Визитка

Константин Папазов, по-известен като Тити Папазов, е треньор по баскетбол на БК “Левски”.

Роден е на 17 юли 1967 г. в София. Тренира като дете баскетбол в “Левски”. По негови думи: “знаех, че нямам капчица талант”. Бил е президент на БК “Славия”, треньор на мъжките състави на БК “Левски” и “Лукойл Академик”, както и на мъжкия национален отбор. 

През 2007 г. Демократическата партия издига кандидатурата му за кмет на София - в изборите получава 1,73% от гласовете. 

Като треньор на “Левски” печели 2 пъти поред Купата на България - през 2009 г. и 2010 г., съответно срещу “Лукойл Академик” и “Рилски спортист”. През 2010 г. печели сребърните медали в НБЛ, през 2011 г. - 2-ро място в турнира за Купата на България след загуба на финала от “Лукойл Академик” с 81:80, през 2010 г. - Балканската лига начело на “Левски” (на финала “сините” побеждават черногорския “Ловчен” със 77:65).

Тити Папазов е обявен за треньор на годината на България за 2009 г. През 2015 г. обявява на специална пресконференция, че се отказва от треньорството, но през август 2017 г. след 2-годишно отсъствие се завръща пак като треньор на “Левски”.

На 10 юни 2020 г. става акционер на ПФК “Левски” (София) с дял от 35,6%.

Срещаме се с него в любимото му заведение на “Витошка” 55, където редовно си пие кафето след разходката на домашния любимец Майк. И словоохотливо започваме този разговор за нашите читатели.

- Тази година влязохте в клуба “Над 55”, как се чувствате?

- Да съм жив и здрав някой ден да вляза и в клуба над 70. Чувствам се на 30, а жена ми казва, че по акъл съм на 15. 

-Значи вкъщи е весело, дори след толкова години заедно?

- Весело е, да. Познаваме се от 28 г., а сме женени от 25.

-Откъде идва обръщението към вас - Тити?

- От майка ми, тя така ме е наричала от ден първи. Както всяко дете, родителите му се обръщат към него на галено. 

-Имате две деца - Александър и Димитър Желко. Как решихте да осиновите по-малкия?

- Абсолютно случайна ситуация. Не е имало необходимост, чисто емоционално. Едно заглавие в столичен вестник, което се оказа, че е лъжа, но е било за добро. Като има нещо да се случва, съдбата си знае работата. 13 октомври, петък, прочетох вестника, а на 13 юли, пак петък, следващата година беше решението на съда за осиновяването на Митко Желко. 

-Те занимават ли се със спорт?

- Да, спортуват, което е логично в семейство с родители спортисти. Сашо има снимка на 7-8 месеца в залата на един мач, който тогава се приемаше като сензация, защото “Левски” победи “Лукойл”. Дори още по-рано, като бяха финалите през 2003 г., беше зад скамейката, в кошчето, да ни носи късмет. Сега вече е студент в НСА, играе в баскетболния отбор на “Левски”. А пък Митко Желко е раздвоен.

Тренира бокс, после баскетбол, сега пак бокс, но не му се бъркам. Това е останало от баща ми - макар че той е причината да бъда едва прохождащ в залата, никога по никакъв начин не ми се е бъркал и не ми е влияел. Нещата трябва да стават по естествен път, там, където наистина се чувстваш добре, там, където искаш да бъдеш. И сега Митко иска много да тренира бокс - докъде ще стигне, какво ще постигне, не знам... Има време за всичко. 

- Значи баща ви ви заведе за пръв път в залата?

- Вероятно ме е завел баща ми, бивш треньор и съдия по баскетбол. Не съм бил по-голям от 3 г. Моето детство е преминало в зала “Универсиада” и зала “Сливница”. За разлика от сестра ми, която на първата тренировка по баскетбол си счупи ръката и с това преустанови своите спортни амбиции. А иначе тя беше много амбициозна в учението. Не са много хората, които завършват с пълен отличен от началното училище, та до университета включително. Просто тя много обичаше да учи. Както знаете, вече 10 г. е директор на Националната гимназия за древни езици и култури.

- Винаги ли сте били така емоционален?

- Винаги, от първия ден на моето раждане, то е природно. Само глупаците виждат в моята емоция негатив

Изобщо не ме интересува тяхното мнение, независимо кой го изразява. Защото се срещат и сериозни личности, които имат претенции, че са на ниво, пък са били доста жалки, като са коментирали моите сълзи. Аз плача от силни емоции, никога от слабост. 

- Сега спортувате ли?

- От години играя в събота и неделя футбол с приятели. Смятам, че категорично не е достатъчно. Човек трябва да отделя всеки ден време за своето здраве. И силно се надявам, че скоро, понеже имам приятели, които тичат в парка, ще се присъединя към тях. 

- Колко е важен спортът?

- Тъй като имам пристрастия, ако трябва да дам отговор, мисля, че със сигурност е едно от най-важните неща в света. Музиката и спортът са единствените неща в света, които могат да съберат на един стадион различни по етнос, религия, образование, интереси хора и да ги направят щастливи. 

