Вълна от агресивна политкоректност се готви да залее съдиите и прокурорите
Резултатите от социологическо проучване, поръчано от свързано с Христо Иванов НПО, ще се използват при опит за ограничаване на правомощия на ВСС и за поредната атака срещу държавното обвинение
Преди около месец от социологическата агенция „Глобал Метрикс“ разпратили до магистратите въпросник, чието съдържание може да се характеризира с агресивна политкоректност, като разбира се, не са пропуснати и въпроси, чиито отговори биха могли да се употребят при поредната атака срещу държавното обвинение.
Първата част на въпросника е посветена на менторството върху младшите магистрати.
Подборът на въпроси говори, че обвързаният с политически партии и икономически кръгове БИПИ търси начин да получи достъп до съдии и прокурори, които се явяват наставници на влизащите в съдебната система млади магистрати.
Това би могло да се постигне като се създаде програма за обучение на менторите на младшите магистрати.
Втората глава на въпросника е посветена на самия Етичен кодекс на магистратите, а от самите въпроси се разбира, че БИПИ има силен интерес от ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет и съответно на Инспектората, като се формират други органи, които да следят за потенциално нарушаване на етичните норми.
„Трябва ли да има доверители - лица, към които да се подават сигнали при нарушаване на етичните норми? (доверителите са лица, с които да се обсъжда отделен казус и това дали той представлява нарушение на етичните норми)“, гласи един от въпросите.
Към момента това дали магистратите спазват етичните норми е от компетентността на съответните колегии на ВСС и на ИВСС, но очевидно това не се нрави на възложителите на социологическото проучване и на заинтересуваните кръгове над тях, чиито дългосрочен интерес е пълното овладяване на съдебната власт.
Наред с това магистратите са попитани дали искат да им се открие специален „телефон на доверието“, на който да правят справки за нарушаване на етичните норми. Проучването цели да внесе поредно разделение между съдии и прокурори, което би могло да се постигне с изготвянето на два отделни етични кодекса.
Ако (засега) няма въпрос за това – дали магистратите имат нужда от психиатрична помощ, ако изпаднат в дилема, дали дадено действие е нарушение на етичните правила, то при дадените като опция отговори на едно от питанията ясно се откроява агресивната политкоректност на социологическото проучване.
Анкетираните са питани дали Етичния кодекс на българските магистрати трябва да съдържа норми по отношение на „уязвими групи“ - хора с нисък материален и социален статус и „малцинства“ - етнически, сексуални и др.
Цял раздел в проучването е посветено на необходимостта от провеждане на специално обучение на магистратите по етика. Като сред въпросите присъстват и такива, които при изготвянето на доклада от резултатите, ще могат да се ползват за атака срещу държавното обвинение.
Ненадейно сред въпросите се появява и такъв, който засяга пряко работата на съдиите, прокурорите и следователите от специализираните органи на правосъдието и по конкретно възможността да получават до шест заплати.
Въпросът е крайно некоректен, най-малкото, защото става въпрос за много малка група магистрати, ангажирани по дела срещу тежката организирана престъпност, тероризъм и корупция по най-високите етажи на властта, свързана с влиятелни представители на икономически групировки.
Не е ясно дали изобщо това проучване, което ги поставя в силно дискриминационно положелие, е изпратено на вниманието на спецсъдиите и спецпрокурорите или отговори ще се търсят единствено от колегите им от другите съдилища и прокуратури.
Провокацията не е изненадваща, с оглед на политиката, която БИПИ прокарва за неглижиране и дори за ликвидиране на органите на специализираното правосъдие, позволили си да повдигнат обвинение срещу Иво Прокопиев, чиито медии са основен рупор на дейността на НПО-то, създадено от настоящия партиен лидер Христо Иванов.
Антипрокурорската нагласа на социологическото проучване, което само по себе си го компрометира, а изводите от него прави крайно манипулативни, се откроява във въпроса:
„Одобрявате ли политиката на ПРБ за изнасяне на материали от досъдебни производства пред широката публика чрез средствата за масова информация?“.
Подобно питане изцяло е в интерес на адвокатските кръгове, които са най-силно засегнати от разкриването на обективната истина още на ниво досъдебно производство, при спазване на презумпцията за невиновност на обвиняемите.
Наред с това допускането на подобен въпрос напълно потвърждава тезата, че освен всичко изброено, социологическото проучване ще бъде ползвано от БИПИ, а след това и от медиите на Прокопиев и партията на Христо Иванов с цел атаки срещу прокуратурата и срещу нейния ръководител Иван Гешев.
Това разбира се не е изненадващо, защото от самото си създаване „Глобал Метрикс“ изготвя анализи, които имат за цел формално да верифицират пропагандните тези на изброените противници на държавното обвинение.
Това съответно има и своята цена – ежегодните социологически проучвания, които БИПИ трябва да прави, за да оправдае грантовото си финансиране от „Америка за България“ се възлагат приоритетно на „Глобал Метрикс“, които от своя страна дават търсения от поръчителя продукт, а доколко той е обективен, публиката няма как да установи.
Отсега е ясно, че изводите от поръчаната от БИПИ социология ще даде повод за заглавия срещу политиката на Иван Гешев за прозрачност в работата на прокуратурата, както и за опит за атака по адрес на ВСС, с оглед неговата ключова роля по избора на следващия председател на Върховния касационен съд след една година.
Много е вероятно всичко това да съвпадне с планираното за 10 ноември обсъждане от Европейския съвет на Доклада за върховенството на правото за първите пет страни членки, сред които и България.
По всичко изглежда това е последният шанс на атакуващите прокуратурата икономически, лобистки и политически кръгове у нас да прокарат решение за ограничаване на независимостта на държавното обвинение. А, както е видно – в тези им действия са включени и социолози на повикване.
Последвайте ни