Българските емигранти почти не изпращат пари на своите близки в родината. През юли получените от българи зад граница средства са само 14,3 млн. евро, показват данни на БНБ.

Сумата е точно толкова, колкото през същия месец на миналата година, когато пандемията вече удари икономиките на повечето страни по света. Но средствата са с близо 87% по-малко спрямо юли 2019 г., когато все още нямаше Covid-19, пише "Труд".

Преди пандемията парите от емигрантите нарастваха постоянно и през 2019 г. достигнаха до около 100 млн. евро на месец. Сега обаче са седем пъти по-малко.

Основната причина за това е, че много от българските емигранти се върнаха по родните места. Много хора могат да работят от разстояние. Така те продължават да работят за задгранични компании, но от България, където няма почти никакви ограничения заради Covid-19.

Други пък заради кризата загубиха работата си в чужбина и затова се върнаха по родните места. Много българи зад граница работеха в ресторанти и хотели, а този бранш беше най-силно засегнат от кризата. На много българи в чужбина пък доходите са намалели и затова изпращат по-малки суми на близките си.

За първите седем месеца на годината получените от емигранти суми са само 98,7 млн. евро. Такава сума идваше в България от емигрантите само в рамките на един месец преди пандемията. Получените от януари до юли средства са с близо 200 млн. евро по-малко спрямо същия период на миналата година и с 646 млн. евро (-87%) по-малко спрямо 2019 г.

Това са пари, които хората използваха за плащане на сметки, за дрехи, храна и ремонти у дома. Липсата на тези средства се усеща от хиляди домакинства. Това води до свиване на потреблението и ограничава ръста на икономиката. Най-много средства изплащат българите в Германия, САЩ, Испания и Великобритания. По отношение на това откъде идват парите няма промяна спрямо ситуацията преди пандемията. Но средствата от всички страни намаляват в пъти.