Цанка Палова: Имам 13 деца, всички са отличници

<br /> <em>Оказа се, че те са на нов адрес: град Гурково, ул. &bdquo;Генерал Гурко&rdquo; №21. Там, на входа на старопланинския проход &bdquo;Хаинбоаз&rdquo;, семейството е от една година. След публикацията ни местният бизнесмен Кольо Атанасов им предоставя незавършена къща на три нива. Взема на работа и бащата Иван; предлага работа и на всеки от домочадието, който би пожелал след завършване на образованието си да се труди в неговото предприятие в Гурково. Обещава да им дари къщата, като узакони дарението с нотариален акт, за да могат спокойно да я пригодят за живеене на многолюдната си челяд.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Цанка, с какво се промени животът ви след раждането на 12-ото и 13-ото дете в дома ви - близначките Николета и Ивана?</strong><br /> - Много неща се промениха, да се надяваме - към хубаво. Ето, виждаш новата ни къща. Подари ни я Кольо Атанасов - собственикът на фирма &bdquo;Булметал&rdquo; в Гурково. И тъй като е незавършена, тепърва ще си я ремонтираме. Но зимата изкарахме тук. Трябва да се оправя малко по малко.<br /> <br /> <strong>- Виждам, че има на някои прозорци на първия етаж и ПВС дограма....</strong><br /> - Да, благодарение на някакъв човек тук, от Гурково, който дори не познаваме. Дал е средствата, за което сме му много благодарни.<br /> <br /> <strong>- Получаваш ли майчинство?</strong><br /> - Не. Когато Ивана и Николета се родиха, бях към &ldquo;Социални грижи&rdquo; и получавах майчинство само една година. И когато свърши - отидох да попитам за доотглеждането на двете близначки полага ли се майчинство. Оказа се, че нямам такова право.<br /> <br /> <strong>- А някаква социална помощ получавате ли като многодетно семейство с 13 деца - плюс двамата родители ставате 15 човека вкъщи, по-рано с майка ти даже бяхте 16...?</strong><br /> - Не, социални помощи не получаваме! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Никакви! </strong></span><br /> <br /> Тия дни щях да ходя в Казанлък да подавам документи за помощ поне за отопление, но, да ти кажа, не съм сигурна дали изобщо да подавам, тъй като все не ни хваща класацията. Социалните казват, че сме нямали право - някакъв праг се прехвърлял с дохода ни...<br /> <strong><br /> - Нима? Та ти не работиш, не вземаш и майчинство, имате 13 деца!... Прощавай, но ще попитам: толкова ли е голяма заплатата на мъжа ти, който единствен работи, че доходът ви да &bdquo;надхвърля прагове&rdquo; и да не ви се полага дори и еднократна социална помощ?!</strong><br /> - Мъжът ми е строителен работник във фирмата на Кольо Атанасов. Заплатата на Иван е 600 лв. на месец. Към тези пари социалните прибавят и детските, които получаваме - общо за всичките деца те са 455 лв. Така доходът на семейството ни за един месец е 1055 лв. - реално за 15 човека общо, които сме вкъщи. <br /> <br /> <strong>- Но тези 1055 лв. общ семеен доход, разделен на 30 дни в месеца и още на 15, колкото сте общо членовете на вашето семейство - излиза че на всеки от вас дневно се падат точно по два лева и трийсет и четири стотинки! Как може да живее човек с 2 лева на ден, да се храни, да си купува дрехи, учебни помагала за децата си, да плаща сметки и да бъде лишен при това дори от еднократна социална помощ? Не е истина! Не ми се вярва, че е възможно такова нещо!</strong><br /> - Не ти се вярва, но е факт! Тази е истината. Нямам и осигуровка за пенсия. Не съм и здравно осигурена. Моля се дано да не се случва да се разболея. Имам само 10 години трудов стаж, когато все още беше възможно да работя. Предвид и последвалите ми раждания - това вече беше невъзможно, както е и в момента, защото сама отглеждам децата си вкъщи. Не мога и на детска градина да ги дам най-малките, защото тука в Гурково е платена. А и отпадна вариантът единият от съпрузите да осигурява здравно другия. А и държавата здравно не осигурява майката, ако ще и многодетна да е като мен, след като тя вече не получава платено майчинство. Това е положението! А това майчинство е само една година дори и за близнаци. <br /> <br /> Това е - други доходи отникъде нямаме. Но винаги се оказва, че като подадем документи с този общ доход, който го искат за една година назад, разбит по месеци &ndash; все сме били надхвърляли праговете му със 7- 8 лв. и помощи не ни се полагат. И за енергийните помощи, и за отопление, бюрокрацията е същата. И там пак трябва хиляди бележки и бележчици да вадя от служби и да им ги представям, при все, че веднъж вече в социалните аз съм представяла същите тези документи, а и една многодетна майка като мене няма време за такова нещо &ndash; да тича по инстанции. Иван също е на работа и не може и да отсъства, да обикаля инстанциите. През зимата на два пъти ни спираха тока за неплатени сметки. Беше по време на протестите. Дължахме на енергото на двата пъти по 280-300 лв. на месец за ток. Как да платим? Спряха го. На свещи карахме седмици наред, докато се издължим.<br /> <br /> <strong>- Тук е много студено и ветровито през зимата заради прохода &ldquo;Хаинбоаз&rdquo;, а къщата е на &bdquo;устата му&rdquo;, както се казва - как изкарахте без ток?</strong><br /> - С дърва, колкото имахме. Беше някакъв кошмар! В една стая се свряхме всичките и на свещи през вечерите. Децата на свещи учеха и пишеха. Но... няма как. