Местният вот има свои местни специфики. Парламентарните избори са гласуване за партии. Кметските избори са мажоритарни. Това заяви в предаването „Пресечна точка” по Нова телевизия социологът Димитър Ганев.

По думите му, избирателната активност в Благоевград не е била ниска. „Ако погледнете избирателната активност във всички частични местни избори, ще видите, че тя е сходна. Борисов бе избран за кмет с 30% избирателна активност.

Никой да не си прави сметки, че тя ще е такава и на парламентарните избори. Там активността е най-висока, защото мотивацията е най-висока”, заяви Ганев.

„Последното ни проучване бе в началото на кампанията.  Ще има спор за първото място. Третото място е запазено за БСП засега с отчетлива дистанция между втория и четвъртия.

ДПС и Демократична България са сходни, разликата е по-малко от половин процент. ДБ прави мощна кампания. Битката за 4 място ще се реши от електоралните резерви, които двете партии имат в чужбина.
 
След това също има интрига – колко партии ще са в парламента. Шест изглеждат сигурни и една, която е под въпрос. За Българските патриоти самата кампания ще е решаваща”, каза още той.

По думите му, избирателната активност ще е най-ключовият фактор за резултата от тези избори. „При висока, партиите на протеста ще бъдат бенефициенти. При по-ниска ГЕБР, БСП и ДПС, които са с твърд, мобилизиран и мотивиран електорат, ще имат по-висока относителна тежест”, прогнозира той.

Ганев добави, че високата активност на 4 април е била свързана с протест и наказателен вот. „Въпросът сега е дали тези, които тогава казаха „Ще ви накажа”, мислят, че са постигнали своята цел и ще имат мотивация да гласуват и на тези”, посочи социологът.

Според него, след изборите на 11 юли ще бъде съставено правителство, което ще бъде около трите партии на протеста. „Те най-вероятно няма да имат мнозинство, но за тях то няма да е проблем, защото и БСП, и ДПС нямат друга игра освен да ги подкрепят. Много след 11-ти ще започне интересното”, прогнозира той.

Колежката му Марчела Абрашева също бе на мнение, че паралел между парламентарни и местни избори не трябва да се прави.
„Ако Благоевград е показателен с нещо, това е, че машините не са толкова страшни за възрастните хора. Една от големите загадки е дали това, което сработи в Благоевград, ще сработи и на парламентарните избори”, смята тя.

„Не си спомням парламентарни избори, на която има катастрофално ниска активност. Засега няма индикации да смятаме, че тя ще е много по-ниска”, добави Абрашева.

Според анализатора Георги Харизанов има няколко големи неизвестни. Едната е дали антисистемните партии ще имат мнозинство в НС, според мен не, и до какво биха довели тези резултати.

„Въпросът е какво следва. Ако някъде има причини за демотивация и спадащ ентусиазъм да се гласува, е точно заради това – на хората не им е ясно какво следва след това”.

Той добави, че вотът на 4 април не е довел до нищо смислено. „Въпросът е с какви настроения са избирателите след изборите. Голямата интрига с машинното гласуване ще е какво ще се случи в секциите с много избиратели, дали ще издържи техниката”, прогнозира той.