Министерството на труда и социалната политика публикува отговорите на най-често задаваните въпроси за изплащането на компенсации на работодатели за запазване на работните места по време на извънредното положение. Това съобщиха от пресцентъра на социалното министерство.

Един от най-често задаваните въпроси е при въвеждане на непълно работно време на основание чл.138 ал.2 от КТ (например, преминаване от 8 ч. на 4 ч. при 1000 лв. за 8 ч.), какво възнаграждение трябва да се изплати на работника (пълна заплата или половината) и какъв е размерът на компенсацията (60 на сто от неотработеното време - 300 лв. при 4 ч.).

Хората питат каква е логиката за напълно неработещ служител да се дължат повече разходи, отколкото за работещ на непълно работно време.


От министерството посочват, че постановлението предвижда при въвеждане на непълно работно време компенсации да се изплащат пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

Целта е да се гарантират доходите на работещите и те да получат пълния размер на трудовото си възнаграждение в период, през който не могат да полагат труд поради преустановяване на работа или работа на непълно работно време.

Друго често питане е при хипотезата, ако работодателят е издал заповед по чл. 1.(3) от постановлението и е въвел непълно работно време за служителите в размер на 4 часа дневно.

За тези служители чл. 1 (5) казва, че компенсация ще се изплати само за неотработеното време (в случая 4 часа), а чл. 1.(8) казва: "Работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата по ал. 5 за съответния месец".

В питането се отбелязва, че в този случай дори работодателят да въведе непълно работно време, трябва да плаща цялата заплата, а ще получава 30 процента компенсация (половината заради намаленото работно време). Хората се интересуват дали това означава, че се стимулира спирането на дейността, вместо да се подкрепя продължаването на работата на предприятието.

От министерството отговарят, че при въведено непълно работно време работникът "заработва" част от заплатата си през времето, през което работи, а получава чрез солидарния принос на работодателя и държавата остатъка от загубения си доход за времето, през което временно не работи по независещи от него причини.

Често питане е компенсира ли се по мерките на постановлението в съотношение 60/40 предоставеният по разпореждане на работодателя платен годишен отпуск на основание чл.173а, ал.1 от КТ за периода на преустановяването на работата. От министерството отговарят, че предоставеният по разпореждане на работодателя платен годишен отпуск на основание за периода на преустановяването на работата се компенсира по постановлението.

Хората се интересуват в периода на запазване на заетостта, съгласно чл. 2, ал.1, т.5, работодателят при необходимост може ли да въвежда намалено работно време и при какви обстоятелства.

От министерството отговарят, че съгласно постановлението на работодател, на който са изплатени компенсации, трябва да запази заетостта на работниците и служителите, за които са изплатени компенсации, за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации.

В този период работодателят може да въвежда намалено или непълно работно време при спазване на нормативните изисквания.

Непълното работно време се установява от работодателя, а намаленото работно време - с нормативен акт (Кодекса на труда и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време). Освен това непълно работно време може да се установява както за работниците с нормална продължителност на работното време - 8 часа, така и за работниците с намалено работно време (то е 7 или 6 часа на ден).

Работодателите питат и дали, ако решат да се възполват от мярката само за април, има срок, в който трябва да подадат документите.

Същото се отнася, ако ще се кандидатства за месеците май и юни например - кога трябва да се подадат документи, за всеки отделен месец ли трябва да се доказва спад на приходите,какво става, ако извънредното положение бъде отменено на 13 май.

От министерството посочват, че работодателят може да кандидатства за изплащане на компенсации за целия период или за част от периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание, но за не повече от три месеца. Срокът за подаване на заявленията за изплащане на компенсации се определя със заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за откриване на процедура за кандидатстване по мярката за подкрепа.

Актуална информация може да се намери на интернет страницата на Агенцията по заетостта. Съгласно постановлението, за изплащане на компенсации може да кандидатстват работодатели, които със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, са преустановили работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, или на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, са установили непълно работно време в предприятието или в негово звено.

Един от критериите за изплащане на компенсации в тези случаи е доказано намаляване на приходите от продажби с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на документите, спрямо същия месец на предходната календарна година.

