Това, че ще има предсрочни парламентарни избори, може да доведе дори до по-лош резултат, отколкото е този парламент, но този парламент не можеше да продължи повече да съществува. Той беше изчерпан. Цялата 2016-а беше една агония в парламента. Това каза пред БНР социологът Юлий Павлов.
Според него, ако изборите са по-късно от 2 април „това би било поредното изнасилване на Конституцията“. „Радев би трябвало да насрочи максимално скоро предсрочни избори”, допълни той, тъй като в политическото пространство има вакуум. „Правителството в оставка не отговаря пред никого, а служебното – пред президента, който е единствената легитимна институция в този момент”, допълни той. Трите възможни дати са 19 март, 26 март или 2 април, допълни той и посочи 26 март като най-вероятна.
 
„Последните социологически изследвания на подкрепата към партиите са от средата на декември и тенденцията в тях е разликата между ГЕРБ и БСП да намалява”, посочи Павлов. „Разликата между двете политически сили е около 2-3% и според това какви ходове ще предприемат в идните месеци всяка ще има между 70 и 80 народни представители”, допълни той.
 
„Виждате какво е положението с 84 депутати, когато е водещата политическа сила - трудно се съставя правителство. В повечето случай един съюзник не е достатъчен, търсят се двама или трима. Това означава, обикновено, едно правителство, което няма обща идеология и е обединено само от някакви прагматични цели. Това, за съжаление, ще продължи и в 44-то народно събрание. Това не е най-лошата картина, която чертая!”, смята социологът.
 
Павлов е на мнение, че общественото мнение у нас не е готово да преглътне идеята за широка коалиция между ГЕРБ и БСП, освен ако това не се окаже единствена възможност.
 
Политологът Борис Попиванов предрече, че политиците „трябва много да се постараят“, за да имат успешна година, тъй като са се разграничили прекалено много от вълненията на електората.
 
„Българските граждани, които са в синхрон, в една и съща тенденция с европейските, изобщо световните процеси, искат промяна на цялото политическо статукво, искат съпротива срещу това, което наричат "естаблишмънт", това, което наричат "утвърдените политически сили", искат нови лица, искат последователни биографии на хора, които нямат такова място, такова присъствие в политиката до този момент, искат повече консерватизъм, искат национализъм, искат защита, искат сигурност”, каза той.
 
„Който от политическите актьори у нас в най голяма степен успее да въплъти тези очаквания и да ги персонализира чрез най-добри кандидати в листата за следващите парламентарни избори, той ще постигне възможно най-добрият резултат, за което повтарям много е трудно в първите дни на 2017 година да бъдем сигурни”, добави той.
 
„Основното предизвикателство пред ГЕРБ и Борисов е да удържат едно движение надолу, което започна в края на миналата 2016 година с поредица от необмислени, неадекватни, чужди на реалността ходове, както във външнополитически, така и във вътрешен план. От друга страна предизвикателство пред БСП е да изрази този тип надежди, които бяха фокусирани в личността на кандидата за президент Румен Радев”, заяви Попиванов.