10 ноември 1989 година, Бояна. Пленум на ЦК на БКП. В сутрешното заседание - нищо интересно. Реч на Тодор Живков за икономиката и две изказвания. След почивката Георги Атанасов обявява, че Тодор Живков е подал молба за освобождаване от постовете генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ. В този момент Първият от Правец разбира, че е изигран. Той е имал уверението и надеждата, че ще го освободят от едното място, но ще остане начело на държавата. Стъписан, Живков се обръща към новия партиен лидер, досегашния министър на външните работи Петър Младенов с молба: да се реши въпросът с пенсията му, да оставят единия от двата бронираните мерцедеса, с които разполага, и вила № 32 в Бояна, строена специално за него. В този момент неговата заплата е 2700 лева, а средната за страната - около 200. Наследникът му се съгласява на 18 000.
На 17 ноември  Народното събрание избира Петър Младенов за председател на Държавния съвет на Народна република България. На 3 април 1990 година, след промяна на конституцията,  този орган е разформирован и той вече е  председател /президент/ на републиката. Само 93 дни  по-късно Младенов е принуден да подаде оставка.  Неговият дългогодишен приятел  Андрей Луканов лично отива в телевизията да я прочете.  Тогавашният директор на БНТ Павел Писарев свидетелства:  „Това можеше и говорител да го свърши, но той /Луканов/ искаше да покаже, че не е просто носител на новината, а да направи намек, че е  автор на промяната...” 

Всичко това разказва журналистът Пенчо Ковачев в книгата си  „Петър Младенов - цялата истина”,  излязла с марката на издателство „Захари Стоянов” за осемдесетата годишнина от рождението на политика. На премиерата й в средата на миналата седмица можеха да се забележат доста от останалите живи съратници и хора от екипа на Младенов, синовете на Георги Димитров и Андрей Луканов - Бойко и Карло, дъщерята и съпругата  на героя на събитието.  

По-долу, на основата на разследването на Ковачев, ще се върнем четвърт век назад към историята на прочутата касета с танковете на режисьора Евгений Михайлов.  Ще се изненадате, щом   разберете, кой я е използвал най-добре, за да свали държавния глава на страната ни.


Евгений Михайлов, авторът на танковата касета 

14 декември 1989 година. Още от ранния следобед към сградата на парламента започва да приижда огромно множество, разказва Пенчо Ковачев.  То настоява да се премахме член първи от действащата тогава конституция, узаконяващ ръководната роля на комунистическата партия в държавата. Напрежението  расте, чува се: „Долу БКП!” и „Смърт”, има призиви  да се  нахлуе в парламента. Но каквото и да иска тълпата, какъвто и да е натискът й,   въпросният член може да се премахне от конституцията  най-рано след месец. Така е по закон. Това  решават чрез гласуване и депутатите. Отвън и мнозинството, и напрежението обаче растат.  В залата , от парламентарната трибуна, Нешка Робева настоява да се излъчи група депутати, която да успокои хората. Петър Младенов подкрепя идеята.  Излизат  председателят на Народното събрание  Станко Тодоров, Нешка Робева и акад. Благовест Сендов.  Опитът и на тримата обаче  да кажат нещо търпи крах. Думите им се посрещат с викове: „Оставка! Мафия! Живковци!”. Мисията е провалена  и тримата се прибират. Тогава  президентът решава лично да се обърне към мнозинството. Той излиза на стъпалата, пред него са журналисти, телевизионни оператори, протестиращи. Посрещат го с обидни, нецензурни  крясъци. С помощта на мегафон той призовава към отговорност пред съдбата на България. Следва нов залп освиркване, викове за оставка,  ругатни. Президентът се извръща рязко и бързо тръгва към входа на парламента.  И точно тогава видеокамерата  на завършилия кинорежисура в Москва Евгений Михайлов улавя фразата, която впоследствие става предмет на толкова ожесточени спорове и в крайна сметка води до оставката на председателя/президент/:  „По-добре танковете да дойдат”. 

