263 500 студенти са завършили за периода 2015-2019 година включително, пише Монитор. 46.6% от тях са излезли от висши училища в Югозападния район, в който попадат Област София, Софийска област, Област Кюстендил, Област Благоевград и Област Перник.


Там са се реализирали и близо половината от дипломираните студенти за 5-годишния период -49.40%. Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане проект на Национална карта на висшето образование в Република България.

В него е посочено още, че почти 44 хиляди студенти са завършили Южния централен район(16.5%), в Северния централен район завършилите са над 41 хиляди (15.6%), в Североизточния –близо 39 хиляди (14.6%), Югоизточния район–15 хиляди (5.7%) и в Северозападния – едва 2439 (0.9%).

Разпределението на завършилите според района, в който се намира работното им място следва подобен модел, макар и с някои различия. В Северния централен район делът на реализиращите се в района е далеч по-нисък от дела на завършилите - 7.60% реализирани при 15.60% диплимирани..

Обратно, в Северозападния район работят 5.5% от завършилите, но висши училища в района диплома са получили само 0.9% от всички завършили в страната.

В същото време от анализа в картата става ясно, че съществуват сериозен дисбаланс в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища (27) има в Югозападния район за планиране, който включва София.

На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища (Медицински университет - Плевен и ВВВУ в Долна Митрополия), а други три действат чрез филиали.

В съществуващата структура на висшето образование в България се наблюдават различни по характер и дълбочина дисбаланси. Става дума за разминавания в търсенето и предлагането на образователни услуги на национално и регионално равнище, както и в реализацията на завършилите на пазара на труда по професионални направления и специалности от регулираните професии.

Пример за нарушен баланс е сравнението между общия капацитет, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за всички професионални направления във всички висши училища, и реалния брой студенти. Средно за страната студентите са едва 53% от определения от НАОА общ капацитет.

В общо 29 професионални направления са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в професионално направление „Математика“ – едва 19.1 %. Слаб е интересът също към „Теория на изкуствата“, „Материали и материалознание“, „Политически науки“.

В същото време броят на студентите в три професионалните направления надвишава определения капацитет в тях. Това са: „Медицина“ с 13 565 действащи студенти и капацитет 12 545, „Стоматология“ с 3 560 обучаващи се при капацитет 3 480 и „Театрално и филмово изкуство“ с 2 871 действащи студенти при капацитет от 2 820.

От картата става ясно още, че над 90% са запълнени бройките още в професионално направления „Педагогика“, както и в специалностите от регулираните професии „Зъботехник“ и „Ветеринарна медицина“. Остават свободни над 10% от местата по държавна поръчка в 10 приоритетни направления.

Сред тях са „Металургия“ и „Математика“, при които се заемат едва 64-65% от утвърдените бройки държавна поръчка, следвани от „Химически науки“ със 71 %, „Военно дело“ със 72 % и „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ със 74%.

Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Администрация и управление“, „Медицина“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“, „Педагогика на обучението по ..“. и „Право“. В тези осем направления се обучават приблизително половината действащи студенти в национален мащаб.

Националната карта на висшето образование в Република България ще бъде актуализирана всяка година. Така ще се идентифицира необходимостта от специалисти на всеки регион. Ще се отчита наличният ресурс от преподаватели и кандидат-студенти, както и възможностите за привличане на чуждестранни студенти и на българи, живеещи в чужбина.

В съчетание с данните от Рейтинговата система на висшите училища в България, картата на висшето образование ще се използва при определяне на държавния прием за обучение, при разкриването на нови висши училища или филиали.

Те ще помагат за насърчаване или контролиране на броя на местата в определени направления и региони. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от университети, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.