- Хохохохо! - грубоватият смях разтърсва ранния автобус между летище Шарлероа и центъра на Брюксел. Източникът на гърлените звуци – Тео, както галено го наричат кръжащите като ято около него журналисти на заплата в различни съмнителни български издания с още по-съмнителни собственици, се забавлява на новината, че приемането на Истанбулската конвенция ще се забави. Въпреки че е издател на една от медиите, прокламиращи документа като фундамент на българската демокрация, медийният възторг по конвенцията се оказва поза, пише "Монитор".

  • - Това за насилието над жени ли беше? - пита Тео. Утвърдителният отговор от спътниците му го вдъхновява за виц. „Мъж и жена, перничани. Първа брачна нощ. Младоженецът си изтърва нервите и хваща и ошамарва булката. На сутринта мъжът излиза на терасата и си мисли: „Май прекаУих снощи“. В този момент благоверната му също си мисли: „Еее, стабиУен излезе“. Хохохо!

  • - Има по-добър – включва се Светльо. Той придружава Тео в тройно качество – автор на един от присъдружните му вестници, моралист в СБЖ и ковач на журналистически кадри в Алма матер, а види се и аниматор на компанията – Пернишка сватба. Длъжностното лице обявява: „Вече сте мъж и жена. Можете да ударите булката! Хахаха!

Забавалението на групичката е прекъснато от силен телефонен звън, на който отговаря Светльо.

  • От Франс прес се обаждат. Написаха, че Пеевски държи 80% от разпространението на медиите. Той им пратил опровержение и иска да ги съди – докладва той обстановката на Тео и му предава апарата, за да обясни злополучната публикувана опорка на българската кореспондентка на АФП.

  • Формално няма доказателства, но е така. - компетентно й заявява Тео и продължава със съветите – Като се върнем от Брюксел, ще се свържем и ще го мислим.

Въпреки че не е сигурен в плана за действие, Тео се мъчи да успокои журналистката, която очевидно е пуснала материал, без да може да го докаже и сега търси „помощ от приятел“. Затова излиза с революционно за журналистиката предложение - статията може вече да е публикувана, но тепърва да се направи проверка за фактите. В крайна сметка трябва да се направи опит да се докажат опорните точки. Все пак има опасност истината да лъсне в съда. Минута по-късно дава последен съвет: „Важното е да не покажеш, че си стресната“. И затваря телефона. Но е тревожен. Ледът се пропуква. Събеседниците му също са леко разклатени от проведения разговор. За успокоение на редиците и за стягане на бойния дух, Тео излиза с нова идея.

  • - Трябва да им приложим на пеевските медии стратегия FUD. Хохохо! Нали знаете какво е това – пита Тео и авторитетно реди: Fear, uncertainty, doubt. - На озадачените погледи на ятото обяснява, че всички международни редакции и институции трябва да бъдат убедени, че противната страна е лоша по презумция, без да е нужно всеки път това да се доказва. В разговора се включва и Иван – наемник-писач, бригадир на тролове, a както лъсна от „АРГОгейт“ и wannabe стратег на компанията. Ценното при Иван е че има челен опит с други подобни опровержения на дезинформации и предлага в схемата да бъдат намесени и посланиците у нас.

  • Ето това е! - плеска се с радост по челото Тео, блесват му очите и се сеща за заден вход, през който да влязат в чуждата мисия – бивш кадър на „Дневник“ била пресаташе във френското посолство. Тео пуска нова заповед – да се свържат с нея, за да обработи посланика срещу „враговете“ и да говори с журналистката от АФП. Успокоени, че са намерили как да пуснат стратегия FUD отново в действие компанията се връща към старите си занимания, чертаене на опорни точки за предстоящата дискусия за свободата на словото. Поредната висока трибуна, от която прилагат стратегиятa FUD за чернене без доказателства.

 

Този разказ може да звучи като фейлетон, но участниците в него са действителни лица, които се пробваха да приложат стратегията FUD по време на дискусия в Брюксел за свободата на медиите у нас, организирана с техни лектори от Европейския център за свободата на медиите, базиран в Лайпциг.

*Стратегия за дезинформация, използвана в пропагандата, черния пиар и маркетинга. Буквално означава“Страх, несигурност, съмнение“. Целта на стратегията е да се хвърли сянка върху продукта на конкурента, когато твоят собствен не е конкурентоспособен.