Ще минат години и до края на живота си  Петър Младенов ще настоява,  че не е казал такова нещо и че касетата е манипулирана. В книгата на Ковачев мнозина потвърждават това твърдение,  но приетото заключение на главно следствено управление от 4 юли 1990  година е, че видеозаписът е автентичен и по него не са правени никакви манипулации.  В разследването са участвали 31 специалисти от различни области на науката и техниката. Цялата операция е продължила пет дни. 

Но нека се върнем отново около шест месеца назад. В напрегната, студена декемврийска нощ пред Народното събрание. Академик Светлин Русев, който е бил в непосредствена близост до президента, твърди, че той е казал:  „Какво искат, танковете ли да дойдат”. Думите му са адресирани към депутатите, които настояват площадът да бъде разчистен на всяка цена. Същото потвърждава и академик Благовест Сендов.  По някакъв начин обаче това „ли” после изчезва в касетата.Така или иначе около половин година  никой не се интересува от нея.  Тя пътува до Полша.  Уж се пази в строга тайна, а копие  има в секретаря на американското посолство Уйлям Монтгомери. Ръководителите на опозицията също знаят за нея и дори са я гледали. В крайна сметка те не  намират в записа нищо смущаващо и осъдително. 


Митинг в подкрепа на Младенов

Няма съмнение, че и от БСП знаят, че има такъв видеозапис. Дори в президентството получават полския му вариант. Хората от екипа на Младенов го гледат много пъти дори викат глуха жена, която умее да чете по устните. Заключението й е, че се губят няколко думи. 

Младенов също гледа въпросното копие, но не е особено  притеснен. Тайните служби са го информирали още  месец преди това, че видеозаписът с негово участие е занесен в Полша. Целта е той да  бъде обработен в лаборатория, разполагаща с най-съвременна техника,  а впоследствие да бъде използван като компромат срещу него. Изводът на специалистите около президента е, че монтажът е бил извършен много професионално, но въпреки това една добра техническа експертиза можела да докаже без проблем, че касетата е манипулирана, пише Пенчо Ковачев.

Президентът по това време стои стабилно на поста си и  като че ли няма за какво да се безпокои. Авторът на книгата  цитира изказването на опозиционера Александър Йорданов  от Радикалдемократическата партия, който в рамките на кръглата маса казва: „България в момента има държавен глава. Това е един човек, който цяла България уважава... Всички сме с най-добри намерения към него...”

По това време касетата на Евгений Михайлов е заключена някъде и като че ли никой не се сеща за нея. Това продължава  до парламентарните избори за 7-о Народно събрание през лятото на 1990 година. В навечерието на събитието между ръководствата на двете предизборни студия - на СДС и БСП, е постигнато джентълменско споразумение: По време на вота да няма никакви компромати и да не се нагнетява напрежение. Уговорката се спазва безкомпромисно и от двете страни през  първия кръг на 10 юни. На 18-и се очаква втори тур, в който ще се изберат още  осемнадесет депутати. И в този промеждутък БСП  излъчва  едно студио, което прелива чашата.  На екрана се появява скандален клип  с кадри от нацистко сборище, барабанчици, хитлерюгенд и пречупени кръстове. На техния фон се мярка неколкократно лицето на Емил Кошлуков, а доктор Желю Желев ги поздравява с опъната дясна ръка като хитлерист.

Пенчо Ковачев разсъждава:

„Очевидно само някои от висшите кръгове на БСП е могъл да разреши излъчването на този клип при наличието на споразумение за феърплей с опозицията. И който и да е бил той със сигурност е бил наясно, че провокационните кадри ще предизвикат СДС да извади видеокасетата с танковата реплика на президента. Което ни кара да се запитаме дали Петър Младенов не е станал жертва на „приятелски огън”.

В крайна сметка в резултат на провокацията СДС взема решение да отговори на удара и пуска записа на танковата касета. Думите на президента не се чуват ясно и ги „озвучава” актьорът Николай Бинев. Той казва: По-добре танковете да дойдат. Кадърът се показва няколко пъти. Внушението е ясно: За да запазят властта си, комунистите са готови да изкарат и танковете срещу народа.

