Може ли министърът на правосъдието да иска оставката на главния прокурор?

Това е нещо, което чакаме отдавна, но то не е в основата на съдебната реформа.

Най-лошото е, че на практика идеите за съдебна реформа ги чуваме само по телевизионните студия. А не както е редно да бъде – да бъдат изготвени законопроекти, които да бъдат поставени на обществено обсъждане, на дебат, в който да участват действащи магистрати, академичната общност, адвокатурата и въобще всички хора, които по някакъв начин са свързани с правораздаването.

За нас е огромен проблем и влиза в страхотно противоречие с това, което политиците от управляващото мнозинство декларираха, когато се бореха да дойдат на власт - че ще бъдат публични и прозрачни техните действия. Това каза пред България Он Ер Ясен Тодоров, зам.-директор на Националната следствена служба.

Експертът подчерта, че „ръководството на Националната следствената служба е изпратило писма съответно до председателя на Народното събрание, председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси, министъра на правосъдието, с които искаме да бъдем включени и да участваме във всички разисквания, свързани с така наречената „съдебна реформа“, защото съдебната реформа е нещо, което в момента е абстрактно понятие.

Никой не може да каже, какво е съдебна реформа.

За управляващия съдебната реформа е да сменят главния прокурор и да разделят КПКОНПИ на две, макар че е орган, който въобще не е в съдебната власт, но това беше прокламирано, като част от реформата. Като първата най-важна стъпка“.

Относно дискутираният въпрос, кой да разследва главния прокурор, Ясен Тодоров коментира: „Този дебат тече от поне 2 години, може би и повече. Но в последните 2 години в някаква активна фаза.

Първо, мен ме притеснява това, че се извежда пред скоби като най-голям проблем на държавата „Кой ще разследва главния прокурор?“. Все едно, че на поста главен прокурор ще дойде някакъв престъпник, рецидивист, който всеки ден ще извършва престъпления и ще трябва всеки ден някой да го разследва.

Като изискването на конституцията и закона за поста на тримата големи в съдебната система и за поста на всеки магистрат е да са хора, доказани професионалисти и да са достатъчно почтени. Така че, този дебат за мен е чисто политически и гони извличането на чисто политически дивиденти“.

„Моделите в цяла Европа са различни. Ние не можем да копираме сляпо някой модел, макар че устройството на българската съдебна система, според мен, е изключително добро, с начина, по който е уредено от действащата Конституция вече над 30 години.

Миналото лято чествахме нейната 30-та годишнина. Мен изключително ме притеснява това, че настоящите законодатели и хора от изпълнителната власт прокарват в публичното пространство някакви идеи, които определено плашат и са страшни“, изрази позицията си Ясен Тодоров.
 
„Аз съм изключително объркан, коментира Ясен Тодоров. „Въпреки, че съм човек, който анализира нещата и ги преценява, комисията, която беше Комисия по правни въпроси в няколко парламента, сега се казва Комисия по конституционни и правни въпроси.

Малко „нон сенс“ има в наименованието на комисията, защото излиза, че правните въпроси не са конституционни.

Най-лошото е, че нещата, които се придвижват като законодателни идеи и конкретни текстове не се подлагат на сериозно обсъждане.

Погледнете в сайта на Народното събрание и ще видите, че там има само един качен законопроект в нашата област, законопроектът на политическа партия „Възраждане“, а тези неща, които всеки ден чуваме в някое телевизионно студио от министъра на правосъдието, от някой шеф на парламентарна група или от председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси ги няма.

И притеснението на всички магистрати - тук говоря съвсем убедено от името на много следователи, с които съм комуникирал, и прокурори, и съдии включително, че може да се окаже така, че в един хубав ден в Народното събрание да влязат текстове на някакви законодателни промени, в рамките на един ден да минат дори две четения, и тези промени да станат факт, без никой да е оценил ефекта от тяхното бъдещо действие, защото този ефект може да се окаже с обратен знак на това, което се цели“, заяви Ясен Тодоров.

„На 3-ти октомври изтича мандатът на ВСС, макар че председателят на Комисията по конституционни и правни въпроси счита, че изтичал мандатът само на част от изборните членове на съвета. Изтича мандатът на всичките 22- ма изборни членове на съвета, 11 от тях се избират от професионалната квота на парламента. Може да се прекрати предсрочно мандатът само ако се вкарат някакви нови норми в закона за съдебната власт.

Мисля, че процедурата при избор на професионалната квота ще започне следващия месец февруари и трябва да приключи до май, юни месец. След това ще стартира процедурата за избор на професионалната квота, която обикновено финишира септември и октомври се сменят съставите на съветите.

„Надявам се, че е останало в миналото преди България да стане член на Европейския съюз през 2007г. честата смяна на ВСС. След 2007 съставът на Висшия съдебен съвет е изкарвал пълния си мандат.

За съжаление, между 1991 и 2007, смяната на състава на Висшия съдебен съвет беше честа практика, идваха нови управляващи, намираха законови механизми, които се изсмукваха от пръстите, но да сменят състава на Съвета, което е в тежък разрез с принципа на разделение на властите?

Идеята е членовете на Висшия съдебен съвет по никакъв начин да не бъдат зависими от волята на законодателната и изпълнителната власт, а тези, които в момента управляват, които дойдоха с лозунга за върховенство на правото и разделение на властите се опитват пряко и брутално да се месят в работата на съдебната власт“, коментира експертът.