Преди ден Александър Николов от Пловдив навърши 101 години. Рожденикът е съвременник и приятел на поета Никовла Вапцаров. Животът му преминава през много премеждия и обрати. Днес дядо Сашо е категоричен: „101 години не стигат, за да се наживее човек истински!”, показа репортаж на bTV.
Столетникът Александър Николов е преживял две смъртни присъди преди 9-ти септември 1944 година. Първият път го спасява фактът, че няма 18 години. Арестуват го в казармата заради влечението му към комунистическите идеи. В последния момент майка му го спасява от разстрел като доказва, че е непълнолетен.<br /> <br /> Дядо Сашо бил призован в армията на Царство България година по-рано от обичайното: &bdquo;И в казармата не ми харесаха идеите и ме осъдиха на 8 години и 4 месеца като непълнолетен... Една година ме бяха вземали по-рано на служба...&rdquo;.<br /> <br /> В затвора през 1935 година дядо Сашо за първи път чува името на Никола Вапцаров &ndash; прочита негово писмо, написано по повод уволнението на поета от Военноморското училище.<br /> <br /> Три години по-късно двама се запознават лично: &bdquo;А през 38-ма година имахме случай да се запознаем в хор &bdquo;Гоце Делчев&rdquo; ... там Атанас Романов... те са били приятели от по-рано и Вапцаров идва там с Емил Марковски... Запознахме се, бяхме приятели, по Витоша сме ходили заедно... с Вапцаров...&quot;<br /> Какъв човек е бил Вапцаров? &quot;Човек беше! Човек. Културен човек беше...&rdquo;, споделя с вълнение в гласа Александър Николов.<br /> <br /> Съратникът на Никола Вапцаров отървава втората смъртна присъда през 1942 година. Той е осмият арестуван. Всички преди Александър Николов са разстреляни, него в последния момент го осъждат само за членство в комунистическата партия, тъй като не успяват да съберат доказателства, че е участвал в заговор против държавата.<br /> <br /> По думите на столетника, през организацията в Сливен минало истинско цунами: &quot;Убиха 4 души предварително по планината. След това арестуваха 28 души, почнаха да чета смъртни присъди... Първият го осъдиха с три смъртни присъди, втория &ndash; смърт, трети, четвърти, пети, шести, седми.. и аз &ndash; осмия..&rdquo;, разказва дядо Сашо.<br /> <br /> На въпроса дали съжалява за нещо, столетникът отговаря така: &bdquo;Не. Аз се гордея, че съм минал по тоя път! За обществото съм си дал младостта. Аз се гордея с това! А, не като гледам сега: сядат, пият, пушат, без да мислят.. без да мислят! Това не са хора вече!&rdquo;<br /> <br /> Половин век дядо Сашо е пчелар. Похапва от всичко: сутрин пие кафе с мляко и закусва ябълка с мед, на обед яде готвено месо, а вечерта кисело мляко или сухляш. неговата рецепта е проста: &bdquo;Няма да пушиш, няма да препиваш, няма да преяждаш! Първото условие... Оттам-нататък каквото наследството ти е дало...&rdquo;&nbsp;/БЛИЦ