Спортът е социален феномен - нещо, без което не може

За наше огромно съжаление, след като България е била на най-високите етажи на световния спорт, защото това е било стратегия на бившия Съветски съюз и всички страни, членки на СИВ, днес нещата не са такива. Чрез спорта те са искали да изразят надмощието на техния строй, което само по себе си не е факт. Но със свободните инвестиции в спорта и резултатите, които постигат, са се опитали да покажат някакво превъзходство. Сега много страни, като тези от Скандинавието, стремглаво развиха спорта след 90-а г. и затова резултатите, които постигат, не са случайни. 

Твърдя, че нацията ни е непрестанно в процес на опростачване 

За да отмъстим на комунизма, българският спорт категорично беше разрушен. Това не граничи с логиката, но е факт. Българският спорт съществува на базата на отборния ентусиазъм. Българинът по природа е със силен характер и амбиция и отделни хора, които, без да имат никакъв личен интерес или финансова изгода, финансират спорта с години.

Например Гриша Ганчев от началото на 90-те през борбата и до ден днешен с футбола. Всички, да не пропусна някой, които са били в “Левски”. Батков, който е бил и харесван, и отричан. На всеки, който е дал и 1 лв. за българския спорт, трябва да сме му благодарни, защото той иначе нямаше да съществува. По никакъв начин хората, които инвестират в българския спорт и намират някаква, дори имиджова реализация, не са подпомогнати от държавата. 

Държавата е категорично мащеха за българския спорт

- Има ли шанс да се подобрят нещата?

- Ами аз съм непоправим оптимист и смятам, че има шанс, ама как да дойде ред на спорта? Не трябва да отричаме, че може би защото Борисов е човек, който обича спорта, доста се направи за инфраструктурата - зали, стадиони, ремонти, но дотук. Смятам, че държавата трябва да има по-голямо присъствие. Най-елементарното - гордеем се с някакъв плачевно-смешен бюджет от 123 млн.

В България спортът е 0,008% от БВП. Подобни на нас нации, каквито са Румъния и Унгария, които също бяха членки на СИВ и също по системата на комунизма и социализма развиваха своя спорт, сега много бързо се адаптираха и виждате един фантастичен Орбан. Това, което направи той за унгарския спорт, ще остане за хилядолетия напред. Всяко едно училище има плувен басейн, а ние нямаме дори салони или ако има, те не отговарят на стандартите. 

- Наистина не е нормално децата да няма къде да тренират в училище и да няма условия за това.

- Ненормално е. Скоро ще дойде денят, в който ще вдигнат българския спорт на крак. Това е недопустимо. И ако новото правителство е също толкова нехайно, колкото досега, за всичко, което се случва в българския спорт, не ги чака нищо добро. 

И трябва да се научат веднъж завинаги всички, на които съдбата им е отредила да бъдат лидери, че те са лидери на отделни партии и България не е тяхна, а е на хората 

Да се съобразяват с това, че българите трябва да живеят добре. Стига са поставяли червени разделителни линии, защото от техния егоцентризъм сме го докарали дотук. Кой от кой по-комплексирани са. 

- Дали ние, българите, сме толкова разединени, та се получава така и при политиците ни?

- Не! Не сме разединени. И едно от нещата, които обединяват нацията, е спортът. Българската нация е била най-обединена през 1994 г., когато не спеше заради успехите на българските футболисти, но много бързо това се забрави. 

Ние живеем в хипер негативизъм във всяко едно отношение 

И се появяват един след друг различни егоцентрици, които нямат ниво даже да бъдат управляващи, но това е друга тема. 

- Умеете ли да прощавате?

- Много. Може би е грешка, обаче за нищо в живота си не съжалявам. Доста пъти незаслужено съм наскърбяван, но винаги съм позитивен и над нещата. 

- Обичате ли да сте в светлините на прожекторите?

- Аз цял живот съм бил, не се притеснявам да бъда в центъра. Но това си има и много минуси. 

Трябва да се носи отговорност... Категорично! Да носиш отговорност и да бъдеш благодарен - две неща, които са много чужди на съвременния българин.

Това са забранени чувства. За българина са съществени късата памет и чувството му за благодарност да е оперирано при неговото раждане. Живеем в страната на абсурдите и на неблагодарността. 

- Били ли сте предаван от приятели?

- Предателство е много силна дума. Бил съм наскърбяван от приятели, но гледам философски на нещата. Ако те са били истински приятели, имало е начин да не ме наскърбят и в същото време да ме поправят, ако аз съм бил грешен, защото няма човек, който да не бърка. 

Грешките и анализът на грешките са в основата на развитието на всеки един индивид

Това трябва да го четат сутрин, обед и вечер българските политици. Освен това да допуснеш грешка не е страшно. Страшно е да я повториш, страшно е да не си признаеш.

- Кои са ви най-добрите приятели?

