Състоянието на Дим Дуков е без промяна, което тревожи близките му и лекуващите го лекари. “Какво ли вече не правим, но ни надолу, ни нагоре върви. Ние храним надежда и се борим. Просто червата не искат да заработят”, каза на “ШОУ” членът на Съвета на директорите на болница “Доверие” Анна Недялкова. При Дим постоянно се редували шефът на болницата д-р Керемидчиев, който е близък на семейството, и най-добрите реаниматори. В събота отново го прегледал и проф. Тома Пожарлиев от болница “Св. Анна”, който извършил последната операция, но, уви, не отчел подобрение.
&ldquo;Оттук нататък нещата зависят в много голяма степен от Димитър, но най-вече от Господ. Стават чудеса, виждала съм ги и в болницата, и вярвам, че й с Дуков ще се случи чудото и ще живее&rdquo;, каза Недялкова. <br /> Според нея Дим е изключително жизнен човек, въпреки многото му проблеми. <br /> <br /> &ldquo;Засега само го поддържаме в едно и също състояние. Контактен е, това е най-лошото. Всичко осъзнава и знае за какво става въпрос, отчита тежестта на ситуацията, но има дух и се бори. Само Бог да е милостив&rdquo;, допълни тя. Свързахме се и с бащата на тв водещия &ndash; художника Стоян Дуков. Той обаче едва говореше от мъка. Изреченията му често оставаха недовършени, удавени в сълзи.<br /> <br /> <strong> -------------------------------------------------------------------------------<br /> - Г-н Дуков, от болницата казаха, че няма промяна в състоянието на сина ви. Въпреки това духът му е висок и се бори...</strong><br /> <br /> - Да, това да. Той е на 47 години, млад е... Той знае колко хора държат на него. Има широк кръг от приятели, които наистина го подкрепят. Всички му стискаме палци. Аз съм на такива години, че вече ми е време да си отивам, но защо той трябва толкова млад... Много е тъжно един баща да надживее детето си... <br /> <br /> Те са му правили молебен и всичко, което е във възможностите на медицината, е направено. А това е една болест, която ужким е банална. Или, айде, да не е банална, но е рутинна операция. Никой не е очаквал... <br /> На 10-ия ден беше, когато направихме банкет, събрахме се най-близките му приятели и хора и в един момент започнаха болките. Ако Господ е решил да го запази и той има някаква функция в този живот... Дай Бог, да оцелее. <br /> <br /> <strong>- Лекарите казват ли на какво се дължи състоянието му?</strong><br /> <br /> - Ужким всичко изглежда нормално, рутинно нещо, а вече един месец и повече е зле. Има все някаква искричка надежда. Много неща се написаха за това, най-актуално за мен е това, което излезе миналата седмица в пресата. (Всекидневниците писаха, че екипът на &ldquo;Доверие&rdquo; е извикал за консултант проф. Тома Пожарлиев. Професорът заявил, че прогнозата не е добра, защото пациентът има склонност към болестта на срастванията (т.нар. адхезионна болест) &ndash; б.р.) <br /> <br /> <strong>- И от последната операция няма промяна?</strong><br /> <br /> Точно това е страшното, че няма промяна. Дай Боже, Господ да го вземе под егидата си и да му помогне. Много мои колеги ми се обаждат, и приятели... Извинявайте, не мога да говоря спокойно. Не ми се иска.. Не може детето ти, което е на половина на годините от твоите... и с такива качества... Нека не говорим повече.<br /> <br /> <strong>- Съжалявам, че ви натоварвам с този разговор. Дано обаче той помогне още повече хора да се молят за здравето на Димитър.</strong><br /> <br /> - Много често голямата част от хората, които не познават човека, се отнасят индиферентно към неговото страдание. Което е нормално... Вече нямам сили да се съпротивлявам, въпреки че искричката надежда още я има. Много деликатно би трябвало да е, да не стане пак... Защото много хора с недостатъчно чистоплътни ръце пипаха тази тема. Хората често пъти не могат да разберат човешкото нещастие и че нямаме право да ровим с неделикатни пръсти в чуждите рани. Защото това са най-съкровените неща в живота. <br /> <br /> Знам, че Димитър е една частица от морето от човешки съдби. Дано тази енергия, която е дал за другите, да му се върне и да му даде сили да преодолее това изпитание. Единствено, което е нужно, е да имаме упование помощ да дойде Свише. <br /> <br /> <strong>- А вие как сте? Оправяте ли се след вашето премеждие?</strong><br /> <br /> - Абе, не се оправям, това е цялата работа - ту съм така, ту иначе. Толкова искам да съм до Димитър и да генерирам енергия, както винаги съм правил, но изглежда и това състояние, в което съм, ми пречи. Което не го пожелавам и на враговете си. <br /> <strong><br /> Едно интервю на Надежда НЕНОВА<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. &quot;ШОУ&quot;</span></strong><br />