Започна обсъждането на личността на главния прокурор в Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) по инициатива на Съюза на съдиите в България (ССБ). Последните още миналата седмица пуснаха до кадровия орган обръщение, в което призовават за отстраняването на главния прокурор Иван Гешев, като в него те цитират няколко мними нарушения, които според тях той е извършил в качеството си на „обвинител №1“.

Съдийската колегия изпрати въпросите в обръщението на организацията до Пленума, като даде ясна заявка, че няма да удовлетвори амбициите на най-политизираната съсловна организация в България да срине държавното обвинение, нито пък, че има намерение да отстранява главния прокурор от поста му.

Дебатът в Пленума започна точно в 9:30 ч., а пръв думата взе именно Иван Гешев. Той посочи, че обстоятелството, че той е обект на обсъждането налага да се оттегли от дебата, но даде някои конкретни разяснения по темата, след което напусна разговора за самия себе си.
Ето какво каза Гешев:

Няма да коментирам обстоятелството, че не е ясно обсъждането на декларации на съсловни организации по каква законова процедура е. Според мен няма такова законово основание. Причините да не участвам в обсъждането са принципни и искам да ги споделя. Не желая да участвам в опити за създаване на напрежение и противопоставяне на прокурори срещу съдии.

Аз, като главен прокурор, не бих си позволил да коментирам кадровата политика на Съдийската колегия, нито пък да коментирам професионални качества на председателите на ВКС и ВАС. Тук целта не е главният прокурор, не е толкова и политическа цел за отклоняване на процесите, целта е самият ВСС и неговата смяна. Ще си позволя да изкажа това предположение. Въпреки тези основания и предвид уважението ми към най-висшия орган в съдебната власт, ще направя уточнения по някои въпроси.

Нямам навика да бягам, да напускам дискусии и да излизам от залата. Длъжен съм, въпреки тези основания, да изясня няколко неща. В една от декларациите по-скоро се съдържат съждения с елемент на коментар, по-скоро политически коментар, отколкото юридически. Много трудно е да отговориш на такъв тип коментари. Те общо взето касаят мои изказвания. Като чета имам чувството, че се връщаме към един роман на Оруел – какво имаме право да говорим и какво нямаме, но това е в кръга на шегата. Най-интересната точка в обръщението е последната – неравнопоставеност на пострадалите.

Не се страхувам да коментирам тези теми, защото голямата част от тези въпроси, с изключение на последния, съм ги обсъждал пред вас над 10 часа. Всичко това съм коментирал и по време на съвещанието на прокуратурата. Няма да коментирам, че голяма част от тези коментари вече са обсъдени и в една друга декларация на Асоциацията на прокурорите. По тези въпроси писмено е отговорено и на комисията LIBE, на чийто сайт е публикуван моят отговор.

Няма да го повтарям, това може да се прочете от всеки, който има желание. Въпроси в тази насока ми бяха зададени в Правната комисия и в Народното събрание, в пленарна зала. За разделянето на пострадалите на някакви групи – прокуратурата вече не разделя хората на такива с висок социален статус и такива с нисък.

Моето мнение е, че държавата, от която съдебната власт и прокуратурата е част, получава заплати от българските граждани и тези, които са част от най-уязвимата част от населението – българските пенсионери – заслужават по-добър живот. Длъжници сме им. Докато съм главен прокурор ще се постарая това положение да се промени и се старая.

За нас, които взимаме големи заплати, може би една кражба от дядо на пенсията му е някакъв дребен проблем. За мен има значение. Затова съм главен прокурор – за да има значение и има. Така че – това е мой личен ангажимент като главен прокурор и това е целта на тези срещи с пострадалите от престъпления лица.

Трябва да е ясно - държавата, в лицето на прокуратурата, е променила отношението си към тези хора и те вече не са изоставени. Не се срамувам, че прокуратурата си върши работата и тя ще продължи да го прави.