Жулияна Кисимова – Христова е вдовицата на зверски убития председател на българската общност в Атина - Росен Христов. Странджата, както го знаят всички наши сънародници в Гърция, бе брутално пребит до смърт в офиса си в Атина, след което екзекуторите напъхали тялото му в... диван. Преди дни, година и седем месеца след убийството, гръцките власти поискаха екстрадицията на първоначалната заподозряна – Стефка Марианска, на която Странджата подал ръка, когато тя пристигнала в южната ни съседка. За зверското убийство се издирва и брат й Калоян, който, след като разбрал, че със сестра му са разкрити, побързал да изчезне от страната. Тепърва се очаква гръцките разследващи да разплетат в детайли жестоката екзекуция и да установят дали е имало и други съучастници.
<br /> <em>&bdquo;ШОУ&rdquo; потърси вдовицата на Странджата, която се съгласи да даде ексклузивно интервю единствено за вестника на народа. В него тя за пръв път разказа за ада, през който преминава семейството й.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Минаха година и седем месеца от убийството на съпруга ви Росен Странджата и най-после се вижда, че явно убийците са разкрити. Оказаха се същите, за които &bdquo;ШОУ&rdquo; още след трагедията писа, че са вероятните извършители &ndash; Стефка Марианска и брат й Калоян. Вече имате ли някаква официална информация по случая от гръцките власти в Атина?</strong><br /> - Не, все още нямам, но обмислям да напиша писмо, което да изпратя на сайта на външното ни министерство и да опитам да изискам. Все пак вече по медиите излезе, че има задържани за убийството, а ние официално нищо не знаем, даже не сме и уведомени! Разчитам вече властите те да ми отговорят какво конкретно се случва.<br /> <br /> <strong>- Малко след трагедията, като разговаряхме с вас, вие още бяхте в шок и тогава също нямахте почти никаква информация какво точно се е случило...</strong><br /> - Така беше. Получавах информация единствено от зълва ми и хората, с които Росен общуваше в Атина. Самият факт, че съм на хиляди километри, още повече ме отдалечаваше от събитията тогава, защото друго е да си там на място и да получаваш информация от хората. Аз на самото погребение успях да науча малко повече от българите там, които са били по-близки с Росен. Освен зълва ми, това бяха Нели Янкова и Албена. И двете са невероятни жени и направиха много за разследването на убийството на мъжа ми. С Нели Янкова все още поддържам връзка. С Албена за жалост не мога, защото тя пострада много лошо, вследствие на силния шок, който преживя от убийството на мъжа ми. Тя и преди това е имала здравословен проблем <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и накрая е получила инсулт</strong></span><br /> <br /> Разбрах го случайно, някъде януари или февруари, докато четях във Фейсбук. Тогава видях, че българите в Атина събират средства да я транспортират в България и да изпратят багажа й. Впоследствие разговарях с близките й и разбрах, че все още не може да се оправи. И въпреки че е в такова състояние, бе организирала кампания за събиране на средства за лечение на Иван Замярски - един мъж от Раковски, откъдето е и тя, и който страда от тежко заболяване! Аз съм убедена, че Албена ще се възстанови, защото е много борбен човек, който е имал трудности през живота си, но се е справял. В Атина организираше всевъзможни базари за нуждаещи се и т. н. Има огромен заряд и умее да извика най-доброто в хората в името на някоя кауза. Така беше и след като убиха Росен. Тя водеше нещо като паралелно разследване. Тя каза: &bdquo;Аз няма да спра, докато не бъдат разкрити убийците!&rdquo;. Ходеше, слухтеше, ровеше, събираше информация, анализираше я... Страхотна жена, шапка й свалям!<br /> <br /> <strong>- Тя действително беше като куче-търсач, тъй като основната информация си спомням, че излизаше от нея. Тя, както и още българи от общността, подозираха и други, в това число и заместника на Странджата &ndash; Емил Крумов...</strong><br /> - Наистина толкова ангажирана и предана &ndash; точно като вярно куче! Беше събрала всички публикации по случая и заедно с Нели ги анализираха и търсеха противоречия в думите на Стефка, Емил, една друга българка в Атина - Ваня... И подчертава - тук, тук - и вика: &bdquo;Не е възможно така да е станало, така да са го направили... Аз всичко ще класифицирам...