Професионалният й път е белязан с върхове, признания и популярност. Път, тръгнал от семейството, училищните и читалищни сцени, селските празници, за да стигне до престижните световни зали като солистка на НФА “Филип Кутев”. Родена е в пернишкото село Дивотино и е призната за най-добрата граовска певица. 

С ансамбъла, с квартета “Деница”, със създаденото от нея трио “Вечерница” и като солист с други формации Сорина е представяла любимите си граовски песни в Япония, Индия, САЩ, Израел и много други страни, предстои й в скоро време концерт в Канада. Много от творбите й се изучават в нашите училища и музикални специалности в университети.

- Госпожо Богомилова, най-скорошното ви участие бе на големия народен събор в Рожен. Какво е вашето впечатление от събитието?

- Там бях поканена специално за звездната вечер като представител на Граово. За всяка една област имаше представители, аз имах щастието да представлявам две области - Граово (фолклорна подобласт на Шоплука) и Перник (смее се). Изключително мащабно, уникално събитие. Не можах да повярвам каква организация бе направена - за всеки екип, за всеки един от нас имаше човек, който отговаряше до минута за ангажиментите и почивките ни. Хиляди щастливи, играещи хора. От стотиците клубове за народни танци имаше млади и стари певци и танцьори, които завъртяха три-четири кръга хора. Канена съм и в други години на Рожен, но поради многото ми ангажименти в чужбина не бях участвала тук. 

Трябва да призная, че душата ми се изпълни с щастие и гордост

Аз бях там на 14 юли, заведох и децата ми, имам дъщеря и внук на 9 години, които току-що се бяха върнали от чужбина, където живеят. Те бяха очаровани от видяното и чутото. Внукът ми беше особено развълнуван, беше поискал от майка си джиесема, за да направи снимки и видео. И беше най-отпред. А Веселина Бабаджанкова - водещата, обяви от сцената, че моите деца са дошли специално за събора да гледат своята майка и баба. Чуха се ръкопляскания от множеството.

Уникално, уникално! Всеки трябва да отиде и да види това чудо - съборът в Рожен, за да разбере какво е България. Направи ми впечатление, че имаше и много чужденци.

- Не изменяте на соловия си репертоар, изграден най-вече от народното творчество в родното ви село? 

- Точно така, аз имам над 80 песни от този край, между другото, навърших 37 години като солистка в ансамбъл “Филип Кутев”. Всъщност още първите ми записи са от тази област - Граово и Дивотино, и съм щастлива, че съм запазила това национално богатство. Оказа се, че съм единствената, която пази тези автентични песни в последните десетилетия. Разбира се, трябва да сме благодарни и на старите певици от този край.

Младото поколение вече рядко се интересува от този фолклор, а да не говорим за най-младите, които следват други тенденции и моди в музикалната сфера. А навярно вече няма откъде да наследят това богатство. Болно, много ми е болно например, че младите самодейци от Дивотино, и не само там, пеят предимно македонски, т.е. песни от Пиринския край. А самите дивотински песни не ги знаят. Къде се скъса връзката? Може би учените от БАН ще дадат отговор на този въпрос. 

Аз самата се заех да обучавам деца. 6-годишна ми е най-малката ученичка, а 42-годишна най-голямата. Преподавам предимно в нашата къща в Дивотино.

- Успяхте ли да запишете всички песни на вашата баба - Аспасия, чух някъде, че тя е имала най-богат репертоар от граовски песни?

- Говорих по този въпрос с една от нейните снахи. За жалост, не знам защо е това отношение на БАН, политиката на Радиото и навсякъде, откъдето може да се събере това наследство - от събори, от Копривщица, от съборите в нашия край. Всички твърдят, че нямат право да ни дадат архивите, да получа тези песни и да ги издадем. Не зная как да преодолея тези пречки. 

Между другото, нашите бавни граовски песни са най-трудните за изпълнение от целия български фолклор. Най-трудно е “тресенето”. От другите области песните могат да се изпеят без особено напрягане от професионални изпълнители. Виждам, че в Музикалната академия в Пловдив обучават възпитаници, които могат да пеят по граовски. Другаде почти не виждам подобно нещо. Може би зависи и от преподавателите в музикалните училища и школи. 

- На кого дължите своето развитие като певица и какво е за вас народната песен?

