Почти 20 г след влизането на България в ЕС, едва половината българи се чувстват европейци. Това показва изследване на Европейската комисия, публикувано днес.

Според проучването 56% от анкетираните казват, че се смятат за европейски граждани. Комисията изтъква, че от пролетта се отчита ръст от 4 на сто, но не се посочват причини.

Въпреки, че само половината от населението се припознава като европейци, всеки втори българин (61%) смята, че ЕС се развива в правилната посока, доста над средните оценки, давани в другите европейски държави.

Еврооптимизмът на българите ги поставя в челната тройка, заедно с ирландците и португалците. Нещо повече, над половината от българите искат все повече решения да бъдат изземани от националните им власти и да бъдат решавани в Брюксел.

Доверието в европейските институции значително надвишава това в българските. Двама от трима запитани са песимисти за България, като най-много се тревожат от поскъпването на живота, качеството на здравеопазването и състоянието на икономиката.

54% от анкетираните вярварват на Европейския парламент и само 19 на сто на българския. Европейската комисия има доверието на 51 на сто от българите, а правителството на Бойко Борисов -на 28%.

За разлика от средния европеец, който се вълнува най-много от промените в климата, българинът се тревожи най-вече от имиграцията и тероризма, показва изследването. Двама от трима анкетирани не смятат, че мигрантите могат да допринесат за развитието на България или да се ингегрират в нея. Всеки пети е против приемането на чужденци.

Когато го питат за Зелената сделка на Еврокомисията, той посочва, че най-важно е да се намалят пластмасофите отпадъци и да се субсидират фермерите, за да произвеждат достъпна и безопасна храна.

Според 91% анкетираните българи най-голямата европейска ценност е правото на свободно движение и работа в ЕС. Като ползи от ЕС се посочват още мирът, демокрацията и засилването на влиянието на България по света чрез ЕС.

От европейските политика най-малка поддръжка у нас има за еврото - 39 на сто срещу над 60% средно за ЕС, показва изследването. Създаването на европейски цифров пазар и увеличаване на студентския обмен са също слабопопулярни в България.

Затова пък повече българи, отколкото в другите страни от Общността, искат ЕС да развива обща отбрана и да приема нови членове.