Ако дворецът Кричим можеше да говори? Резиденцията, започната от Фердинанд и завършена от Борис III, любимо място за банкети на социалистическата номенклатура, е свидетел на ключови моменти от най-новата ни история. Наскоро кметът на Стамболийски Георги Мараджиев поиска имотът да бъде предоставен на общината за управление.
Според него дворецът и прекрасният парк край него биха се превърнали в забележителна туристическа атракция. Преди време и областният управител Здравко Димитров поиска дворецът да се превърне в музей.

Какво обаче биха видели гостите, прекрачат ли дворцовите порти? 

Дворецът Кричим се намира на по-малко от половин час от Пловдив по пътя за Куртово Конаре. Някъде около 1900 година лесовъдът Костадин Байкушев, който е откривател на Байкушевата мура, дал идея на княз Фердинанд I да построи ловна хижа във Великата българска гора, край Пловдив. За нея, разказва ни ландшафтният инженер на стопанството Владимир Маринов, се знае, че се е разпростирала по цялото Тракийско поле. Най-гъста е била между Пловдив и Пазарджик. Фердинанд бил омагьосан от вековните дъбове и чинари в местността Кричимската кория и решил да създаде ловен парк. За няколко години изкупил земите на местните в района и заградил стопанството, което сега е над 2000 дка територия. Първоначално князът искал да вдигне двореца край Кричим, но местните не си дали земите, затова Фердинанд се преместил в землището на Куртово Конаре. Много се разсърдил на кричимци, но за сметка на това в Куртово Конаре го тачат и до днес за прекрасната резиденция. 

Отвън дворецът, за който експремиерът Симеон Сакскобургготски се бореше безуспешно в продължение на няколко години, далеч не се отличава с привлекателен вид на туристически обект. Зад олющената ограда обаче се крие рай. Паркът се простира върху 300 декара, след него има 1400 декара гора, в която на воля тичат елени, сърни, зайци, лисици. Още 300 декара са овощни градини и оранжерии за цветя. Това е помощно стопанство, в което се отглеждат череши, ябълки, кайсии, праскови, зеленчуци, има и 100 декара житни култури, разказва управителката Елисавета Динева, бивша кметица на Куртово Конаре. 

Още на входа петвековен дъб грабва очите на гостите. В парка има още габър на 200 години, вековни чинари, магнолии, люляк, който цъфти три месеца в нежно розово. Пред самия дворец се стъписваш от още едно чудо на природата - дъб, който не могат да обхванат трима души. Няма исторически данни, но се предполага, че дървото е на около 600 години.

През 1905 г. е построена първата сграда - ловният павилион „Австрийска къща“ по проект на арх. Г. Фингов. Сградата е завършена през 1936 г. от цар Борис III по проект на арх. Йордан Севов. 

През годините дворецът Кричим е обитаван не само от царското семейство, но и от много високопоставени лица и официални делегации от различни краища на света. По времето на цар Борис в двореца и прилежащия парк са отраснали и играели децата му - бъдещият цар Симеон II и сестра му княгиня Мария-Луиза.  В тяхна чест е било изградено и красиво езеро, коeто е заобиколено от вековни дървета и бамбукова гора. А в него плуват и красиви водни лилии.

След 1946 г., когато е национализиран, комплексът става правителствена резиденция. В нея неведнъж са отсядали тогавашните първи мъже на страната. Сред тях са Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, както и представили на изкуството и интелигенцията, сред които Елин Пелин.

За Вълко Червенков дори се наложило да преправят и удължат леглото на царица Йоана, защото като легнел, краката му стърчали.

През 1957 г. в двореца Кричим преспал и виетнамският президент Хо Ши Мин. Сред знатните гости са били Фидел Кастро, космонавтът Юрий Гагарин, който засажда и две дървета. Югославският лидер Йосип Тито, Индира Ганди, даже и шахътна Иран Мохамад Реза Пахлави са сред специалните посетители. Преди ислямската революция 1979 година, когато аятоласите взимат властта и го пращат в изгнание, шахът бил добър приятел на Тодор Живков и обичал да гостува у нас.

След 1989 г. тук отново отсядат държавните ни глави, като Петър Стоянов и Георги Първанов. Хората, които се грижат за стопанството, разказват, че през последните години сегашните държавници не са ги посещавали. 

За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, са полагани особени грижи. Там са развъдени и аклиматизирани мексикански пуйки, разни видове фазани и дори южноамерикански щрауси нанду. Докато се разхождаме из алеите с инж. Владимир Маринов, в една от високите липи прелита ястреб, а между нас минава малко гущерче. Срещат се и яребици, токачки и кекликци. А елените лопатари, които са в ловния парк, надхвърлят 300, сърните също са многобройни. Ловът е забранен и по думите на управителя Елисавета Динова ще остане така, защото над 1300 дка от територията е със статут на защитена. 

Някои от липите са уникални - отдалеч приличат на 5 дръвчета, но всъщност е едно дърво, което чрез специална техника изкуствено изглеждат като букет от дървета, разказва Маринов. Повече от 300 растителни вида от страната и света се срещат тук, а много красиви са гинко билобата, магнолиите, секвоите, плачещите върби, белите брези и лавровите вишни. Дрянът и кестенът също са представени от няколко вида, а иглолистните дървета са най-различни, някои от които уникални и много редки видове.

Източник: Марица