Ние българите често не знаем много за нашето минало. Дълги години нашето историческо познание бе акцентирано върху историческата помощ за България, дошла от Изток. За всички нас е известна помощта на Русия и нейната роля за освобождението ни от петвековното османско робство. Но едва в последните години сред обществеността ни се заговори за ролята на американския президент Удроу Уилсън за спасението и оцеляването на България след Първата световна война. 

Каква е неговата връзка с нашата страна?

Няма българин, който да не е чувал за тежките последствия, достигнали България след края на Първата световна война с подписването на Ньойския договор. С него за пореден път е разбита надеждата за национално обединение. Подписан е от българска страна от новоизбрания министър-председател Александър Стамболийски от БЗНС на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, откъдето идва и името на договора. Този договор поставя края на участието на България в Първата световна война и променя драстично границите на страната. 

Озлобените съседи, подкрепяни от Великобритания и Франция, както и от останалите страни от Антантата, търсят реванш за българските победи през войната и според техните искания българската страна е пред ужасната дилема да бъде разделена между съседите и да престане да съществува. Според ратифицирания на 15 февруари 1920 г. Ньойски договор България трябва да предаде на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - селата в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Елевтериос Венизелос, Никола Пашич и Йон Братиану са безкомпромисни в своите искания и разчитат на подкрепата и съпричастността на страните от Антантата. През лятото на 1919 г.

Белград изпраща искане до френския премиер Жорж Клемансо, в което настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с обща площ над 13 000 кв. км (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич). В това си искане, по стар сръбски обичай, населението от половин милион българи е наречено от Белград “чисто сръбско” 

Искането на гърците пък предвижда заличаването на Царство България и разкъсването му на три “автономни” области, подчинени на споменатите Гърция, Сърбия и Румъния. То е възприето благосклонно от Франция и Великобритания, но среща категоричен отпор от САЩ от страна на президента Уилсън, присъстващ лично на мирната конференция.

Срещнала категоричното несъгласие и отпор в лицето на американския президент, все пак Гърция проявява претенции за Западна Тракия и става ясно, че тя ще й бъде предадена, въпреки че шест години по-рано - през 1913 г. (след Междусъюзническата война), тази област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.

Потвърдено е и румънското владение на Южна Добруджа. Румъния, която извършва сериозни погроми срещу българското население в Добруджа през 1916 г., присъединява отново освободената наскоро Южна Добруджа, въпреки противоречия между Великите сили, но стратегическото й положение и отредената й роля на поемащ буфер спрямо новосъздадения СССР, заел мястото на Руската империя, я определят да стане първостепенен балкански фактор.

На мирните преговори през 1919 г., притисната отвсякъде, обиждана и унизявана, победена България неочаквано намира силен защитник в лицето на президента на САЩ Удроу Уилсън, който отстоява оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния

По време на тези тежки и съдбоносни за страната ни преговори американският президент Уилсън дори заявява, че по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало. Именно това са защитните думи на Удроу Уилсън по адрес на България, казани на мирната конференция в Ньой сюр Сен през 1919 г.

По-късно той наистина напуска преговорите, тъй като голяма част от победителките застават на страната на трите ни балкански съседки. В крайна сметка територията на България е намалена, но благодарение на тази американска защита значително по-малко от исканията на съседите. И не е окупирана от неприятелските войски, каквато опасност е имало в началото, а и запазва независимостта си

За нас Ньойският договор завинаги ще си остане изключително болезнен и несправедлив, нанесъл дълбока кървава рана в самото сърце на българите. Но не можем да забравим и факта, че подкрепа и защита нашият изстрадал народ намира в лицето не на друг, а на американския президент Удроу Уилсън, който проявява човечност и хуманност в този тежък за нас момент, като застава на страната на истината. 

Без него нашите съседи щяха да допринесат за опустошителния край на Третото българско царство и края на България като самостоятелна държава и изчезването й от картата на света. Затова ние, които живеем тук, след цели 100 години от тези трагични за страната и народа ни събития, нека винаги да помним мисълта на Джордж Сантяни: “Тези, които не си спомнят миналото, са обречени да го повторят”.

Кой е той?

Томас Удроу Уилсън е двадесет и осмият (1913-1921 г.) президент на САЩ. Роден е на 28 декември 1856 г. в Стонтън, Вирджиния, като така става първият президент от този щат. Почива на 3 февруари 1924 г. на 67 г. във Вашингтон, като намира вечен покой във Вашингтонската национална катедрала. Като американски политик от Демократичната партия той печели изборите и става 28-и поред президент на САЩ за периода от 4 март 1913 до 4 март 1921 г., в два мандата. След войната, през 1919 г., получава Нобелова награда за мир. 

Катерина НЕНЧЕВА