&rdquo;. Тя беше основният двигател. Даже си спомням, че беше ходила в полицията и им беше казала: &ldquo;Имам такава и такава информация, давам ви я&rdquo;. А те: &ldquo;Ние сме професионалисти, знаем къде да търсим&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Не че оспорвам професионализма на гръцките разследващи, но още след убийството бяха задържани Стефка и брат й &ndash; същите, които едва сега излизат като разкрити извършители. Не е ли леко странно?</strong><br /> - Не знам защо така се е получило, но си мисля, че е възможно да са ги пуснали, за да ги наблюдават, а те от своя страна да ги водят по някаква следа. Спомням си само, че Стефка Марианска веднага беше излязла от Гърция и си беше отишла в селото на майка си - Падеж. При нея нали ходиха журналисти да я разпитват - треперели й ръцете, палела цигара от цигара. А майката веднага я защитила: &bdquo;Тя не е, търсете другите убийци. Те са там&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Вие самата, помня, че имахте подозрение за Стефка и брат й, а също така се съмнявахте и че Емил може да има някаква касация с убийството...</strong><br /> - Да, за Стефка и брат й имах, и за Емил имах. Споделяла съм за това, че тези имена имат нещо общо, и българите в Гърция са почти убедени, че това са извършителите... Страхувах се обаче публично да ги казвам аз. Притеснявах се от Емил - с неговото излъчване, в което има сякаш нещо мафиотско и престъпно... Все пак той е идвал вкъщи. Какво му пречи <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>да дойде и да ми затвори устата?...<br /> </strong></span><br /> <strong>- Малко преди смъртта на Странджата, двамата с Емил са се сбили, като в интервю за &bdquo;ШОУ&rdquo; Крумов хвърли вината за случая върху Росен и каза, че бил &bdquo;много избухлив и скачал за нищо&rdquo;. Другите българи обаче не бяха много съгласни...</strong><br /> - Ами нормално - те познават типажа на Емил, знаят и какъв човек бе Росен! Мъжът ми може да го е ударил, защото е имало нещо непочтено и грозно, което го е провокирало. Росен го беше допуснал много близо до себе си дори го беше направил заместник-председател на общността. Аз бях безкрайно изненадана от това, но явно Росен е искал да му даде шанс. А той се е оказал просто един използвач... Не е усетил откъде може да дойде евентуалната опасност. <br /> <br /> <strong>- Все още няма официален мотив защо е бил убит, но, доколкото се разбра, става дума за пари. Така ли е според вас?</strong><br /> - Лично аз не виждам друг мотив. Знам, че някакъв общ бизнес щяха да правят със Стефка и с Емил. И Росен им давал пари, за да могат да закупуват от България орехи и мед, които да препродават с надценка в Гърция. Росен просто е искал да им помогне да си изкарат някой лев и за това има е давал пари - да могат да започнат нещо. Тези пари обаче са потъвали някъде и в един момент на него му е писнало и си е казал: &bdquo;Абе, чакайте, хора! Докога?!&rdquo;. Доколкото знам, побоят над Емил е бил в тази връзка... Никой обаче не познаваше мъжа ми като побойник, а като човек, който е помагал на толкова много хора. След убийството му четох във форумите различни споделяния от съвсем непознати хора - как са ходили при него и им е съдействал. Росен знаеше какво е, когато някой е в чужда държава и е изпаднал в затруднение, да му се подаде ръка. И той правеше същото. Но покрай добрите и етични хора, се пропускат и някои, които в първия момент не можеш да ги разпознаеш какви са...<br /> <br /> <strong>- Разбра ли се каква е сумата, която е &bdquo;струвала&rdquo; живота на Росен Странджата?</strong><br /> - Не знам. Той така и не ми каза колко пари им е дал. Финансовите работи не ги споделяше с мен. Може да са били 2000-3000 евро, но все пак е нормално да е искал да му ги върнат. Все пак той заради децата, които имаха нужда, отиде в Гърция да слугува, където приемат българите като хора втора категория.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И накрая българи да го ограбят и убият!... </strong></span><br /> <br /> Това са отрепки за мен!<br /> <br /> <strong>- На вас кой ви съобщи ужасяващата новина, че е убит?</strong><br /> - Обади ми се зълва ми в събота (26 ноември 2011 година &ndash; б. а.), а той изчезва в петък сутринта. Неговият шеф Вангели, който е брат на зет ми, звъни на Нели и й казва, че Росен не е отишъл на работа. Тя се изненадва, защото знае, че брат й е много изпълнителен и коректен. Започва да му звъни на телефоните, но той не отговаря. Изчакали целия ден и след като не се появил, отишли със зет ми в полицията и подали сигнал. На мен зълва ми ми се обади чак вечерта в събота, защото преди това не е искала да ме обезпокоява. И като ми звънна, много притеснена ми каза: &bdquo;Батко не ми отговаря на телефоните&rdquo;. Аз също се изненадах, защото той винаги ходеше с тях. До неделята се чувахме постоянно - питах я: &bdquo;Има ли някакво развитие?