Поколението „Алфа" е първото, което ще израсне изцяло през 21-и век. И то под знака на дигиталните технологии - децата „Алфа" почти не познават аналоговия свят. Те от съвсем малки са в контакт със смартфоните и таблетите. Мнозина интуитивно се справят с тези устройства още преди да са проговорили, пишат от Монитор.

Както посочва изследователят на проблемите на младежта Симон Шнетцер, цитиран от „Ди Велт", афинитетът към дигиталните технологии ще бъде най-голямото предизвикателство в отношенията с децата от поколението „Алфа". Те са хипергъвкави и им е трудно да се съобразяват с времеви и пространствени връзки, като например в специални пространства от типа на детските градини или училищата.

Затова техните възпитатели и учители трябва да им помогнат да се утвърдят в този нов свят. И в учебните програми е добре, наред с историята, да се включат нови предмети, като програмирането и безопасното боравене със социалните мрежи.

Има и още неща - много от тези деца попадат в дигиталното пространство още преди да са проходили: чрез разпространените снимки на бременната майка или заснетата на видео първа изречена дума. Гордите родители с удоволствие пускат тези кадри в интернет, но един ден те могат да се окажат неудобни за децата.

За да могат по-добре да оценят социалното поведение на децата „Алфа", изследователите се концентрират най-вече върху поколението на техните родители - милениумите. Как се отнасят те към децата си, как израстват те?

Да припомним - милениумите са смятани донякъде за дезориентирани, но също така - амбициозни и пълни перфекционисти. Те са тези, които искат винаги да правят всичко правилно - включително когато става дума за възпитанието на децата. Всичко това води дотам, че за поколението се проявяват прекомерни грижи и му се спестяват неща, с които то принципно би трябвало да може да се справи самостоятелно.

Психологът Рюдигер Мас обяснява пред „Дойчландфунк" защо това е проблем: „Установихме, че прекомерните грижи се отразяват на децата точно колкото и недостатъчните. Но днес първото се среща много по-често".

Децата на твърде внимателните родители не са по-нещастни, но им е по-трудно да се справят адекватно с междучовешките отношения - като например да завързват приятелства или да влизат в контакт с непознати деца.

В предизвикателство за тях могат да се превърнат и способността сами да се справят с конфликти, да изразяват собствено мнение и да проявяват въображение в контактите им с техни връстници.

Както е установено от проучване на Института за генерационни изследвания, игровото поведение на 56 процента от 4-5-годишните не съответства на тяхната възраст. А и при 2-3-годишните и 6-7-годишните нещата не изглеждат много по-различно, т.е. и те имат проблеми със социалното си поведение.