Апокалиптичните прогнози, които ни чертаят някои политици, са като онази, че ще ни завладеят марсианците и ще ни оставят без вода. Това заяви икономистът Емил Хърсев в интервю за "Марица". Ето какво още каза той.
 

- Г-н Хърсев, можем ли да издържим още един локдаун?

- Въпросът е колко от нас ще си отидат междувременно от глад и фалити - имам предвид хора и фирми. И какво ще им е благосъстоянието след глада. Надявам се да не преживяваме отново такава неоправдана с нищо мярка.

Тези мерки не доведоха доникъде - те са съвършено безсмислено начинание! Локдаунът е една от мерките, която не доказа своята ефективност. Има достатъчно други начини - ваксиниране, ограничаване на контактите. От локдауните никой нещо не спечели. Напротив - на тях се дължи всичко онова, което сега отбелязваме като проблеми в икономиката.

- Твърдите, че е достигнат пикът на инфлацията и цените ще започнат да падат. Откъде идва този извод?

- Така изглежда и на това се надяваме. Това са данните от различните ресурси, които показват тенденциите в бъдеще. Инфлацията е съвсем реален проблем - ние плащаме по-високи цени върху вносните стоки. Това, което сега знаем, е, че инфлацията в Съединените щати е много по-висока от тази в Европа и в частност - в България. В момента хората навсякъде купуват повече и последица от това е вдигането на цените.

А хората купуват повече заради месеците миналата година. Нито една централна банка обаче не е предприела политика срещу инфлацията - това означава, че не се смята, че тя ще продължи дълго.

- В предизборно време доста политици предупреждават, че се задава опасна икономическа зима. Колко е предизборната политика и колко са основателни страховете за следващите месеци?

- Опасения винаги има. Всеки би могъл да прави прогнози, които са тревожни, но особено сериозен, осезаем и реален сигнал за тежка криза засега нямаме. Точно обратното - чакаме изключително висок растеж.

Това не е реален ръст нагоре, а връщане обратно на позиции след големия спад. Когато си паднал с 10% и след това пораснеш с 6%, това не е ръст, а компенсиране на загубеното. Реални икономически данни нямаме. А опасения - какво ще стане, ако случайно народът избере неврастеник и той направи едни лоши неща и от тях станат едни още по-лоши неща и бизнесът се уплаши и т.н.

Такива апокалиптични сценарии може да си разказваме колкото искаме. Но те не са по-различни от сценария „Какво ще стане, ако утре ни завладеят марсианците и ни изпият водата?”. Това не е достоверно и не почива на реални факти.

- Накъде обаче отиват цените при енергоресурсите?

- Общата тенденция е, че борсовите цени показват обратна тенденция –  цените ще тръгнат надолу.
Съдим за това от контрактите за по-дълги периоди напред във времето - те се сключват на по-ниски цени. Вероятно сме достигнали до нова точка на равновесие. Обръщането на фючърсите с по-дълги хоризонти за икономистите е много показателен знак.

- Чакаме ли промяна в монетарната политика на Европейската централна банка?

- Поне до момента всички анализи на ЕЦБ сочат, че този ръст на цените е по-скоро компенсационен, вследствие на оживлението след криза - и няма трайна тенденция към покачване на цените. Очаква се такава трайна тенденция да не настъпи. Така че промяна в паричната политика на Европейската централна банка не се предвижда.

Предвижда се обаче да се осъществи онова, което още миналата година оповестиха - че ще намалят количествените облекчения и всички форми на кризисно подпомагането на икономиката. С две думи - ще се ограничи печатането на пари. Това не е антиифлационна мярка - по-скоро ограничаване на онези антикризисни мерки които бяха въведени в периода за справяне с блокирането на икономиката от ковид кризата.

Реално за антифлационна парична политика не можем да говорим в нито една страна по света. И ще настъпи някаква реакция срещу трайна инфлация, когато видите повишаването на лихвените проценти.
 
 При отрицателни лихвени проценти за никаква антиифлационна политика не може да се говори

- При такива високи такси и близки до нулата лихвени проценти има ли смисъл хората да си държат парите в банките?

- Има много сериозен смисъл човек да си държи парите в банките. Ако не ги държи там, има голяма опасност да ги държи крадецът. Въпросът в какъв портфейл човек да си инвестира парите е огромен. Той е много индивидуален, зависи от човека, от това какво може, какви пари има.

При суми над милион вече има смисъл да се замислиш как ги управляваш. Най-добре е да поговориш с финансов консултант. Но един-единствен отговор на този въпрос няма. Където и да си сложи човек парите, когато основните лихвени проценти са отрицателни, обикновено всички безрискови ценни книжа, държавни и каквито и да е аналогични емисии - и те са с отрицателен доход. Изборът е на по-малкото зло в момента.

- Златото опция ли е в немислимия допреди няколко години свят на отрицателните лихвени проценти?

- Същото, което е хрумнало на някого, който се е сетил, че стойността на златото се е запазила, е хрумнало и на други. И поради това
 цените на благородните метали в момента са на историческите си върхове.

Да, ще си купите злато, но след като всичко отмине и икономиката тръгне нагоре, цените му ще паднат с 20-30%. Ако ви се плащат тези 30% загуба в цената - купете си!

- Следите ли задаващите се регулации при криптовалутите?

- Предстоят регулации на всичко. Няма лошо в регулациите - те намаляват рисковете от измами. Даже това е една положителна новина.

- Можем ли през 2024 г. реално да влезем в Еврозоната?

- Напълно реалистично ми се вижда. И от 2022-ра да се присъединим, ние отдавна сме направили всичко необходимо за присъединяването. Техническа готовност имаме, но това са политически решения, които, за съжаление, невинаги са мотивирани рационално. Когато става въпрос за политически решения, прогнози не мога да давам, но установената дата за присъединяване е напълно реалистична.

- Удачна ли беше актуализацията на бюджета?

- Това е политическо решение и смисълът на използването на термини като „удачно” и „рационално” е силно съмнителен. Това е решение за разпределение на едни пари. Затова имаме демокрация, изборен процес - за да се вземат тези решения. От гледна точна на икономиката аз мисля, че е най-добре тя да бъде оставена да работи на спокойствие. Не са необходими някакви специални програми и стимулирането <210> в която и да е област, стига да може да работи и да си плаща данъците.
 
Емил Хърсев е завършил Немска гимназия в София. Завършва финанси във ВИИ „Карл Маркс”. Доцент е по Банково дело в УНСС. Бил е подуправител на БНБ, Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ и МБИС. Известен е с острия си език и нетрадиционни предложения.