&rdquo;, а тя само: &bdquo;Не, няма...&rdquo;. В понеделник, на 28-и, аз трябваше да заведа свекърва ми в дом &bdquo;Гергана&rdquo;, където се налагаше да бъде настанена, тъй като се нуждаеше от професионална грижа. И, спомням си, споделих на старшата сестра, че ми е много притеснено, защото синът й и мой съпруг е в неизвестност от няколко дена. Помолих ги по никакъв начин да не й споделят, защото тя нищо не знае. И сестрата обеща, че по никакъв начин няма да каже на свекърва ми... (започва да се разстройва &ndash; б. а.)... Вечерта, тъкмо се бях прибрала от работа, и Нели ми се обажда... (неколкосекундна пауза &ndash; б. а.)... &bdquo;Намериха батко&rdquo;... <em>(насълзяват й се очите &ndash; б. а.). </em>Викам: &bdquo;Къде го намериха?&rdquo;. &bdquo;Ами в квартирата... Ние ходихме преди това, гледахме навсякъде, отваряхме гардероби... А той през цялото време е бил там...&rdquo;. И като ми обяснява... аз само можах да кажа: &bdquo;О, Боже!&rdquo;. И повече нищо... <br /> <br /> <strong>- Съжалявам, че ви връщам към този ужас...</strong><br /> - Аз вече съм силна, но като връщам събитията назад, не може да не се разстройвам... На четвъртия ден го откриват. И когато влизат, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>той вече започва да се разлага</strong></span><br /> <br /> Тази миризма всъщност ги накарала да търсят по-настойчиво. Обръщат цялата стая и го намират... Гол. Завили го в одеяла, скрили го в дивана, постлали отгоре... Все едно нищо няма. Изроди! Всеки момент, когато си представя как са го убили, изпитвам ужас! Знаете ли колко пъти съм се връщала и съм си представяла как са го нападали, как са му нанасяли тези удари... Имам чувството, че ще се срина от жестокостта на тези действия. Той наистина беше корав мъж, но убийците са били много свирепи. Факт е, че са го намерили гол, завит в одеяла, и аз си мисля, че са го издебнали в банята или просто са го изчаквали да излезе в антрето...<br /> <br /> <strong>- Действително негови приближени в Гърция ми бяха казали, че Странджата е бил здрав като бик и за това бяха убедени, че сам човек надали би успял да го убие...</strong><br /> - Да, той е бивш спортист и не се даваше така лесно. Според мен единственият начин убийците да надделеят над него е, ако са били поне двама и са го изненадали, така че той да няма никакъв шанс. Каква болка и какъв кошмар е изпитвал Росен?! Страшно ми става! <br /> <br /> <strong>- Казахте ми, че и зълва ви още не може да се отърси от шока...</strong><br /> - Нели беше направо <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>съсипана, убита! </strong></span><br /> <br /> Между нея и Росен имаше някаква страхотна връзка. Те бяха с 9 години разлика и Росен всъщност я създаде като човек. Баща му беше глухоням, майка му съвсем обикновена жена &ndash; чистачка. Росен насочи сестра си към спортното училище, той я създаде и като вариететна артистка, като професионалист. Двамата започнаха да танцуват акробатика и да изнасят общи номера по хотелите и заведенията. И винаги съм им се възхищавала, защото и аз имам брат, но при нас не е така. <br /> <br /> <strong>- Росен като вариететен артист ли отиде в Гърция?</strong><br /> - Не. 89-а година, като започнаха промените, вариететните програми залязваха, защото самите заведения не можеха да си ги позволят. Тогава Росен беше вариететен артист, макар че го пишат, че бил цирков. Наложи му се обаче да се преориентира и започна работа като пазач на един строеж на бензиностанция в Девня. Шефът там много го хареса, гласува му доверие и Росен беше станал като технически ръководител на целия обект. И така в продължение на 5 години беше в тази фирма, но впоследствие работата намаля и той реши да си пробва късмета в Гърция. Все пак сестра му беше там, има близки, където може да отседне. Малко след като отиде през 2001 година там, започна да работи в една фирма, където копаеха траншеи за кабели, а после се премести в почистващата фирма на Вангели. Спомням си, че през 2004 година бяха организирали с автобус един детски фолклорен състав от Рудозем да гостува в Атина. И Росен ме пита дали искаме да отидем с децата. А, викам, как няма да искам. Беше уговорил да пътуваме с автобуса на състава, с който се и прибрахме. По това време някъде беше и събранието, на което избраха Росен за председател на общността на българите в Атина. Спечели сънародниците ни там с това, че беше почтен и не се стремеше просто да се докопа до някакъв пост, а имаше ясно виждане как това дружество може да е полезно на хората, които отиваха в Гърция на гурбет.