Както вече споменахме по-горе експертизата много набързо решава, че касетата не е манипулирана. Явно свалянето на Младенов не търпи отлагане.  Ударно се включват и медиите, като тези, управлявани от БСП, са най-старателни:  „Недосегаеми ли са президентите?” пита „Диалог”, бившият „Народна младеж”.  Издаваният  от СБЖ „Поглед” зове:  „Идете си, господин Младенов! И ако искате да направите нещо полезно за спомен, вземете със себе си и всички около вас, които ни  смятаха за прости”. Финалният залп е на самата  „Дума”. Определя се като „приятелски огън”.  Заместник главният редактор Димитър Шумналиев пише: „Политиката е игра за мъже. И който не е майстор трябва да слезе от сцената.”
Заключението на автора на книгата е :  Командата „Бой по президента!” е дадена от върховете на БСП... На следващия ден, 6 юли 1990 година, както вече споменахме, Петър Младенов депозира в парламента оставката си...

БСП остава безучастна към случилото се и пречи на опитите във Великото народно събрание „да се разгледат всички обстоятелства около оставката на президента Петър Младенов”, както и да се направи в чужбина качествена експертиза на касетата. Лидерите й и главно Андрей Луканов са ангажирани повече със задкулисните пазарлъци по избора на нов държавен глава. С гласовете на половината депутати-социалисти е избран Желю Желев. Той отвръща на жеста или по-точно спазва  предварителната  уговорка  и прави  Атанас Семерджиев свой вице. Просветените знаят, че генералът  е бил най-ревностният борец истината около танковата касета да не види бял свят.  Операторът Евгений Михайлов влиза в 37-ото Народно събрание като депутат от СДС, а по-късно става директор на „Бояна филм”. Петър Младенов остава завинаги извън голямата политика.


Петър Младенов, Александър Лилов, Веселин Йосифов слушат Тодор Живков / в средата/ 

Живее с инвалидна пенсия

След като се оттегля от властта и излиза в пенсия, Петър Младенов купува малка къща в село Церово, Пазарджишко.  Там бързо стопява дистанцията с местните, които се гордеят с именития си съселянин. Той чете книги, ходи за гъби, пише политическите си мемоари „Животът. Плюсове и минуси”.  Започва и друга книга, но не успява да я довърши. Бившият му охранител Петър Петров отбелязва: „Той никога не спомена една лоша дума за колегите и другарите си от ръководството на партията”. 

Бившият президент живее с обикновена инвалидна пенсия. Има тежко сърдечно заболяване, след няколко инфаркта. Когато го питат защо не поиска да му бъде отпусната персонална пенсия като бивш държавен глава и министър, той отговаря, че заслугите му към страната  с нищо не са по-големи от тези на един дългогодишен учител или тракторист. 

Не ползва служебна кола, офис и секретарка, не регистрира фондация на свое име. Вратата му е отворена за всеки, който желае да го  посети.

Умира на  63 години на  31 май 2000 г. Организирано му е погребение като на държавен глава с всички почести. Премиерът Иван Костов и членовете на неговия кабинет демонстративно не се появяват   на церемонията. Присъстват президентът Петър Стоянов и председателят на парламента Йордан Соколов. Те обаче не произнасят предварително обявените траурни речи. 

На 4 юни 2000 г. хиляди хора се покланят  пред ковчега на Петър Младенов. Към 11,30 часа опашката от чакащи надвишава сто метра.  В словото си лидерът на социалистите Георги Първанов заявява: „Не само революцията изяжда децата си, но и демокрацията погребва бащите си”. 

Да се поклонят идват  ветераните  опозиционери: Йосиф Петров, Милан Дренчев, болният Петър Дертлиев, който само след няколко месеца умира. 

Три залпа, изстреляни от почетната рота на софийския гарнизон, едноминутно мълчание и националният химн, изпълнен от гвардейски оркестър, изпращат  първия  български президент.

Из „Петър Младенов - цялата истина” от Пенчо Ковачев  


Подготви Исак ГОЗЕС
Снимки Иван ГРИГОРОВ