Зад признаването на българското малцинство в Албания принос има и доц. д-р Веселка Тончева от ИЕФЕМ - БАН, съобщи д-р Петър Кърджилов, цитиран от "Марица".
Тази седмица Албания призна нашето малцинство в Закона за зашита на националните малцинства. Принос за това имат не само политицитие, но и българските учени като д-р Тончева.

Цяло десетилетие (2007-2017 г.) тя посвещава на българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско. Резултат от осъществените от нея експедиции са стотици страници интервюта, дестки часове аудио и видео записи на всекидневието и празниците на тези хора, и най-вече публикуваните три части от поредицата „Българите от Голо Бърдо, Албания“ (2009, 2011 и 2016 г.), в които тя представя историята, религията, обредността, музиката и идентичността на българите в Албания.

Цялото това събрано знание не само остава за поколенията, но и послужи като опора на българските представители в Европейския парламент, за да аргументират своето предложение за признаването на българското малцинство в Албания – акт, който трябваше да се случи много отдавна.

Нашите сънародници живеят като албански граждани вече 104 години (от 1912-1913 г.), Едва днес обаче това беше политически узаконено, не и без ролята на учени като доц. Веселка Тончева, които чрез изследванията си поддържат връзка с българите в Албания.

Не прави чест на представителите на българското правителство да приписват заслугите за този „исторически пробив за България“ (по думите на премиера г-н Бойко Борисов) единствено на своите „изключителни дипломатически усилия“ и дори да не споменат за ключовият принос на БАН и лично този на Веселка Тончева, смятат от ИЕФЕМ - БАН.

И припомнят, че причина за задвижването на българската дипломация в тази посока стават именно личните срещи на доц. Тончева с евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки.

Още от началото на своите теренни изследвания в Албания преди десет години тя алармира българските институции и политици за нуждата от признаването от Албания на българското малцинство.