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Сърце да е широко</strong></span><br /> <br /> Справихме се някак си, докато платим тези високи сметки за ток. Сега токът ни през лятото е по-поносим - само 80 лв. на месец е, но идва зима. Аз обаче никога не се отчайвам. И децата настройваме така - да не се жалват, а да търсят правилен изход от тежка ситуация &ndash; да се борят, да не се предават. Понякога дори гледаме на &bdquo;трагедиите&rdquo; откъм смешната им страна. С Иван за всичко и навсякъде сме заедно вече 25 години. Изобщо не мога да се оплача от мъжа си. <br /> <br /> <strong>- Щом ти не се отчайваш никога с този огромен битов товар, който носиш - какво би те сломило?</strong><br /> - Това, което би ме сломило, е само болест на дете. Най-трудният ми момент беше, когато Димитър &ndash; големият близнак, беше бебе и се разболя от магарешка кашлица /от първата двойка близнаци, б.а./. 3 месеца беше кошмар! Ежесекундно ти чакаш да видиш &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ще оживее ли, няма ли?... </strong></span><br /> <br /> Ужасно е да гледаш детето си как се дави пред очите ти! Никой не искаше да го погледне и да го пипне дори! Беше ги страх от гледката, която наистина е ужасна: като се дави от кашлицата, от устата му излизат едни слузести и жилави неща. Чистиш ги. Детето се дави пред очите ти и ти не можеш нищо да направиш. Денонощно бдях над него, защото не се знае в кой миг може да се удави от тези слузести и жилави неща. Грохнах и физически от безсънието, и психически. Ужас! Не зная дали знаеш, но тази болест е много страшна, силно заразна е, може всеки да се зарази от коклюша само с една капчица от нея, или като си докосне с ръка устата или носа; а Димитър бе само на 8 месеца тогава. Сега той ще е първокласник. <br /> <br /> Та, може да ме сломи само болест на дете! Светът пропада тогава. Нищо, абсолютно нищо друго не ме стряска - ни безпаричие, ни студ, ни спиране на ток!... Но се мобилизирам до крайност. Вяра и надежда не съм губила досега.<br /> <br /> <strong>- И въпреки трудностите, в които живеете, децата ви много се учели, разказаха ми хора от Гурково - всичките ученици били отличници - вярно ли е?</strong><br /> - Да, много се учат децата, отличници са всичките. Мариян, който учеше в Златица, завърши средното си образование тази година с грамота за отличен успех. Каката - Елена, завърши годината също с грамота тук в Гурково в гимназията. Тя догодина ще е абитуриентка. Христо също ми е отличник. Гордеем се с него и успеха му. И другите ни, по-малките, също се учат и успехът им в училище е висок. Наесен ще имаме и първокласници - Надежда и Димитър. А догодина и Мария ще е първокласничка.<br /> <br /> Ето - имам 13 живи и здрави, и ученолюбиви деца. А с нищо не ми е помогнала тази държава досега, освен детските по 35 лв. на дете - толкова, колкото взема жена с едно и с две деца. По комунистическо имаше някакъв закон - пенсионираха на 40 години многодетните майки с по над 4-5 деца. А сега няма такова нещо! Абсолютно никакви привилегии в България не ползват многодетните майки, за разлика от други европейски страни. Благодаря само на хората, които са ни помагали, особено след раждането на Ивана и Николета. Много хора от цялата страна изпратиха колети, главно с дрехи за децата - от тях имаме за години напред. Основно ни помогнаха само частни лица. От една организация пък ни осигуриха миналата година почивка на море. Представи си - бяхме всичките заедно - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>за първи път в живота си на почивка отидохме! </strong></span><br /> <br /> Беше нещо незабравимо! На яхта ни возиха! От Гурково също много хора ни помогнаха. Един бизнесмен, който е родом оттук, но живее в София, мисля, че има туристическа агенция, казва се Драган Драганов, ни помогна - цялото обзавеждане на апартамента на негов приятел го докараха тука. Подариха ни мебелите - всичко. Много хора ни помогнаха за учениците ни миналата година. Жена от София, работи на бензиностанция - се обади, не зная как са се организирали, но бяха купили абсолютно всичко за учениците. Изпратиха ни по пощата 2 големи кашона с тези неща. Дори не съм ги виждала тези хора, но им благодарих и пак им благодаря от сърце - имаше в кашона писмо и телефонен номер и аз веднага им се обадих. С тяхната помощ изкарахме почти цялата учебна година. Страшно съм им благодарна на всички, на всички, които отвориха сърцата си! Добротата у хората не е изчезнала, повярвай ми, убедих се! Много хора по различен начин са ни помагали. Компютър за децата ни изпрати човек от София. Изпращали са ни и хранителни продукти дори. И на всеки, който ни е помогнал, съм се обаждала да му благодаря лично - ние не сме неблагодарници и никога не сме чакали нещо наготово.<br /> <br /> <strong>- Да - виждам, че всичко сте си посадили в градината - домати, чушки, зеле, пипер...</strong><br /> - Това пред къщи е за ежедневни нужди от храна. Но обработваме и една градина - празно дворно място от 800 кв. м. Собственикът на къщата го е купил, негово си е, но ние го работим с Иван. Одеве се върнахме оттам - садихме зимното зеле. И там си имаме чушки, патладжан, краставици, домати, дини, пъпеши, тикви - всичко сме си насели за зимнината, че не се знае какво време ще дойде - тези деца трябва да се хранят и да се обичат, а са деца, желани и създадени с обич.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА</strong><br /> <br />