„Въвеждането на електронното правосъдие чрез създаване на единна информационна система на съдилищата не беше приоритет на ВСС и съдийската колегия. При това положение въвеждането на електронното правосъдие отново остава за далечното неясно бъдеще“, коментира през март 2018 г. Калин Калпакчиев – две години по-късно, той вече не харесва програмата, пише Правен свят.

Яростни атаки, медийни публикации, становища и позиции срещу новата Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС) почти успяват да задушат въвеждането на електронното правосъдие в България.

Най-целеустремени в мероприятието, изненадващо или не, се оказаха активистите на небезизвестната съдийска съсловна организация – Съюз на съдиите в България (ССБ) – която е популярна основно с политическите си дейности и акции.

Сега обаче нейните членове, които са концентрирани най-вече в столичните съдилища, полагат кански усилия да компрометират новата централизирана система, която безспорно се явява предверие към изцяло електронното правосъдие в България – факт, потвърден нееднократно и в докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка.

В края на август въпросната организация, оглавявана от бившия член на ВСС Калин Калпакчиев, излезе с остро становище, което самата тя определя като „сигнал до кадровия орган“, в което поиска пълна ревизия на работата по проекта, спиране на внедряването на системата в съдилищата и дори оставки на „отговорните членове на ВСС“.

Дотук добре. Само, че е добре ръководителят на ССБ да си припомни собствените си думи и становище във връзка с ЕИСС, списани лично от него в собствения му блог. При това не чак толкова отдавна – преди едва две години.

През март 2018 година Калин Калпакчиев пише в блога си: 

„През 2015 г. ВСС въведе централизираната система за случайно разпределение на делата, след като две години упорито отказваше да признае проблема с възможните манипулации на програмата LawChoice.

Критичната позиция на съдиите от СГС и настояванията на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка доведоха до пробив при решаване на проблема със случайното разпределение на делата, което беше и една от причините за яростните атаки срещу новото ръководство на градския съд.

Последователно поддържах и защитавах позицията за прекратяване приложението на компрометираната система LawChoice и за въвеждане на новата по-сигурна централизирана програма.

Въвеждането на електронното правосъдие чрез създаване на единна информационна система на съдилищата не беше приоритет на ВСС и съдийската колегия.

Изработеното проектно предложение, в което имах участие, впоследствие одобрено от ОПДУ (Оперативна програма „Добро управление”), практически беше осуетено без солидни и обосновани мотиви от новия състав на ВСС с решение от месец октомври 2017 г. При това положение въвеждането на електронното правосъдие отново остава за далечното неясно бъдеще„.

Парадоксално или не, две години по-късно, след като вече е ръководител на анархистки настроения ССБ, Калпакчиев вече не харесва програмата, вижда в нея опасност за работата на съдиите и не я възприема като трамплин към въвеждането на електронно правосъдие. А може би е променил позицията си и по отношение на необходимостта от въвеждането на електронното правосъдие в България изобщо.

Това обаче не е всичко. Освен, че през 2018 година настоящият ръководител на ССБ Калин Калпакчиев открито венцеслави ЕИСС, докато днес той е пръв неин противник, самият той е пряк участник в създаването й в периода на членството си в кадровия орган като координатор по проекта „Създаване  на  модел  за  оптимизация  на съдебната карта на съдилищата и прокуратурите и разработване на Единна информационна  система за съдилищата" по процедура BG 05SFOP001-3.001 за директно предоставяне на  безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Добро управление".

Да. Точно така. Именно Калин Калпакчиев е назначен за координатор по проекта с решение по точка 60 на предходния състав на ВСС от 25 февруари 2016 година, след горещо настояване от страна на тогавашния ръководител Елка Атанасова. От пълния стенографски протокол от въпросното заседание на ВСС пък става ясно, че Атанасова вижда в Калпакчиев  единственият възможен координатор, който с блестящите си качества и умения би допринесъл за реализирането на проекта. 

„Считам, че той в най-голяма степен  покрива тези изисквания и ще допринесе за  успешната реализация на проекта. Не бих искала да работя с друг координатор в тази област.  Държа да го подчертая, защото познавам как работи колегата ни Калпакчиев, изпълнява в срок  поставените му задачи, познавам начина му на мислене и държа в случай, че съм ръководител на този проект да работя с него като координатор“, казва Атанасова пред колегите си, след което с 13 гласа „за“ и нито един глас „против“ екипът за работа по проекта, в едно с Калин Калпакчиев като негов координатор, е одобрен от членовете на съвета.

Няколко години по-късно Елка Атанасова ще се окаже права – Калпакчиев наистина допринася за реализирането на проекта.

Нещо повече цялото задание, което към момента е реализирано от назначения изпълнител – „Информационно обслужване“ - от настоящия състав на ВСС, който наследява работата по проекта, е изработено и формулирано от Елка Атанасова и Калин Калпакчиев.

По заданието са коригирани „козметично“ детайли единствено във връзка с някои законодателни промени и са правени леки доработки за оптимизиране на функционалностите на програмата.

Не е ясно кое е довело до загубата на паметта на съдия Калпакчиев относно изредените факти, но очевидната личностна атака, която се провежда спрямо настоящия ръководител на проекта Гергана Мутафова и съответно координатора по проекта – Вероника Имова – не може да остане скрита.

От действията на вече председателстващия ССБ и от коренно противоположните позиции, които заема в кратък период от време, следват поредица от въпроси, на които той дължи отговор, най-важния от които обаче е: 

Защо, съдия Калпакчиев, така бързо забравихте приноса си за съдебната реформа и въвеждането на електронното правосъдие в България?