Появата на едно дете е чудо. Макар и да е очаквана, винаги има елемент на изненада. Често се случва бебето да се роди по-рано, но да пожелае да излезе на бял свят, докато е в самолета – това не се вижда всеки ден, пише Телеграф бг.

В навечерието на Св. Валентин се срещаме с малката Валентина. Момиченцето е само на 6 месеца и за малко да се роди по време на полет до Билунд, Дания.

Стояна и Мартин са обикновена влюбена двойка. И както много млади хора, решават да си търсят късмета извън България.

Таня, както я наричат всички, има по-голяма дъщеря Мирела от предишна връзка. Когато двамата с Мартин заминават да Хамбург, 11-годишната Мирела остава при баба си. Идеята бе да я вземем, като си стъпим на краката и се установим, разказва Таня.

В германския град Хамбург двамата с Мартин започват да работят за Амазон като отговарят за доставките.

Мечта

Германската мечта обаче не се оказва това, което са си представяли. Условията на работа са лоши заплащането също.

Почваш нещо, после друго, обяснява Таня. Така двамата сменят различни професии, докато февруари миналата година около Св. Валентин разбират, че очакват бебе.

Не бяхме планирали, но искахме детето, споделя 34-годишната майка. Когато е бременна в 6-ия месец, тя се връща в България при голямата си дъщеря и решава да остане тук при близките си за известно време.

И така до 19 август, когато две седмици преди термина двете с Мирела летят към Дания, за да може семейството да е заедно в Хамбург, когато бебето се роди. Таня избира най-изгодния вариант за пътуване по въздух. Полетът е до Билунд, Дания – на 160 км от Хамбург.

Там мъжът й ще я чака с кола, за да се приберат вкъщи. Преди пътуването ходих на доктор, каза, че няма изгледи да родя скоро. Обаче детето реши друго, спомня си Таня.

Полет

„Пълен самолет. Полетът е 17.10 часа следобед и трябва да кацне там в 19:20 ч.. Бях с голямата ми дъщеря.“ Малко преди полета чувства леко неразположение, но решава, че в рамките на два часа няма какво да се случи. И така майка и дъщеря се качват на самолета.

„Излетяхме съвсем нормално, не усетих болка, успокоих се, че всичко е наред и към 20-ата минута на полета почна много силно да ме боли.

Търпя, стискам зъби и се опитвам да не тревожа дъщеря си. Усетих, че бебето излиза“, разказва Таня. Отива при стюардесата и казва, че май започва да ражда. Никой знаеше, че има бременна жена на борда. Изплашиха се и се притесниха, нямат лекар, обяснява младата майка.

Мисля, че бебето искаше да се роди точно тогава, допълва тя. Стюардесата пита дали има доктор на борда и се появява човек, който също изглежда много изплашен.

„През цялото време ме убеждаваха как не раждам, че имам паник атака. Казваха да дишам дълбоко, даваха ми вода. Попитах ги, ако раждам, дали някой ще може да ми помогне, защото оставаха 2 часа до кацането“, спомня си Таня. „Докторът ме погледна с едни уплашени очи.

Бях замаяна от болката, но разбрах, че няма да направи нищо“, продължава разказа си тя. През цялото това време е на местата, пазени за първа класа. Докато контракциите се увеличават, стюардесите отиват и говорят с капитана.

После й казват, че има възможност да кацнат аварийно в Братислава след 40 минути, да ги оставят там и да продължат полета.

Обясняват, че на летището ще ги чака медицински екип. Таня се съгласява. „Мислех, че и 40 минути няма изкарам. Кацаме, изведоха ме, качиха ме на линейката с голямата ми дъщеря и след няколко минути вече бях в родилна зала на най-близката до летището болница“, разказва тя.

Малката Валентина се ражда за 5 минути. Лекарите й казали, че всичко с бебето е наред. Кръстена на баба си по бащина линия и е първо внуче за родителите на Мартин.

Таткото и каката също са в Братислава на хотел. Валентина се ражда мъничка – 2 кг и 300 г, и затова се налага да постои около седмица в болницата.

Гражданство

Получава акт за раждане от Словакия, а след изписването семейството отива в българското посолство там. Момиченцето си има и български паспорт.

За семейството е голямо облекчение, че не заплащат нищо за престоя в болница благодарение на европейската здравна карта, която тя си вади, докато е бременна. За да се приберат до Хамбург, Мартин вика свой приятел, който ги кара с колата си до дома.

Мирела, голямата дъщеря на Таня, също е с тях, но по-късно се връща в България при баба си, за да започне училище. После се прибират Таня и малката Валентина. Сега трите са тук, при близките си в София, а Мартин работи в строителството в Хамбург.

Таня все още не знае дали ще живеят тук, или в чужбина. И тук е трудно, но и там не е нашето, казва тя. Все пак е оптимист за бъдещето. Завършила е гимназия с профил компютри, знае английски и испански. Животът е пред тях.