Кутиите за подаръците на генерал Шарл дьо Гол и Фидел Кастро правел резбарят Иван Бубев по времето на комунизма. Сега майсторът е на 87 години и живее в родната си къща в Павел баня, пише вестник "Телеграф".

„Пристигаше чиновник от високото място и казваше, че това нещо трябва да е готово за толкова и толкова часа на тази дата“, разказа дядо Иван. Включили го на няколко пъти в майсторските екипи, които украсявали строящите се първи резиденции: в Правец, във Воден, по Родопите.

Тогава го харесали за изработката на специалните дърворезбовани кутии, в които се поставяли партийно-правителствените подаръци за високопоставените чужбински гости. Правил такива кутии и за Никита Хрушчов, после за Леонид Брежнев, за югославския генералисимус Тито. Материали и инструменти имало, всичко необходимо се доставяло начаса и заплащането било повече от добро. Но пък отговорността си била голяма: ха нещо не се харесало на някой от поръчващите – ха майсторът е бил дотам! Така и няма дори снимка от тези си творби.

Визита

Последната засега такава кутия изработил през 2003 година, била предназначена за президента на Русия Владимир Путин, който трябвало да пристигне в България за 3 март и да се качи на Шипка и след това да запали свещичка в храм-паметника. За високия гост домакините подготвили оригинален руски щик, няколко гилзи, събрани от бойното поле при отбраната на прохода, и копчета от войнишки униформи. На тази кутия поставил инициалите си И.Б.

Може би най-възрастният резбар в България, Иван Бубев сега е започнал да работи над собствения си надгробен паметник, като с помощта на приятели е докарал в двора на къщата си два монолитни къса бял врачански камък. Невероятно жизненият мъж споделя, че на тази вече възраст вече си е дал сметка колко всъщност малко е успял да постигне. „Животът е даден за еднократно ползване.

На младини имаш огромни мераци, ламтиш да направиш едно, второ, трето, захващаш се с какво ли не и смяташ, че всички врати и прозорци към света са ти отворени. Като ударих чертата, наскоро си казах: Нищо не си направил, Иване! И тогава посегнах да изчукам тия две надгробия. Надявам се пак някой сръчен майстор да изпише както трябва имената ни, моето и на тате…“, обяснява ученикът на легендарния през 50-те години на миналия ХХ век професор от Художествената академия Асен Василев.

При входа на работилничката си ателие Бубев е сложил няколко овехтели фотографии: едната е на проф. Василев, втората е на татко му Лальо, а до него още две - на майка му Йордана - като млада булка и малко преди да се спомине. “Аз съм бил нежелано дете, на стари години (според онези разбирания!) съм заченат.

Раждам се на 18 март 1934-та, до последно свекърът и свекървата одумвали мама, че като роди, няма да има кой да жъне през лятото на нивата”, казва дядо Иван. Докъм десетата си година Ванчо си нямал и представа що е това изкуство: по никакъв начин не давал сметка, че татко му Лальо, докато пасе овцете и кравите и дялка нещо с ножлето, всъщност създава културни паметници – овчарски геги, животински фигурки, хора в цял ръст: мъже, жени, старци, бебета…

Началото

Бил в шести клас, когато собственоръчно издялал от върба корито за хранене на прасето. Направил го, докато в двора нямало никого, като се завърнал, баща му просто ахнал и взел, че му целунал ръката. Иначе обичал да драска върху белите листове. След много години, когато вече учел в академията и се върнал за лятото в Павел баня, първият му учител Иван Караиванов му припомнил за един нарисуван почти като жив речен рак.

Впоследствие, докато учел в старозагорския строителен техникум, преподавателят му, големият архитект Христо Димов, също оценил уменията му, дори негов чертеж бил изложен за показ в училището. Резбата дошла по-късно. През зимата на 1953-та поканили таткото на Иван да участва с овчарска гега в първата околийска изложба на самодейците в Казанлък.

Лальо обаче прехвърлил поканата на сина си и вече дипломиралият се като строителен техник Иван Бубев се захванал с изработката на гегичката. Междувременно Бубев-старши издялкал фигура на крава. 

А младшият се престрашил, че направил и фигура в цял ръст на тогавашния първи в държавата Вълко Червенков. С трите работи отишъл в Казанлък при Чудомир, който в онези времена бил председател на читалище „Искра“, организатор на изложбата.

Писателят хуморист, народовед и художник мълчаливо прибрал гегата и кравата, а фигурата на партийния вожд побутнал настрани. Месец по-късно в казанлъшкия вестник „Искра“ излязла статия „Баща и син резбари от Павел баня спечелиха първите награди“. Имало и снимка на творбите им.

Награда


Същата работа спечелила награда и на последвалата окръжна изложба в Стара Загора. Есента поканили Иван и Лальо в София, където във фоайето на Софийския университет била подредена вече националната изложба. Гегата на 19-годишния Иван впечатлила и националното жури, а председател бил не кой да е, а Владимир Димитров-Майстора.

„Тогава за пръв път го видях, висок, слаб, с голямо чело и дълга бяла брада. Приличаше на Исус Христос, какъвто е изписан в павелбанската черква!“, връща лентата на спомена домакинът, който и до ден днешен смята, че ако не е била онази гегичка и срещите му с Чудомир и Майстора, със сигурност животът му е щял да се завърти в съвсем друга посока. В онези години работел като луд, нямало ден, нямало нощ…

Правел модели, захващал се с ковано желязо, използвал кожа, по едно време подготвил десетки скици за мартеници. През 1989-а създал дърворезбата на специално построена ритуална зала в столичния квартал „Красно село“, наскоро научил, че е затрита… Сходна била съдбата на огромно пано в хотел край Самоков, има негова работа в театъра на Панагюрище, камина и таван в Правец.

Направил иконостас за местната черква

Сред някогашния селски двор, на мястото, където била кошарата за овцете, Иван Бубев е монтирал каменен портик от северната стена на православния храм „Свети Атанасий“ в село Виден.

Разглобил го, когато станало ясно, че построената с нарочен ферман от султана от карагитлийци през далечната 1863 година църква е обречена на разруха. Местните жители я прежалили и започнали да градят нова черква със същия светец, но на около километър от старата. Поканили резбаря да изработи иконостас, а той заявил, че това ще бъде неговата лепта, защото за пръв път в дългия си живот посягал към подобна работа.

Богомил Райнов го скъсал по естетика

 През 1956 г. приели Иван Бубев за студент. В групата били той, един кореец Ким, момиче от Панагюрище и един по-възрастен младеж. На финала, след шест години следване и успешно издържан държавен изпит, на който представил няколко свои модела за детски играчки от дърво, останали само двама.

Част от моделите му спечелили първа награда и били откупени от СБХ, за тях получил и един от първите си хонорари. Даже не знаел за конкурса, негов приятел ги занесъл без дори да му се обади.

Ким получил диплома и заминал обратно за Северна Корея, а Иван го скъсали на изпита по марксистко-ленинска естетика. Преподавал му младият по онова време Богомил Райнов. Било през 1962-ра, поработил за кратко към Фонда на СБХ на щат, после, щото нямал диплома, преминал на свободна практика.