Магдалена Гигова е дългогодишен журналисти запален пътешественик. Написала е общо шест книги и е участвала в създаването на още 10. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” всяка неделя от 17 часа по програма “Христо Ботев” на БНР и на “София. Адресите на любовта” всяка събота от 13 часа по Радио София. Тя публикува пътеписите си и други авторски материали в своя сайт www.dromomania.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътешестване по-евтино и безопасно.

Париж далеч не е единственият Град на любовта в Европа. Верона упорито се домогва до романтичната титла. И има основание. Мястото е пропито със средновековна нежност и любов, бурни чувства и въздишки. И всяка година най-малко три милиона се стичат тук, за да ги изпитат. 

Разбира се, всички се тълпят пред Къщата на Жулиета с надеждата да изпитат нови емоции, да съхранят стара жарава, да намерят покой след изпепеляваща връзка.

Целият свят знае любовната история на две млади сърца, превърната в пиеса от Уилям Шекспир. И мнозина са убедени, че в основата й лежат истински събития и враждата между семействата Монтеки и Капулети е съвсем реална. Къщата на Жулиета е издирена през 1907 година по описанията на британския бард.

А след излизането на филма “Ромео и Жулиета” на режисьора Джордж Кюкор през 1936 г. интересът към сградата нараства главоломно и общината на Верона решава тя да бъде възстановена. Реставрацията й приключва чак през 1997 г. Но междувременно през 1968-а се появява лентата на Франко Дзефирели, която подлудява света.

Гроздове влюбени обсаждат балкона и месинговата статуя на Жулиета, защото в двора всеки може да напише обяснение в любов върху стена, изрисувана със сърца и признания. Красивите снимки са задължителна част от посещението. Особено ако не ви домързи да изчакате опашката, за да се качите на балкона. 

Пощенската кутия на Жулиета прелива от писма, дори в годините на електронната поща. Ако страдате от несподелена любов, можете да прикрепите бележка с името на любимия към арката в двора. Върхът на приключението е да организирате сватбата си, преоблечени като Ромео и Жулиета, и да се целунете на балкона, където двамата споделят чувствата си за първи път. 

Опашка се вие и пред статуята на младата госпожица Капулети. Според поверието, ако докоснете едната й гърда, изпълнени с чисти помисли и съкровено желание, можете спокойно да чакате изпълнението му. Затова бюстът й е значително по-бляскав от останалата част на тялото. 

Естествено, чистата юношеска любов е превърната в печатница за пари. Точно зад гърба на Жулиета е магазинчето за сувенири. 

В града можете да посетите и Къщата на Ромео, но само ако сте гладни - тя е превърната в ресторант. 

Хора от цял свят се редят на опашка и в гробницата, за да почетат паметта на момичето, жертвало се заради любовта си. През 19-и век романтиците кръжали на рояци около саркофага на Жулиета. Това не се харесало на управниците на Верона и те варварски превърнали каменния ковчег в корито за вода. 

Споменатият вече филм от 1936 година възвръща туристическите “поклонения”. Сградата е възстановена, останките на Жулиета са върнати, а наблизо е издигнат бюст на Шекспир. Разбира се, никой не може да се закълне чии точно останки са положени в гробницата, но почитателите на красивата история са твърдо убедени в автентичността им.

Другият забележителен адрес е Арена ди Верона, древен римски амфитеатър, построен около 30 г. сл. Хр. Лесен е за откриване - намира се на централния площад Пиаца “Бра”. 

Амфитеатърът е вписан в световната съкровищница на ЮНЕСКО като една от най-добре съхранените структури от този вид, но все още е действащ и е световноизвестно място за концерти. Той е четвъртият по големина в Италия (след Колизеума, амфитеатъра в Санта Мария Капуа Ветере и амфитеатъра в Поцуоли). 

Имах късмета да слушам Анна Нетребко и Юсюф Ейвазов в “Тоска” неотдавна. Внушението е величествено, защото Арена ди Верона е естествен декор с неповторима акустика. Оркестърът и изпълнителите не ползват никаква озвучителна техника, а незнайно как хората, седнали в заведенията наоколо, не чуват нито нота и няма как да слушат опера без пари.

Организацията сякаш е дирижирана от незнаен кукловод. Стюардите насочват публиката към правилните врати. Момичета с лъскави панталони показват местата им, а чевръсти младежи продават възглавнички с изображението на Арена ди Верона. Задължителен аксесоар, ако искате задните ви части да оцелеят на вековечните каменни седалки до края на трето действие. Пъргави сервитьори разнасят безалкохолни напитки и вино, портативни вентилаторчета и бинокли.

Саркофагът на Жулиета

Съвсем като в Древния Рим, но малко по-модернизирано. Все пак Арена ди Верона е построена за гладиаторски битки, а по-късно - за циркови представления. В античността седящите места са били 30 хиляди. Местните наричат амфитеатъра Ла Скала.

Най-зрелищните интерпретации на “Ромео и Жулиета” могат да се видят тук. Уверявам ви, че и “Тоска” бе не по-малко завладяваща с естествения декор на древния мрамор. 

Ако главата ви е натежала от емоции вечерта (или от местните вина Валполичела и Амарена), потопете се в покоя на градината “Джусти”, създадена през 1580 година. Тя и до днес е частно притежание и омагьосва с прецизния си, но създаващ усещане за свобода ландшафт. Някои от статуите са истински римски, открити при разкопки от Антонио Джусти, други - копия, но всички са вписани необичайно между кипарисите в градината. 

Пътеките отвеждат до различни площадки, откъдето снимките към Верона стават като картички. 

Фонтани с делфини или от червен мрамор бълбукат и пръскат прохлада. По кула с вита стълба се стига до балкон с човешки черти, чиято зейнала паст навремето е бълвала огън при различни тържества. 

Лабиринтът от жив плет е свързан с любопитна легенда - ако се изгубите в него с половинката си и след това се намерите, очаква ви дълъг и щастлив семеен живот. 

Още едно доказателство, че и Верона с чиста съвест може да бъде наречена Град на любовта. 

Магдалена Гигова