Легендарният Тома Спространов отпразнува 78-годишнина. Винаги усмихнат, готов да разказва невероятни истории, които не свършват, той е като олицетворение на музиката, толерантността и радостта от живота. Няма човек, който да не е чувал гласа на диджей № 1 на България. Първи в българския ефир пуска “Бийтълс” и други култови т.нар. западни групи. Интервютата му с музиканти от българския и световен елит са неизброими. 55 години води предаването “Любопитно петолиние” в Радио Пловдив и 40 години “Пулсиращи ноти” по “Хоризонт”. Почетен гражданин е на Пловдив. Носител е на голямата награда на БНР “Сирак Скитник“, той е “Златният глас” - приз на името на Надежда Дженева, учреден от Кеворк Кеворкян, носител е и на отличие на Министерството на културата.
Животът е пред мен, най-старият радиоводещ в света е на 95 години и смятам да го надмина, смее се Томата и отбелязва: давам го по-кротко с танците заради липсата на гъвкава лека партньорка.
Аз обичам бесните ритми. Богат съм, не може да ми се отрече, Бог ме обича. Трудно е да опиша колко съм щастлив да видя последователите на делото си в лицето на внуците си. С бившата ми жена Джудит навремето решихме да имаме три деца, които да се родят през три години. Защото, когато правиш деца на по-кратък интервал, си нелюбезен към бебето, смее се многодетният дядо. Когато се роди внукът ми Тома Спространов-младши, с Джудит от вълнение си проговорихме на английски. На езика на Шекспир си говорим и по важните въпроси, за да не объркаме нещо. 

Джошуа започна да ми помага от бебе - лазеше по сцената на феста. Аз обичам да танцувам и все още мога. 

Всичко това вероятно го дължа на майка ми и на щастливата звезда, изгряла при раждането ми. Майка ми и баща ми ходеха на жур всяка събота и неделя в центъра на Пловдив. Така съм се родил в нощта на една палава забава, а мама танцувала, без да се притеснява от коремчето си. 

Навремето бях слабичък и туист и рок танцувах с часове. Сега танцът ми е джай в преминаване през ръка, през крака, това прехвърляне през рамо е вече за по-млади момичета и момчета. А при рокендрола трябва да чувстваш летенето. 

Не му се размина и на Тома Спространов. Аз съм нещо средно между Авакум Захов и Джеймс Бонд, майтапи се гологлавият диджей. “Само че кой знае защо, не правят разлика между Второ и Шесто, между офицери, които са си вършили работата, и обикновени доносници, клеветили колегите си. Писаха даже, че съм бил гей”, вече по-сериозно коментира Томето. 

Всичко започва с женитбата му с англичанката Джудит. Тя е от Манчестър и пристига в България през 1968-а по договор с “Бритиш кансъл” като преподавателка по английски език в Пловдив. Тома прави вечер на музиката в бирхалето на главната улица. Представя най-актуалното на Запад - Том Джоунс, Енгелбърд Хъмпърдинг и Джули Дрискъл. С грамофон. Тя е с колегата си Джеймис, а после канят българина на рожден ден. И тогава си казах, че тази, англичанката, е идеална - днес я има, утре я няма, ще й изтече договорът и ще си замине. Поне така си мислех”. Да, но Джудит решава, че се чувства много добре тук и от Манчестър - вторият град в Англия, остава в Пловдив - вторият град в България. Година са гаджета и когато решават да узаконят връзката си, се оказва, че е невъзможно - тя е западнячка от лагера на “загниващия капитализъм”. Минават по всички инстанции. Навсякъде им отказват, докато стигнат до Народното събрание. 

Дядо му навремето бил социалист и докато живял в Париж, се сприятелил с Кръстьо Станишев. 

Той дал рамо на Томата да се вземе с англичанка

Отиват при него за помощ и Станишев ги насочва към Георги Трайков, като дава гаранция пред мастития земеделец: “Момчето е от сериозно семейство, не се жени, за да бяга”. 
През 1972-ра се ражда първият син на Спространови - Георги, и младият татко е в Англия при него. Именно тогава, като се връща, му дават да пише показания. Не пишеш ли, не ти връщат българския паспорт. Томата си прави майтап и се подписва като Ян Бибиян, любимият му детски герой. Има си и друг адет - измърморва някоя глупост. И като я повтори още 4-5 пъти, им омръзва и спират да го търсят. 



Томата си носи маята по рождение, тъй като не е първият във фамилията, който се жени за чужденка. 

Името ми произхожда от село Спростране до Охрид, а историята на прадедите ми е от 1800 г. 

Дядо ми Тома Спространов има още четирима братя - единият е живял в Щатите 36 години. Единствен дядо Тома имал висше образование - баща му Ставри го изпраща в Женева да следва право. Наричали го презрително “Пейзан дьо Данюб” (“Селянинът от Дунавието”). Там се залюбва с хазяйката - баба Елен Поарие, и се женят. Тя е 12 години по-голяма от него, снажна, красива, бяла швейцарка. Довежда си я в Пловдив, става адвокат и вдига хубава къща.
 
Всичките им слуги проговорили френски заради баба Елен

А тя самата знаела само две български думи. “Не я помня, защото е починала през 1937-а, а дядо Тома се оженва за най-добрата й приятелка - французойка от Лион, баба Делфин. Роден съм на пъпа на Пловдив. Майка ми и бременна не се отказвала от журовете, така че съм закърмен със звуците и ритъма на танците”, връща лентата назад първият български дисководещ.
Още като ученик започва да си пише с деца от цял свят. Дава си адреса в полското списание на английски език “Радар”, за което е абониран. Изпраща сувенири и блузи с българска бродерия, а в замяна получава плочи с музика. 

През останалото време лъска коронки и мостове при баща си, частен зъботехник 

Той е един от многото популяризатори на изпълнители като Лили Иванова, Васил Найденов, Богдана Карадочева, Росица Кирилова, “Щурците”, ФСБ, “Сигнал” и други и има съществен принос за популяризирането и познаването на българските и чужди изпълнители. В знак на уважение е наричан “Човека-радио”.

Спространов успява да пуска повече западна музика (считана тогава за “упадъчна”) и затова е определян като “първия музикален дисидент” в България. Дълго време го обвиняват, че е проводник на западната култура, докато един ден пристига писмо от Тодор Живков, че в български ефир може да се пуска и хубава, добре избрана западна музика. 

Само че да не се пее против комунизма, да няма секс и наркотици 

И за радост на някогашните юноши и девойки, по радиото и във “Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян тръгват видеоклипове на Том Джоунс и Елвис Пресли. 

Сега Томата има хиляди плочи - класика, джаз, поп, рок, блус, дори метъл. Покриват една от стените в дома му. Дисковете също са безкрайни. Казва, че има две хобита - работата и да става дядо. Има три деца и осем внуци.

Може да е чудно, но от дете обичам музиката от филма “Симфония в злато”. Тогава гледахме съветски филми, за падането на Берлин и партизански за разнообразие. И когато се появи едно ревю върху лед, един цветен музикален филм, истинска феерия от образи и звуци - озовах се в друг прекрасен свят и оттогава съм в него. Елвис за мен е вечният цар - това, което изпя и записа, не остарява ни за секунда, споделя пристрастията си Тома Спространов.

Все пак за мен призът е за “Рок ъраунд дъ клок” на Бил Хейли, от него тръгна рокендролът през 54-та година. 

Подготви Поли БОЯНОВА