- Имам много приятели. Имам и много близки, които вече не са на този свят, които ми липсват. Иначе имам и много познати, и много фалшиви приятели, естествено. 

- Имали сте възможност да живеете в друга държава, защо останахте в България?

- Безумно обичам България и не съжалявам, че съм тук. Наистина се чувствам много добре в родината си. След по-дълъг престой в чужбина 15 мин. преди кацането на самолета гледам към земята с огромно желание час по-скоро да се случи това. Живял съм, работил съм в чужбина, но винаги ми е липсвало ежедневието у нас. Бях направил 5000 долара сметка за телефон през 1994 г., когато работех в Бразилия и Парагвай. България ми е родината. 

Българите така сме устроени, че сме страстни чуждопоклонници, които не умеем да ценим и да имаме необходимото самочувствие. Аз съм завършил НСА. Тогава в България пристигаха да учат гърци с по-скромни възможности, а бяха посрещани едва ли не като някакви чудеса на света. 

Нашата така наречена класическа гостоприемност граничи с лакейство 

Ние сме така устроени като народ, което може да се погледне и от добрата страна на нещата. Казват, че българинът е лош, той е продукт на своето ежедневие. Ако живее в нормална среда, с нормални условия, той ще бъде добър. Всяко дете се ражда като един чист бял лист хартия и животът рисува върху него добрите и лошите краски. Така че, когато живееш в негативна, недобра, нездрава среда, това формира твоето съзнание. 

- Може би трябва да видим с какво можем да сме полезни, не само да плюем по другите.

- Едно от нещата, с които се гордея в моя живот, е участието ми във формата “Великолепната шесторка”, когато се събираха парите за дома в Могилино. И тогава казах, че ако 6 млн. българи излязат сутрин и направят по едно нокътче доброта, представете си колко много доброта ще има по улиците. Но как да бъде човек добър, като е свързан само с негативна информация от вечерта.

Гледаме по новините противоборство на отделни комплексирани индивиди, които и да са те, а те са едни и същи. Гледаме само негативните неща, които се случват. За съжаление, в България най-лесно се продава клюката и жълтината. Истината е, че медиите са четвъртата сила в света. Те са тези, които трябва да критикуват и да показват градивната посока. З

ащото грешки могат да се установят всякакви и от всеки, те са част от нашето ежедневие. Но когато има градивна критика, човек я възприема много по-добре, защото във всяка друга отделният човек се капсулира и опитва да контраатакува. Така става кошмар. 

Това е нещо, което ме различава от всички останали

На всички неправди, лошотии и неистини, не ми е лесно, но по никакъв начин не отговарям, защото не мога да падна на нивото на тези, които знаят азбуката до Т, а на У, Ф, Х и нататък има напрежение. Пък аз знам кой съм и какъв съм. Приемам критика, ако е градивна, ако тя е за мое добро.

Но ако е пошла и не отговаря на истината, а само за да оплюят името ми, ги неглижирам. Аз съм такъв, какъвто съм, не може всички да ме харесват. В същото време, когато вървя по тази улица, няма ден да не се спират хората и да искат да се снимат с мен. Знам кои не ме обичат - тези, които съм ги побеждавал, във всяко едно отношение, не само на терен.

Най-странно ми е, когато някой много ме обича, пък после изведнъж не ме обича, а аз съм един и същ през целия си живот. С най-големия си неприятел съм готов да застана очи в очи и да разговарям, и не се страхувам, дори той да е в силната и правилна позиция. 

- Какво правите в ежедневието си?

- В последните години - боря се да спасявам нещо. Сега си спасявам баскетболния клуб. 

Моята теория за равновесието е, че когато има нещо много хубаво, после следва и знак минус

Аз мога да кажа, че съм най-облагодетелстваният треньор по баскетбол. Имал съм възможност да работя с едни от най-богатите хора и компании като спонсори, които са ми създавали невероятен комфорт. Моите успехи са плод на работата на много хора, на екип, на изключителни спортисти и най-вече на добро финансиране. За съжаление, пак се връщаме на това, че в българския спорт резултатите са зависими от финансите 

Навремето са имали еднакъв старт, може би “Левски” и ЦСКА са били привилегировани, защото са успявали чрез спортните си школи да събират най-добрите спортисти от всички градове, но спортът е бил еднакво финансиран. 

- Имате ли пороци?

- Не пия, не пуша и не изневерявам.

- Ако сега можехте да се върнете и да кажете на 18-годишния Тити нещо, какво би било то?

- Да не бъде толкова доверчив, да знае, че ще срещне доста двулични хора по пътя си... Какво да го посъветвам? Аз не съжалявам, има неща, които не зависят от нас. Вярвам, че има Господ. Хипер доверчив съм, то си има своите минуси, но и плюсове. Човек е такъв, какъвто го определи съдбата.

- Много благодаря за отделеното време.

- И аз благодаря. И без корекции, каквото съм казал, не се притеснявам от нищо. Хубав ден!

Цветелина ТОТЕВА