Това обстоятелство се удостоверява към момента на подаване на документите за изплащане на компенсации и важи за целия период, за който е издадена заповедта за преустановяване на работа или въвеждане на непълно работно време.

Компенсации по постановлението се изплащат само за периода на обявеното извънредно положение.

В случай на възобновяване на работа или отмяна на заповедта за установяване на непълно работно време през периода на изплащане на компенсациите, работодателят е задължен да уведоми писмено Агенцията по заетостта в срок от 3 работни дни от датата на издаване на заповедта за възобновяване на работа или отмяна на заповедта за въвеждане на непълно време.

Уведомяването може да се направи по електронен път.

Хората се интересуват и от това, ако работодателят въведе някоя от мерките по член 1.(2) или 1.(3) от постановлението през месец април 2020 г, в този случай има ли право да кандидатства за държавната помощ с действие от 13.03.2020 (от началото на извънредното положение).

От МТСП отговарят, че компенсации се изплащат за целия период или за част от периода на обявеното извънредното положение, но за не повече от три месеца. Компенсации се изплащат от датата на издаване на заповедта за преустановяване на работа или въвеждане на непълно работно време.

Пита се и защо управителите на фирми не могат да се възползват от схемата 60/40, като се уточнява, че такива са например много фотографи или собственици на звукозаписни студия. Те имат фирма, в която работят сами, продължават да плащат наеми на пространствата си, а реално не могат да получат никаква помощ.

Техният бизнес е на 100 процента спрян, посочват още хората, обърнали се за справка към МТСП.

От министерството отговарят, че постановлението е издадено на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., който предвижда, че по време на действието на закона, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за хора, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (работници и служители, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране).

Целта на тази мярка е да се гарантират доходите на заетите.

Правителството реализира пакет от мерки в подкрепа на други групи, засегнати от последиците от разпространението на коронавируса, от които управителите на фирми могат да се възползват, посочват от МТСП. Друг въпрос е хипотезата - служител във фирмата през месец януари да е с по-висока заплата от месец февруари и март (годишен бонус например).

Ако компанията бъде одобрена по мярка 60/40, означава ли, че на служителя трябва да се изплаща януарската заплата и защо не се взема средния доход за последните 6 месеца например. От МТСП уточняват, че помощта, която държавата изплаща е в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход на осигурените за месец януари 2020 г., и при не по-малък размер на възнаграждението в сравнение с месец януари.

Предложението за изчисляването на средния доход за последните 6 месеца е нецелесъобразно, тъй като доходите на хората за такъв дълъг период се влияят от много и различни фактори и в допълнение значително би затруднило процеса на доказване и администриране.

Пита се и за случай на съкратен служител след 13.03.2020 г. Компанията няма да кандидатства за компенсации 60/40 за този служител. Има ли право компанията да кандидатства за останалите служители се интересуват търсещите консултация.

От МТСП информират, че компанията може да кандидатства за изплащане на компенсации, ако отговаря на критериите на постановлението.

Един от тях е през периода, за който се изплащат компенсации, да не прекратява трудови договори на работници и служители, на няколко конкретно посочени в ПМС-то основания от Кодекса на труда - след отправено писмено предизвестие до работника или служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 (при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата), 3 (при намаляване на обема на работата) и т. 4 (при спиране на работа за повече от 15 работни дни) от Кодекса на труда.

Критерият няма да е изпълнен, ако предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на посочените основания, е връчено в периода, за който се кандидатства за изплащане на компенсациите.

Друго питане е, ако работодателят кандидатства за помощ или получава такава помощ от държавата за едни служители, има ли той право в същото време да прекратява трудови договори с други служители, за които не получава такава помощ.

От МТСП посочват, че съгласно постановлението за изплащане на компенсации могат да кандидатстват работодатели, които не прекратяват трудови договори на свои работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации.

С оглед една от целите на мярката да гарантира запазване на заетостта, това изискване не се ограничава само до работниците и служителите, за които се изплащат компенсации, допълват от МТСП.