- За мен народната песен е всичко, след семейството. Животът ми е народната песен. Аз пея само автентични песни, а обичта си към фолклора наследих от моите родители. Първи ме запали към фолклора баща ми. (Бел. ред. - Тук Сорина се разстрои и се просълзи. Баща й е починал преди 5 години, но тя не може още да го прежали...) Баща ми е бивш музикант, вуйчовците ми са танцьори, хореографи. Един от тях бе бивш танцьор от ансамбъл “Пирин”. От 6-годишна танцувам и пея.

Пяла съм в училищния хор, свирих на тромпет в училищния оркестър до 7-и клас. Като певица ме забеляза учителката ми по музика - г-жа Благоева. Заведе ме в Перник, в Дома на миньора. Там диригент бе Боян Нанков, заедно с неговата съпруга - известната певица Радка Алексова. От Радка, от Павлина Горчева се научих на граовското тресене. Боян Нанков ми помогна във вокалите.

След това Гуна Иванова ме упъти в ансамбъл “Филип Кутев”. Искам да благодаря на диригентите, с които съм работила - Мария Лешкова, Стефан Драгостинов и сега на Георги Генов, че са ми поверявали солата на едни от най-известните песни: “Полегнала е Тодора”, “Кажи, Ангьо”, “Айде слънце зайде”, песента на Кюркчийски - “Пиленце пее”, която се пее в секстет и аз съм солиращ глас, също пея соло и в обичаната песен на Георги Генов “Мето лаже”.

- Познавачите на специфичната граовска песен оценяват високо изначалния ви стил, а тук и в чужбина се удивляват от блестящото ви пеене. Кои ваши участия досега ще запомните за цял живот? 

- Не мога да направя някаква разлика от представянето у нас и в чужбина - навсякъде като ансамбъл и като солов изпълнител се радваме на голям успех. Но мога да разкажа една весела случка отпреди 11 години. Бяхме с ансамбъл “Филип Кутев” - само хоровият състав, в Япония. Беше едномесечно турне, само с хорови песни по час и половина. Японците, както се знае, много харесват нашата музика и съхраняват голяма част от автентичния ни фолклор. Обикновено концертите ни се провеждат в огромни зали, пълни с публика. 

Странно е, но японците слушат изпълненията ни със затворени очи

В един момент на кратка музикална пауза изведнъж от крайния стол на първия ред тупна на пода един мъж. Поизтупа се и си седна на мястото. Той бил заспал. Повечето от нас видяха случката и се разсмяха, едва продължихме концерта. Една колежка дори напусна сцената, защото се смееше с пълен глас и не можеше да спре.

Стотина пъти съм обиколила света с ансамбъла, но трудно бих могла да не си спомня всяко едно гостуване. Пели сме и сме танцували в едни от най-големите зали по света. Между другото, аз съм пяла в спектаклите на Лили Игнатова и на Нешка Робева, това също няма как да забравя. 

Имам участия и в редица документални и игрални филми, наши и чужди, даже в два от тях като актриса, единият беше норвежко-белгийско-български.

- Изневерява ли Сорина Богомилова на граовското пеене с участия в други жанрове?

- Експериментирам в различни музикални жанрове, в които фолклорът се преплита с модерно и класическо звучене. Имам съвместен етноджаз проект с композитора и музикант Николай Иванов - Ом. Работя с най-известните поп изпълнители на България, сред които Владимир Ампов - Графа, Дует ,,Шик”, Нели Рангелова, Диана Дафова и др. Съвместно съм работила с популярния френски композитор и класически музикант Дидие Локуд за неговия проект “Мистичните български гласове”. В него класически инструменти се преплитат с традиционното звучене на български народни песни...

- Какво ви предстои като ангажименти у нас и извън страната?

- Тук работя с основаните от мен малки формации - трио “Вечерница”, квартет “Ермена” - те са колежки от ансамбъла, а с тях пътуваме най-често и до Израел, Америка. Скоро ще осъществим концерти в Канада - с Димитър Туджаров, и в Швейцария. Имам и собствено тв предаване в Пернишката телевизия “Кракра”, тъй че не оставам в покой и за час.

- Животът ви е богат откъм събития. Нека ви пожелаем здраве и успех във всичките ви начинания и до нови срещи!

- Благодаря, и до нови срещи! 

Михаил АХЧИЕВ