 50 паунда. А жилище е твърде преувеличено понятие, понеже Соня и приятелят й споделяли малка караванка, чийто обем може да се сравни с големината на легло от типа персон и половина, разказа с възмущение младата жена. В повечето каравани дори нямало баня и тоалетна, въпреки че те се обитавали обичайно от по шест души.
„Бяхме подложени на непрекъснато унижение, обиди и глоби. Ако не се справяме, по преценка на супервайзора следващите три дни ни наказваха да не работим. За цял ден пък нямаш обедна почивка, а само две паузи от по 15 минути. Обикновено те минават в чакане на дълги опашки пред химически тоалетни, а за храна изобщо нямаш време. В България си дойдох с 10 000 лв. спестени пари, отслабнала с 5 кг и със супер разбити нерви“, признава Соня. Отделно живота й там вгорчавали голяма група наши сънародници от благоевградските села. По думите на горнооряховката заради бедността в този край на родината българите били склонни да работят за много ниско заплащане и без да настояват за правата си, като подбивали трудовия пазар.

„Знам перфектно английски, обиколила съм доста от страната. но заради лошите хора там просто не харесвам нито държавата, нито храната, нито архитектурата“, казва Соня като бивша черноработничка в островната държава. А като човек, завършил политология и следящ новините, твърди, че т. нар. Брекзит всъщност е театър за пред Европейския съюз. По думите й с референдума британските политици са направили висш пилотаж, като целта им е да шантажират Европа и да постигнат визов режим, така че сами да преценяват кои и колко чужденци да приемат.

„Доволна съм, че се върнах в България. Вярно е, че сега съм на борсата, но съм оптимист. Пълна съм с идеи и скоро ще започна да работя за себе си“, твърди младата жена, която е прекарвала по 12 – 13 часа в бране на малини с непоносими болки в коленете, понеже е клякала по над 2000 пъти на ден…