В България вече се раждат над 80 000 деца годишно. Или точно 80 956 българчета са проплакали през миналата година. Бяха ни нужни цели 15 години, за да компенсираме срива при новородените между 1990-а и 1995 г., когато броят им падна от 105 180 на 71 967. От тогава постепенно те нарастваха до 77 712 бебета през 2008-а, пише в. "Труд".
Това показват данни от наскоро излезлия от печат кратък статистически справочник &ldquo;Здравеопазване - 2010 г.&rdquo; на Националния център по здравна информация към Министерството на здравеопазването (МЗ). Въпреки увеличаването на раждаемостта естественият ни прираст обаче продължава да е отрицателен, защото броят на починалите продължава да е по-голям.<br /> <br /> Друг куриоз е, че като брой българите се стопили приблизително до числеността от 1956 г.<br /> Тогава населението е било 7,613 млн. души, през миналата година - 7,563 млн. души. Съществената разлика от 1956 г. е свързана с положителен факт - продължителността на живота ни сериозно се е увеличила. Ако през 1956 г. тя е била средно 65 г., през 2009-а достига 73 г.<br /> <br /> И още нещо интересно: според възрастовата структура на нацията най-много са българите, поставени в графата от 30 до 34 г., а след това тези между 35 и 39. Това се дължи на рекордната раждаемост през 70-те години, когато естественият прираст е стигнал плюс 7,2 на хиляда души. Абсолютният пик на новородени е бил именно през 1970 г. - 138 745 бебета.<br /> <br /> Според справочника на центъра по здравна информация за последно мъжете са били повече от жените през далечната 1946 г. Оттогава нежният пол печели битката по брой. През 2009-а дамите у нас са 3,9 млн., а мъжете - 3,65 млн. &ldquo;Тази тенденция се наблюдава след Втората световна война, и то въпреки компенсаторния механизъм да се раждат 105 момчета на 100 момичета&rdquo;, обясни доц. Грива.<br /> <br />