Професионална завист! Винаги я е имало, има я и сега. А в театралните среди тя е част от пейзажа. Без нея всекидневието на актьора би изглеждало сиво и безинтересно.
 Малцина знаят, че легендарната оперетна звезда Мими Балканска също е станала жертва на злобата, с която колегите й в операта приемали нейните успехи. В интригата, по стечение на обстоятелствата, е замесен и големият немски диригент и режисьор Херман Щанге.

Като диригент в операта в Кил той поставя Моцарт, Верди, Вагнер. У нас пристига в началото на 30-те години на миналия век за постановката “Така правят всички” на Моцарт. Ръководството на Софийската опера разчита на него и за други бъдещи заглавия.

Щанге е любопитен човек - не се затваря между стените на операта, тръгва по концерти и спектакли. Надниква и в оперетата. Звездата на оперетната трупа веднага му грабва сърцето - Мими Балканска е субретка, която не може да остане незабелязана

Очарован е както от хубостта й, така и от артистичното й присъствие. И моли да я поканят при него в операта. Самата Мими описва срещата си с Щанге в биографичната си книга “Аз не съм царица на чардаша”. 

“Останах изумена - кани ме на среща немски диригент от операта! От учтивост отидох, макар че рядко посещавах спектакли в операта - нали съвпадаха с моите. Щанге се ръкува с мен и поведохме разговор с помощта на преводачка.

- Кажете на госпожата, че я гледах няколко пъти в оперетата и съм очарован - казва Щанге

Кимам с глава и казвам на свой ред:

- Много благодаря, господин Щанге!

- Кажете на госпожата, че аз поставям тук “Така правят всички” от Моцарт.

Преводачката тутакси предава думите му на български, аз кимам в знак на съгласие. 

- Каня госпожата да изиграе камериерката Деспина, това е роля само за нея! - казва Щанге. 

Останах изумена. Аз да пея в операта! Направо онемях. Усмихнах се и отговорих възпитано:

- Предайте на господин Щанге, че оценявам високо жеста. Аз съм музикална, свиря на пиано, но никога не съм учила сериозно пеене. Все пак това е Моцарт!

- Кажете на госпожата да не се притеснява. Ще работи с мен партията. Нужна ми е актриса, не певица. Аз ще транспонирам високите тонове в партията на Деспина специално заради Мими Балканска. Много държа на нейното участие. Тя чудесно ще изиграе Деспина. 

Беше ми ужасно трудно да откажа на големия музикант. Със свито сърце се съгласих. Започнах работа с пианистка, ролята ме увлече.

Доста понапреднах с материала, когато Щанге ме повика пак на среща. И с неудобство ми обяснява, че певец и певица от операта, разпределени в постановката, отказват да играят заради моето присъствие в състава.

Мими Балканска (с чадъра) в кадър от филма “Весела България”, 1928 г.

Те, маститите музиканти, не могат да приемат оперетна артистка да участва редом с тях в опера на Моцарт. 

- Предайте на госпожата, че много съжалявам за случилото се. При тия обстоятелства аз няма да поставя “Така правят всички”, отказвам се - каза Щанге. 

Благодарих му и си тръгнах с облекчение. По-късно ми намекнаха коя е била дамата, протестирала срещу моето участие - голямата Цветана Табакова. Случката не ме засегна - имах толкова много роли в оперетата и толкова много успехи”, припомня си Мими Балканска. 

Херман Щанге поставя за първи път на българска сцена “Дон Жуан” и “Вълшебната флейта” на Моцарт. В периода 1930 - 1932 г. заема поста главен диригент и реализира премиерите на три нови заглавия: “Вълшебният стрелец” от Вебер, “Танхойзер” от Вагнер, “Хензел и Гретел” от Хъмпердинк, както и “Турандот” от Пучини.

Под диригентството на Щанге са поставени на сцена 12 симфонични концерта, предимно на автори като австрийците Брукнер и Малер. В средата на 1930-а Щанге вече е диригент на Берлинската филхармония, след като Вилхелм Фуртвенглер е принуден от нацисткото правителство да подаде оставка. Щанге оставя диря в историята на българския оперен театър. Голямата певица Цветана Табакова за жалост си отива от живота твърде млада през 1936-а в резултат на криминален аборт.
 
Артистичната кариера на Мими Балканска продължава триумфално след проваления й дебют в операта

От бляскава субретка Мими се превръща в изискана героиня и десетилетия наред играе в оперетите на Калман, Лехар, Щраус, Офенбах. Гастролира с огромен успех в Загреб, където я завежда близкият й приятел - големият оперен тенор Петър Райчев, неин партньор в оперетата “Паганини”.

Изявява се на сцената на националния драматичен театър в Белград, където й поверяват ролята на Кощана - сръбската национална героиня. Получава най-високите отличия в родината си - народна артистка, герой на социалистическия труд. А слухът, че е била канена да участва в опера, я съпровожда през целия й живот. 

И друг факт от биографията на Мими Балканска е силно преувеличен - тренировките на футболното игрище. Мими симпатизираше на всички спортове, включително и на футбола. Пристрастията й бяха към “Славия”.

Още докато е субретка в театър “Ренесанс”, тя намира свободно време, за да порита топка на стадиона. Това обаче не се харесва на режисьора Стоил Стоилов, който трепери от ужас, че звездата на неговите спектакли би могла да се контузи и да провали представление, което вече е продадено.

Затова сам отива на стадиона и пред младежите, с които Мими рита топка, й забранява да се появява повече там. “Луда ли си, цял театър на тебе чака, а ти си играеш на футболистка. Ами ако пострадаш с тия слаби крака, закъде сме?”, сгълчава я той. Така приключват и футболните й увлечения. Целия си съзнателен живот тя посвещава на любимото изкуство - оперетата, където остава ненадмината.

Елиана МИТОВА 
/вестник "Над 55"/