<br /> <br /> Росен се прибираше по два пъти в годината &ndash; за Коледа и Великден. През 2011 година обаче, когато го убиха, си дойде през октомври. Никога дотогава не го беше правил... И месец след това го убиха...<br /> <br /> <strong>- Кое е последното нещо, което си казахте или си спомняте от тази среща?</strong><br /> - Спомням си, че като го изпратих на пътната врата, изчаках го да се качи на таксито и това беше последното, което видях...<br /> <br /> <strong>- Усетихте ли, че нещо може и да му се случи?</strong><br /> - Не, не съм допускала. И децата бяха много щастливи, че той си дойде... А само месец след това се чудех как да им кажа, по какъв начин... (плаче &ndash; б. а.). Двамата го преживяха особено болезнено. Особено дъщеря ми Даниелка. Просто от този момент нататък животът й се срина. Имаше една чудесна връзка, но явно всичко това й се е отразило и тя се раздели с приятеля си. Беше съсипана. И може би е очаквала от другата страна повече разбиране и по-голяма подкрепа - да я гушнат да й кажат, че няма нищо страшно... Но не всички хора са така. Със сигурност от другата страна са били състрадателни, но не са успели да разберат какъв ад е в душата й... А на погребението на Росен си спомням, че докато бяхме в църквата в гробищния парк, и синът ми не издържа на болката. Стояхме седнали с него и Даниелка, и той както се държеше през цялото време, изведнъж <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>избухна в някакъв спазъм и много силно ридание</strong></span><br /> <br /> Аз чак се уплаших, но после си казах: нека го излее, защото то не бива да се спотаява... <em>(разстройва се &ndash; б. а.).</em> Цялото семейство преминаваме през някакъв катарзис... <br /> <br /> <strong>- Било е много тежко за всички ви. Как успяхте да продължите живота си след тази огромна трагедия?</strong><br /> - Хванах се здраво за работата си. Просто се отдадох на нея, на децата си и гледах да съм обсебена от повече неща, за да не мисля. Въпреки че беше невъзможно да не мисля... Но търсих да общувам повече с приятелите си, да не оставам сама. Хубаво беше, че Даниелка и майка ми помагаха да превъзмогна всичко.<br /> <br /> <strong>- А майка му на Росен?</strong><br /> - Тя почина на 1 януари тази година и не знаеше до края, че синът й е мъртъв. Не й казахме, защото вече беше доста възрастна и нямаше да го преживее. В последните години тя живееше в един собствен свят... Но тя вече, като е отишла горе, е разбрала... Аз съм убедена, че има един друг свят, а не само този материален свят, който ние обитаваме. Докосвала съм се до невероятното и за това вярвам, че има Господ...<br /> <br /> <strong>- Само вие си знаете какво ви е било през тези година и седем месеца, докато установят убийците..</strong><br /> - Просто приемах, че трябва да минат тези месеци, за да излезе нещо наяве. И аз даже не знаех, че са задържали Стефка. Разбрах, докато бях с мои колеги и приятели в Еленския Балкан. Тогава ми звънна дъщеря ми и ми каза: &bdquo;Мамо, влязох във Фейсбук и там видях информация, че са арестували Стефка Марианска!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Очаквахте ли това да се случи?</strong><br /> - Вярвах, че един ден истината ще излезе наяве. Познавах една възрастна госпожа, която вече не е между живите, но с нея имахме невероятна духовна връзка. Тази жена притежаваше екстрасензорни способности. Виждаше бъдещето &ndash; за децата, за мен е казвала неща, които няма откъде да ги знае. А това са факти и аз й вярвах. Та тя ми каза няколко месеца след убийството на Росен: &bdquo;Те са били трима. Бъди спокойна - ще ги хванат&rdquo;. Не ми каза точно кога, но след като тя ми даде надежда, аз просто чаках момента. И ето той дойде &ndash; първият е вътре! <br /> <br /> <strong>- Мислите ли, че след като са хванали Стефка, ще задържат и брат й, а ако има и трети - и той ще излезе наяве?</strong><br /> - Вярвам го! И ако има трети &ndash; те ще го изпеят. Не може те да са вътре, а той да се разхожда на свобода. Като в казана &ndash; ще го дръпнат надолу и него... <br /> - Какво наказание искате за убийците на своя съпруг Росен Странджата?<br /> - Доживотна присъда! Да лежат в затвора и да осъзнават, че няма къде да мърдат. И да знаят, че ще остареят там...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ&nbsp;</strong><br /> <br />